Алън Кол, Крис Бънч
Вихър (19)

19.

Децата на Алтайския куп не умряха без бой.

Повече от двадесет и пет хиляди студенти се намираха в кампуса, когато силите на д-р Искра атакуваха. Всичко започна с лъжлива маневра пред барикадата. Шестдесет полицаи с палки се изкачиха по високата десет метра купчина отломки.

Хванати неподготвени, студентите бяха изтласкани назад. Отрядът от ченгета се изсипа над оградата и започна да блъска и бие младежите, като разбиваше черепи и чупеше кости.

Двойка млади суздали се врязаха сред тях. Телата им се извиваха, за да избегнат ударите, острите им зъби разкъсваха сухожилия и мускули. Полицаите отстъпиха. Престориха се, че ще се прегрупират за нова атака.

Младите защитници на барикадите повикаха за помощ. Стотици дойдоха, за да им помогнат.

В щаба на оперативния комитет на „Пушкан“ Милхауз и другите млади водачи чуха виковете.

— Предадени сме — извика той.

— Хайде! Трябва да помогнем — каза Риел с глас, изпълнен с тревога. Тя се насочи към вратата заедно с Теранд и Нирски.

Милхауз не отговори. Той тъкмо беше забелязал някакъв отблясък през прозореца. По дългата алея между сградата по лингвистика и тази по изкуства се очерта силуетът на танк, който се движеше по пътя успоредно на „Пушкан“.

— Милхауз — призова го отново Риел. — Хайде. Трябва да им помогнем.

Милхауз видя още една забързана бронирана машина. Успокои се и се обърна към Риел. Тя се суетеше на вратата заедно с Теранд и Нирски.

— Ще се опитам да се свържа с посланик Стен още веднъж — каза той. — Ще го заплаша със самия ад, ако не спре това.

Той се отправи към комуникационната линия, която студентите инженери бяха инсталирали, и хвърли поглед през рамо към спътниците си.

— Вървете — подкани ги. — Ще ви настигна.

Тримата изхвръкнаха навън.

Милхауз спря. Обърна се, за да огледа отворената врата. Главата му беше наклонена като на хищник. Изчака за миг, заслушан в призивите за помощ от барикадата.

После изтича към прозореца и го отвори, прехвърли крак през рамката и скочи.

На барикадите полицаите отново отстъпваха — този път под тежък дъжд от камъни, парчета от дъски и арматура.

Риел и другите двама студенти се появиха. Приветстваха ги с викове.

От върха на барикадите младите същества им махаха, крещяха имената им и ги молеха да им помогнат да съберат студентите за следващото нападение.

Риел погледна назад за Милхауз. Сега им трябваше водач, по дяволите!

— Трябва кача на върха — изчурулика Нирски.

— Горе. Горе. Горе — излая Теранд.

Като все още се надяваше любовникът й да се появи навреме, Риел се затича напред. Млади ръце я хванаха и издигнаха нагоре, като я подаваха от ръка на ръка. Нагоре и все нагоре. Теранд и Нирски я следваха.

На върха тя стъпи на крака. Риел се вгледа в насъбраните полицейски сили. Обърна се към студентите и вдигна високо ръка със свит юмрук.

— Свобода за Алтайския куп! — извика тя.

Студентите подхванаха вика:

— Свобода! Свобода!

Над мелето Риел чу звука на тежки двигатели. Обърна се да види как полицаите се отдръпват настрани, за да направят път на първата от бронираните машини. После и на втората.

Танковете се устремиха напред.

Зад тях подтичваха войници. С оръжия, готови за стрелба.

Първата машина спря. Оръдието се завъртя.

Експлозия. После още една.

Контейнери със сълзотворен газ се издигнаха високо и паднаха сред скупчените студенти. Чуха се викове на болка и паника.

С очи, пълни със сълзи, Риел остана на място. Тя размаха юмрук към машините.

Сякаш по даден знак и двата танка тръгнаха напред — блъснаха барикадата с пълна сила и я разкъсаха сякаш беше хартия.

Отломките полетяха нагоре.

Риел видя остро парче метал да пада към нея, профучавайки бавно през въздуха.

— Милхауз! — извика тя.

Металът се заби в гърлото й. Тя се свлече от разпадащата се барикада.

Войниците откриха огън.

Теранд и Нирски умряха на място.

Някои студенти се опитаха да избягат от клането. Други останаха само за да бъдат поносени от огъня на войниците или смазани под тежките вериги на танковете. И все пак… много от тях накараха родителите си да се гордеят с тях.

Но в крайна сметка войниците ги разпръснаха и се спуснаха върху кампуса, като изпразваха пълнител след пълнител в тълпата. Последният бастион на студентите най-накрая падна и всички се разбягаха в търсене на прикритие.

Войниците ги последваха.

Когато нощта падна, звуци от стрелба все още се чуваха из „Пушкан“. Но не концентриран залп. Само единични изстрели — докато войниците преследваха децата на Джохи и ги застрелваха.

Един по един.