Алън Кол, Крис Бънч
Вихър (37)

37.

Седнаха на брега на пустото езеро на Мениндер. Старият торк мълчеше, докато Стен обрисуваше мрачното бъдеще, което заплашваше купа.

— Намирате се пред един от онези моменти в историята — каза Стен, — когато катастрофите и възможностите са еднакво достъпни. Какво ще се случи сега, зависи от вас.

— Не и от мен — възрази Мениндер. — Изборите се правят от хора с надежда. Точно сега имам също толкова надежда за моите хора, колкото да хвана някога риба в това езерце — той посочи към мъртвите води.

— Някой ще замести Искра — продължи да го убеждава Стен. — И най-вероятно ще замените един деспот с друг. Защо да го оставяте на случая?

— Защото никой човек не може да води Алтайския куп сам — отвърна Мениндер. — Ако не сте забелязали, никой от нас не е лесен за съглашение.

— Забелязах — каза Стен сухо.

— Всъщност сме ужасни в това отношение. По-скоро бихме се убили един друг, отколкото да съжителстваме заедно. Затова и водач става най-големият убиец. По дефиниция… Така работи глупавата ни система. Най-голямото и най-лошото племе изритва дракх по всички останали, колкото се може по-често. Затова и остава голямо и лошо.

— Щях да предложа нещо друго — направи втори опит Стен. — Щях да ви предложа да сформирате нещо като коалиционно правителство.

Мениндер изсумтя:

— Коалиция? В Алтайския куп? Не е особено вероятно.

— Преди почти бяхте съставили една — напомни му Стен.

Очите на Мениндер се присвиха.

— Какво искате да кажете?

Стен реши да говори направо.

— Злополучната вечеря със стария Какан — каза той. — Никога не повярвах на тази история.

— А в какво вярвахте? — гласът на Мениндер беше леден.

— Смятам, че Каканът изобщо не е бил поканен — отвърна Стен. — Не би седнал с група суздали, богази и торки. Още по-малко би се хранил с тях. Мисля, че вие… генерал Даул… Ютанг и Дайатри… дори не сте знаели, че той ще се появи. Всъщност смятам, че сте седели в онази стая и сте се чудели как да се отървете от него. А вие сте единственото същество в този куп, способно да сформира съглашение между всички представени видове.

Стен го дари със смразяваща усмивка.

— Ако това е вярно — продължи той, — то доказва, че само вие можете да съберете заедно някакъв вид коалиционно правителство.

Мениндер замълча. Хвалбата на Стен включваше и обвинение.

— Това, което не мога да проумея — поде отново Стен, — е как сте убили стария негодник.

— Не съм — каза Мениндер. Секунда по-късно: — Не сме.

Стен сви рамене.

— Няма голямо значение за мен, тъй или иначе.

— Нима бихте искали убиец за владетел?

Стен го погледна.

— Посочете ми някой, който да не е.

Мениндер се замисли. Накрая каза:

— Ами ако не подкрепя идеята ви? Ще ме оставите ли на мира?

— Не и този път — заяви Стен твърдо.

— Значи нямам голям избор — отсече Мениндер.

— Може би. Но ще проработи по-добре, ако вярвате, че имате избор.

— В такъв случай е най-добре да кажа „да“, колкото се може по-бързо — обобщи Мениндер.

— И аз така мисля — съгласи се Стен.

 

 

— Отново Мениндер — изрева Вечният император. — Защо непрекъснато го споменаваш?

— Защото, сир, е най-добрият за тази работа.

Вечният император му хвърли изучаващ поглед.

— Това да не е упрек от типа „Казах ли ви“, Стен? Да не би да твърдиш, че съм се издънил с избора си на Искра?

— Не е моя работа да съдя решенията ви, сир.

— Защо продължавам да чувам укор в гласа ти? — попита Императорът.

— Професор Искра беше най-добрият избор сред доста лоши, сир — намеси се Махони. — Всеки може да го види. Именно затова, сир, мисля, че сега идеята на Стен е добра.

— Комитетите не създават добри закони — възрази Императорът. — Никога не са го правили. И никога няма да го правят. Преди да се усетиш, и всеки член има собствени цели, базирани на чисто его. Консенсусът става невъзможен. Купува се с власт или пари, или секс, или всичко от гореизброените.

Императорът пресуши питието си. Холографският му образ направи знак Махони и Стен да сторят същото.

Чашите бяха изпити и напълнени отново. Стен понечи да продължи, но Махони му хвърли особен поглед, така че предпочете да замълчи и да остави Йън да движи нещата.

— Не мога да бъда по-съгласен, сир — каза той. — Правителствата, съставени на комитетен принцип, като цяло са безполезни. Но в този случай, сир, не може ли това да е временно решение? Всъщност може би то ще доведе до постоянното.

— Обясни — заповяда Императорът.

— Създаването на коалиция — продължи Махони — може временно да успокои духовете. Да спре за кратко насилието.

— Възможно е — съгласи се Императорът. — Продължавай.

— Защо да не дадем на коалицията определено време, сир? Това и това трябва да бъде постигнато за такова и такова време. След което коалицията спира да съществува. Автоматично.

— Някакъв вид ограничителен закон — кимна Императорът.

— Точно така — потвърди Махони. — Комитетът трябва да бъде сменен от по-стабилна система след датата, която вие ще определите.

Императорът се замисли. После каза:

— Добре. Печелиш. Задействай нещата.

— Благодаря ви, сир — каза Стен с облекчен глас — Още нещо…

Императорът махна с ръка.

— Да, знам. Имаш нужда от някакъв драматичен жест, който да покаже, че одобрявам тази коалиционна идея.

— Да, сир — отвърна Стен.

— Какво ще кажеш за царска аудиенция? Накарай Мениндер и останалите да дойдат на Първичен. Ще вдигна шум в двора. Ще благословя свещената им мисия за мир и прочие. Ще ги изпратя като герои. Това става ли?

— Разбира се, сир — каза Стен.

Императорът посегна към бутона, който прекъсваше връзката. Спря се.

— По-добре да подейства — изръмжа той. После образът му изчезна.

Стен се обърна към Махони.

— Йън, дължа ти наистина много.

Махони се засмя.

— Сложи го на сметката ми, приятелю. Сложи го на сметката ми.

 

 

— Тук е Кони Джордж, предаваща на живо от космодрума на Соуард. Делегацията от Алтайския куп трябва да се приземи всеки миг, благородни същества. И виж тълпата от посрещачи, която ги очаква, Том.

— Наистина е сериозно посрещане от страна на Първичен свят, Кони. Господи, какъв исторически момент. Сигурен съм, че зрителите ни са залепени за екраните в очакване на ексклузивен поглед от Кей Ай Ер Си Ей Екс към тази почетна делегация. Чудя се за какво ли си мислят зрителите ни в момента, Кони.

— Сигурно същото като мен, Том, а то е — божичко, каква история!

— Наистина е така, Кони. Наистина… Би ли споделила някои от своите мисли с нас… за този… исторически… момент, Кони.

— Официалното изявление от пресцентъра на Императора гласеше, че на борда са четири същества, които идват да вземат в свои ръце съдбата си. Съдба, която ще възвести мир. Но изявлението не ни разкрива цялата история, Том.

— Не, разбира се… нали така?

— Извини ме за секунда, Том, докато видя дали капитан П’уърс може да ни приближи още малко. Можеш ли да ни преведеш до лявата площадка за кацане, Гари?

— Ще се опитам, Кони. Но има доста голям трафик, а и от кулата ни изпращат предупреждения.

— Просто си вършат работата, сигурна съм, Гари, А каква работа е това!

— Така е, Кони… Добре… Задръж… Уф, откъде дойде този лихтер, да му се не види?

— Вероятно е конкуренцията, Гари. Ха-ха. Прости ми злорадството, Том, но съм сигурна, че зрителите у дома ще разберат.

— Разбира се, Кони. Те знаят защо ние сме най-добрият новинарски екип на Първичен свят. Кей Ар Си Ей Екс, Кони.

— Определено е така, Том. Погледни тези кадри!

— Доста внушително. Добра работа, капитан П’уърс!

— Благодаря, Том. Проклятие… Махнете се от небето ми, копел…

— Внимавай, Гари. Има деца вкъщи. Ха-ха… След като получихме ексклузивен поглед за ексклузивното ни живо покритие, Кони, защо не довършиш историята.

— Разбира се, Том. Е, след трагичната смърт на професор Искра, Вечният император е стигнал до решение, което повечето авторитети оценяват като истински гениален план за разрешаването на проблемите на жизнено важния Алтайски куп. На борда на този кораб са съществата, които ще поведат този регион към нова ера на мир. Оглавяващ почетната делегация е господин Мениндер. И неговите торки подкрепят тези усилия напълно.

— Както и трябва да бъде, Кони… сега, ще ни кажеш ли повече за… другите. Доста изтъкната група, нали, Кони?

— Точно така, Том. Суздалите са предвождани от Ютанг, една от най-добрите дипломати в Алтайския куп. От страна на богазите е същество с не по-малка важност, Дайатри. И на последно място, но не и по значение е господин Грей — водачът на особено важното джохианско мнозинство.

— Чудесен обзор, Кони. Сега, ще ни кажеш ли какво очаква тези изтъкнати делегати?

— Е, можеш да бъдеш напълно сигурен, Том, че обитателите на Първичен свят няма да пестят прочутото си гостоприемство. Първо е голямото приветствие на Соуард.

— Извини ме, Кони, но искам да напомня на зрителите, че ще предаваме това на живо, веднага щом делегацията стъпи на земята.

— Заповядай, Том.

— Току-що го направих, Кони. Ха-ха.

— Ха-ха. Добре. След това Вечният император е уредил голямо публично тържество в двореца си. Което също ще предаваме.

— Ексклузивно, Кони. На живо и ексклузивно.

— Точно така, Том. След празненството ще има голям кралски бал тази вечер. После…

— Извини ме, че те прекъсвам, Кони, но от кулата съобщават, че корабът идва.

— Не съжалявай, Гари, просто си вършиш работата. Сега, да видим колко можем да се приближим. Искаме да дадем на нашите зрители наистина добър изглед, осигурен от Кей Ар Си Ей Екс.

— От кулата ще се ядосат.

— Не се тревожете, капитан П’уърс. Те са добри хора. Освен това те просто…

— Знам, Кони… вършат си работата.

 

 

Мениндер погледна видеоекрана, докато космодрумът се приближаваше. С неохота си призна, че е развълнуван.

Развълнуван като малко дете, глупав стар торк. Но какво лошо имаше? Да бъдем честни. Никога не си ходил никъде през живота си. А сега ще имаш възможност да видиш Първичен свят. Което сигурно е мечтата на всяко същество от… откакто съществува.

Мениндер се засмя тихичко и погледна към другите членове на групата. И те бяха също толкова развълнувани. Забеляза, че озъбената усмивка на Ютанг има глупавото излъчване на малко кученце. А човката на Дайатри беше широко отворена, докато оглеждаше чудесата на Първичен свят. Не можеше да види джохианеца, но го чу да се подхилква.

Стига, нареди си Мениндер. Очаква ни сериозна работа. Да. Разбира се. Но може ли още малко да бъда дете? Искам да кажа, ще се видя с проклетия Вечен император. В огромния му замък. Може би дори ще му стисна ръката. Ех, ех… Ако мама можеше да ме види сега!

Мениндер видя гравилихтера на екрана. Знакът отстрани гласеше Кей Ар Си Ей Екс. Някакъв новинарски екип, предположи той. Зачуди се дали капитанът на лихтера не се приближава прекалено. Не. Това бяха най-добрите сред най-добрите, нали така? Полубожествен новинарски екип от полубожествения Първичен свят. Абсолютни професионалисти. Беше убеден в това.

Но — о, по дяволите. Продължаваше да приближава. Какво ставаше?

— Пазете се — изкрещя Гари. — Ще се…

Мениндер имаше само миг, за да усети сблъсъка и да види как екранът угасва. После усети тежкия удар зад гърба си. Чу как седалката поддава.

И полетя напред, а стената на кабината се озова пред него.

Чу викове, викове, викове. И си помисли… О, дракх.

 

 

— Това е Кей Би Ес Ен Кю, предаваме на живо от космодрума Соуард. За тези зрители, които се присъединяват по-късно — случи се ужасна трагедия на космодрума на Първичен свят. Делегация от изтъкнати представители на Алтайския куп — дошли, за да обсъдят мерките за мир с Императора — се сблъска във въздуха с лихтер на местен новинарски екип. Предполага се, че всички същества и на двата кораба са мъртви. Имперски следователи са на мястото на катастрофата в този момент. Вечният император нареди всички знамена да бъдат свалени наполовина за едноседмичен траур. Сега се връщаме към нормалната си програма. Бъдете уверени, че ако има развитие, ще се включим отново. Аз съм Пайт’р’Джинингс, предващ на живо за Кей Би Ес Ен Кю. Дайте ни двадесет и две минути… и ние ще ви дадем Империята.