Алън Кол, Крис Бънч
Вихър (39)

39.

Адмирал Хан Лангсдорф очевидно беше проспал или пропуснал основните примери за военни грешки преди петдесетина години.

Той взе трите флотилии от имперски бойни кораби, за да спре нахлуващите флоти на богазите и суздалите, изпълнен с презрение и самочувствие. Щеше да е лесна, ако и малко кръвопролитна задача. Първо очакваше, че тези примитивни същества — Лангсдорф го прикриваше доста умело, но беше ксенофоб — ще се смразят при вида на стоманения юмрук на Империята. След като се възстановяха от страха и ужаса, можеха, в най-лошия случай, да оформят някакъв строй и да нападнат фронтално.

Лангсдорф изпрати една ескадрила от крайцери като примамка и подреди останалата част от силите си в разтеглено на едната страна крило зад примамките.

Врагът щеше да се опита да нападне имперските сили и за Лангсфорд щеше да е лесно да разбие фланговете им и да ги обърне в бягство.

Не беше сложен план. Но простотата беше предимство в битката, пък и как би могла някаква сбирщина от птицеподобни и кучета да устои на Империята?

Определено не беше първият военен водач, който се отнасяше с пълно презрение към противника си. Историята пазеше дълъг списък с места, където същото се беше случвало: дългогодишната катастрофа на Ксианг-Ну в Туркестан. Малкият рог. Исандхлуана. Магерсфонтейн. Суомосалми. Диен Биен Фу. Сарагоса. И тъй нататък, и тъй нататък.

Дори името на неговия флагмански кораб би му помогнало. Лангсдорф смътно си спомняше, че „Репулс“ преди много време е било името на воден кораб. Дори мислеше, че се нарича боен крайцер. С това се изчерпваха знанията му.

Той не знаеше, че „Репулс“ и съпровождащият го кораб се бяха устремили спокойно във вражески води, уверени, че самото присъствие на бойни крайцери ще парализира нападателите от ужас, че никой няма да рискува да изпрати изтребител над морето. И определено, че никой от презряната монголоидна раса не би се осмелил да се изправи срещу тези възхитителни творения на Империята.

На японските бомбардировачи им отнело по-малко от час, за да потопят и двата кораба.

Лангсдорф огледа екрана. Дългообхватните имперски сензори бяха засекли флотите на суздалите и богазите. Той изсумтя. Тези същества не можеха да направят нищо както трябва. Ако той нападаше главния свят на някой куп, щеше да събере много повече кораби, отколкото виждаше срещу себе си. Дори да трябваше да прикрепи ракетни установки на всеки лунен ферибот, който можеше да съоръжи.

Две неприятелски ескадрили от крайцери се устремиха към имперската примамка за фронтална атака. Няколко минути по-късно още два строя от суздали и богази — подредени около носачи на тактически кораби и тежки крайцери — се спуснаха върху имперските сили отгоре и отдолу, като затварящите се челюсти на орехотрошачка.

Имперските крайцери откриха ответен огън, но противниците бяха твърде много.

Битката беше започнала. Адмирал Лангсдорф нареди на тежките си кораби да обградят левия фланг на суздалите и богазите, както турците бяха направили в морската битка при Лепанто. Но за разлика от турците, не задържа никакви сили в резерв.

Командващите флотите на суздалите и богазите вярваха, също като Лангсдорф, че в битката простотата е най-добрият подход. Тяхната тактика беше взета от популярна рисунка на лещанка, погълната от малко по-голяма риба, погълната на свой ред от кит.

Защото още по-нагоре и назад от челюстите, които бяха захапали имперските крайцери, се намираха най-тежките кораби на суздалите и богазите. Техният адмирал изчака, докато бойната формация на Лангсдорф се установи.

После огромните челюсти се сключиха върху далеч по-голямата плячка — цялата имперска ударна сила.

Лангсдорф беше мъртъв, преди да успее да повика помощ — помощ, която нямаше откъде да дойде.

Битката беше катастрофална за Империята.

Суздалите и богазите изгубиха пет крайцера, четиринайсет разрушителя и доста от по-леките кораби.

Имперските оцелели наброяваха един боен кораб, три крайцера, един носач на тактически кораби и двайсет кораба.

Флотите на богазите и суздалите се престроиха триумфално и се отправиха към Джохи. Тяхната победа обаче нямаше да бъде изучавана в много военни академии, дори в тези на победителите.

Кланетата, по някаква причина, не са особено интересни на войниците.

Провалът на Лангсдорф остави Джохи открит за инвазия, а Първа гвардейска дивизия — пленена във враждебен свят.