Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Седем невести за седмина братя (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Iris, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 137 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Lindsey (2008)
Допълнителна корекция
asayva (2014)

Издание:

Лей Грийнууд. Айрис

Американска. Първо издание

ИК „Торнадо“, Габрово, 1994

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Галина Димова

Технически редактор: Никола Калпазанов

Оформление на корицата: PolyPress, Габрово

ISBN: 954-190-021-6

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от asayva

Глава седма

Монти яздеше към лагера, но мислите му бяха объркани. Нещо не беше наред с работниците на Айрис. Тя също го знаеше. Може би не знаеше какво точно е то, но беше неспокойна. Разбра го, когато тя инстинктивно се приближи по-близо към него, щом Франк се появи в лагера. Видя и как незабавно се отпусна, когато надзирателят се отдалечи.

В първия момент Монти си помисли, че това може би е предизвикано от желанието на Франк да покаже, че той ръководи всичко, но после отхвърли тази мисъл. Тя беше собственичка на стадото и най-красивата и желана жена в Тексас, но каубоите едва ли биха послушали заповедите й, ако Франк не им кажеше. Очевидно го доказваше и поведението на Краудер.

А и Айрис не изглеждаше точно ядосана. Тя изглеждаше някак неспокойна. Дори не изплашена, а твърде объркана — сякаш не осъзнаваше, че опасността е отминала. Беше несигурна и явно не знаеше какво да предприеме.

Сега му се искаше да беше проявил повече настойчивост и да залови някого от крадците. Нямаше доказателства кой точно бе подплашил стадото, но Монти бе готов да се обзаложи, че това е Куинс Хъниман. Той бе побягнал в мига, в който бе видял Монти.

Ала, макар и да подозираше, че Франк Кейн е замесен във всичко това, Монти не можеше да го докаже. Той не можеше да се меси и да се държи като собственик. Вече бе превишил правата си, уволнявайки Краудер.

Отново бе позволил на чувствата да го ръководят. Дали Джордж щеше да остане доволен, ако разбереше? Без значение, че младежът се държа нахално — Монти нямаше право да го удря. Франк отговаряше за работниците и дисциплината бе негова грижа. И ако Айрис не се бе намесила, можеше да има доста неприятни последици.

Отново бе показал необуздания си характер. Изглежда, не можеше да се владее. Но как да остане спокоен, когато Айрис едва не бе загинала, а онзи кучи син бе избягал на дървото? Когато видя разбеснялата се крава да преследва Айрис, Монти помисли, че ще полудее. Ужасът, изписан на лицето й, го бе накарал да почувства слабост и безумен страх: красивата девойка можеше да загине за секунди.

Наистина беше смело момиче и понякога сама си търсеше белята, но хората й все пак трябваше да се погрижат за нея. След като тя пътуваше с тях, все някой трябваше да застреля онази крава, преди да се е приближила толкова към Айрис.

Да, Айрис можеше и да не знае, че никога не бива да се разхожда пеша, ако наоколо има дългороги говеда, но хората й го знаеха и не биваше да й позволяват да тръгва сама да търси Франк. Изглежда, сякаш се бяха надявали с нея да се случи нещо.

Тази мисъл го накара да почувства хлад. Винаги имаше възможност за опасни инциденти при подобно пътуване. А когато навлезеха в земите на индианците, никой нямаше да узнае, ако нещо се случи с нея. Там не действаха никакви закони и цареше безвластие, точно както в Канзас и Небраска. А доколкото Монти знаеше, в Уайоминг също не беше по-различно. Тя можеше да изчезне и той да не разбере това.

Младият мъж изруга. Щеше да избие всичките й проклети работници, ако нещо се случеше с момичето.

Налагаше се да я наглежда. Дори и ако трябваше да си измисля поводи, но бе длъжен всеки ден да посещава лагера й. Пък и по-често, ако не искаше да й се случи нищо лошо. Може би ще трябва да взима и Хен със себе си. С Монти можеха и да не се съобразяват, но всички трепереха от страх, когато чуеха да се споменава името на Хен.

Ала младият мъж знаеше, че няма да повери тази работа на Хен или на когото и да е хората си. Трябваше да се справи сам.

 

 

— Тя бягаше като телица, преследвана от пантера — разказваше Монти на братята си, докато чакаха Тайлър да приготви вечерята, — а онази подивяла крава бе по петите й. Помислих си, че Айрис ще се разкрещи, обаче вместо това тя хукна към дърветата.

— Това е най-разумното, което е могла да направи — отегчено промърмори Хен.

— Разбира се, че е така — отвърна Монти, раздразнен от безразличието на своя брат близнак към разказа му, — ала как можеш да очакваш от Айрис да направи нещо разумно? Като знам какъв е бил животът й, очаквах да припадне от страх.

— И това може би не е лоша идея. Кравата нямаше да я нападне, ако я беше помислила за мъртва.

— Ти виждал ли си припаднали жени? Та те никога не са тихи! Стенат, охкат и се извиват по земята.

— Това едва ли би трогнало една крава.

— На мен ми се струва, че жените винаги се преструват, за да те трогнат — намеси се Зак.

— Разбира се, че се преструват — рече Монти. — Защо й е на една жена да припада, ако трябва само да лежи неподвижно? Нали никой няма да й обърне внимание и няма да направи нищо за нея.

— Аз бих направил — заяви Зак. — Щях да я внеса вътре и да измия главата й със студена вода.

— И щеше да получиш няколко доста силни плесници, понеже си съсипал роклята й — каза Монти. — Май си чел твърде много книги в училище. Казвах му аз на Джордж, че това ще ти се отрази зле.

— За него май ще е най-добре да отиде да живее в Чикаго с Мадисън — отбеляза Хен.

— Соления каза, че се справям отлично с конете.

— И баба знае да се грижи за коне — подигравателно рече Монти, — ала кравите са съвсем друго нещо. Това отличава един мъж от едно момче.

— Аз също мога да се оправям с кравите, ако ти ми позволиш — възрази Зак. — Джордж каза, че мога. Преди да тръгнем за Уайоминг, той каза, че трябва да ми дадеш тази възможност. — На Зак за пръв път му бе позволено да напусне училище и да участва в такова пътуване. Монти знаеше, че сега брат му иска да покаже на какво е способен.

— Оставете вече кравите и яжте — каза Тайлър. — Няма да е вкусно, когато изстине.

— Вкусно е и прилича на пуйка — отбеляза Монти.

— Това е от специалните треви и подправки, които Тайлър използва — каза Зак, горд, че може да покаже какво е научил, докато бе наблюдавал Тайлър да готви. — Те придават приятен вкус на всяко ядене.

— Пуйката трябва да има вкус на пуйка — настоя Монти. — Не бих искал да е нарязана на парчета и сготвена с разни семена и плевели. — Той недоволно погледна чинията си: — Винаги ли слагаш от тези боклуци?

— Така се приготвя сосът — обясни Тайлър, като остави без внимание оплакванията на брат си.

— Има доста странен вид — оплака се Монти.

— Сядай и яж! — обади се Хен. — Може да няма кой знае какъв вид, но съм сигурен, че е вкусно.

— Роуз никога не би поднесла нещо подобно — не се отказа Монти.

— Защото обичаше да ви доставя удоволствие — каза Тайлър и се запъти да нахрани работниците, които, за разлика от Монти, не се оплакваха от необичайните рецепти на Тайлър. По пътя готвачът се обърна и добави: — Аз готвя каквото искам и съвсем не ме е грижа дали ще го ядеш, или не.

Напрежението в лагера на Айрис продължи и през следващите няколко дни. Тя чувстваше, че мъжете непрекъснато я наблюдават.

Нейният фургон бе преместен близо до лагерния огън и сега тя се хранеше с работниците си. Настояваше Франк винаги да разговаря първо с нея, преди да дава нарежданията си. Той все още бе недоволен от желанието й да язди със стадото, но тя се мяташе на коня веднага след закуска. Надзирателят й бе казал, че присъствието й изнервя работниците и животните, но тя бе решила лично да контролира всичко. Нещо ставаше и девойката бе решила да открие какво е то.

Още първия ден забеляза нещо странно. Хората й се бяха разделили на два лагера. Разделението бе почти неуловимо и тя едва ли би го забелязала, ако не ги наблюдаваше толкова внимателно. Каубоите се деляха на две групи през свободното си време, когато се хранеха или спяха. Шестима от тях бяха като залепени един за друг, разговаряха само помежду си и винаги, когато това бе възможно, работеха заедно.

И постоянно я държаха под око.

Те, заедно с готвача, бяха от хората, които най-дълго бяха работили за баща й. Останалите шестима бяха в групата на Франк и се държаха настрани от нея. Ставаха седем на седем. Хората й се бяха разделили по равно. Всичко водеше до задънена улица. Ако им дадеше да разберат, че подозира нещо, вероятно хората около Франк щяха веднага да си тръгнат.

Беше сигурна, че Куинс Хъниман и престъпниците ще дебнат някъде по пътя, но нямаше да им позволи да откраднат нито една крава. Отначало не знаеше какво да предприеме, но една нощ й хрумна нещо тъкмо преди да заспи. Първо й се стори твърде абсурдно, за да продължи да го обмисля. Твърде налудничава. Твърде опасно. Но колкото повече мислеше за това, толкова повече стигаше до извода, че именно това е най-доброто решение. Бе мислила през целия ден и бе сигурна, че това е единственият й шанс.

Щеше да го извърши още тази вечер.

Лагерът бе притихнал от часове. Чуваха се само звуците от песните, които ездачите си тананикаха, докато обикаляха стадото. Като се стараеше да не вдига шум, за да не събуди мъжете, които спяха наблизо, Айрис внимателно се измъкна от фургона и се отправи към ограденото с въже място, където бяха бичетата. Конете бяха притихнали. Някои бяха легнали на земята, а други спяха прави. Конете за ездачите, които бяха дежурни през нощта, бяха оседлани и в готовност. Девойката се промъкна към конете, които бяха най-отдалечени от спящите мъже. Опитът, който бе придобила от изминалата седмица, й помогна бързо и безшумно да оседлае един кон. Възседна го и миг по-късно напусна лагера.

Тънкият лунен сърп едва осветяваше пътя и Айрис успя да остане незабелязана, ала й се струваше, че наоколо цари непрогледна тъмнина. Сърцето й болезнено блъскаше в гърдите. Мразеше тъмнината. Това не приличаше на разходка до фургона. Беше се отдалечила на около километър от лагера и ако нещо се случеше, нямаше кой да й помогне.

Каза си, че трябва да разбере какво става, ако държи да бъде независима. Досега винаги зависеше от Монти и го оставяше той да вади кестените от огъня. По ирония на съдбата куражът, който придоби, за да действа сама, отново се дължеше на Монти.

Почти бе стигнала северната част на стадото, когато се натъкна на втори лагер, където се бяха разположили част от работниците й. Мъжете говореха тихо, а конете им бяха привързани към дърветата близо до потока. Айрис знаеше, че няма да може да заобиколи лагера, без да я забележат.

Сега вече бе на север от стадото. Животните щяха да хукнат да бягат, ако нещо ги подплашеше, а тя искаше да ги подгони на юг. Бе решила, че единственият начин да защити себе си и стадото, бе като накара кравите да се смесят с тези на Монти. Тогава той щеше да пази и нейното стадо заедно със своето.

Налагаше се да обърне коня и да заобиколи стадото от юг, а това щеше да трае по-дълго. Предварително бе разчела времето и не искаше нощната стража да я забележи. Сега трябваше да се придвижи до противоположната страна, а това объркваше плановете й. Видя първия конник, преди да успее да се върне в основния лагер.

Младото момиче се скри в сянката, за да го изчака да отмине.

Всяка нощ двама ездачи тръгваха от двете противоположни страни на стадото. За около трийсет-четирийсет минути правеха пълен кръг около стадото. Сега тази обиколка правеха Тоби и Джак. Те се придвижваха най-бавно, защото Тоби обичаше да си тананика песнички. Останалите каубои протестираха, тъй като песните му ги натъжавали, но Франк му бе разрешил да си пее колкото иска. Песните му явно действаха дори на неговия кон, тъй като Тоби се придвижваше много бавно.

Тази вечер Тоби пееше за една сеньорита, чийто любим загинал на дуел, а тя била принудена да се омъжи за мъжа, който го убил. Естествено, сеньоритата се самоубила, вместо да се примири със злочестата си съдба.

Айрис потръпна и реши да изчака двайсетина минути. По това време и двамата ездачи щяха да бъдат на еднакво разстояние от нея. Беше много важно всички да се намират колкото е възможно по-далеч. Не искаше някой да заподозре какво бе решила да извърши.

Не обичаше очакването. Освен това в нощната тишина се чуваха безброй непознати звуци, които я плашеха. Не се почувства по-добре, когато се сети как веднъж Монти й каза, че има опасни животни, които се придвижват съвсем безшумно и е трудно да ги чуеш. Девойката потръпна. След горещия ден нощта бе студена и влажна. Нямаше да се учуди, ако настинеше, но сега не искаше да мисли за тези неща. Тревогите около стадото й бяха напълно достатъчни.

Разходи коня си, за да се успокои. Чувстваше как реката и влагата се просмукват в костите й. Съжали, че не си бе облякла по-дебела дреха. Щеше да има късмет, ако не се разболееше от пневмония. Погледна часовника си: бяха минали едва десет минути.

Колкото повече минаваше времето, толкова по-дълбоко младата жена се унасяше в мислите си. Нуждаеше се от помощта на Монти, но това, което се канеше да извърши, бе проява на страх и слабост, дори беше нечестно. Приличаше на триковете, които майка й би използвала. Трябваше да се срещне с Монти, да му разкаже за подозренията си и да го помоли за помощ. Навярно той нямаше да й откаже.

А може би щеше да й откаже.

Той не бе повярвал, че единственият изход, който й остава, е да тръгне за Уайоминг. Не повярва и че тя знае достатъчно, за да предприеме такова пътуване, пък и не мислеше, че може да се научи. Не можеше да разбере и защо тя трябва непрекъснато да бъде със стадото си и нищо от това, което му каза, не успя да го убеди да й помогне. И тъй като той явно не желаеше това, тя трябваше да приложи хитрост.

Двайсетте минути изтекоха и Айрис реши да действа. Препусна към стадото. Животните бяха налягали по земята и спяха. Конят й явно нямаше желание да се приближава към говедата, така че тя го остави той да я води. За нея беше добре, че той се движи на безопасно разстояние. Откакто онази крава едва не я уби, тя се опасяваше да се приближи до дългорогите говеда.

По дяволите! Чувстваше се виновна. Убеждаваше себе си, че Монти си го е заслужил, тъй като бе толкова упорит и не искаше да й помогне, но въпреки това чувстваше, че не постъпва правилно, и беше неспокойна.

Това беше нейното стадо и само тя носеше отговорността за него. Нямаше право да замесва и Монти. Сама бе решила да тръгне за Уайоминг. Бе отказала помощта, която той й бе предложил. Бе пренебрегнала съветите му. И не бе справедливо да го замесва във всичко това. Не само че не бе справедливо, но дори бе проява на малодушие от нейна страна.

Айрис никога досега не се бе замисляла кое е справедливо и кое — не. Майка й винаги й бе казвала да използва всичко, което е в неин плюс. Обаче Монти едва ли се вместваше в подобни правила. И сега започваше да мисли, че неговият начин на действие е по-правилен.

Айрис обърна коня си и препусна към съседния лагер. Не разбираше какво я бе прихванало, но сега просто трябваше да поговори с Монти. Ако все пак хранеше някакви надежди той да я измъкне от тази каша, тя бе длъжна поне да му обясни какво се е случило.

Не бе изминала и половината път, когато се натъкна на два огромни бика, които препречваха пътя й. Те не изглеждаха сърдити, а само любопитни.

— Хайде, махайте се! — изсъска тя. — Вървете да спите!

Бичетата продължаваха да я наблюдават с интерес. Приближиха се и няколко крави. Погледнаха сънено към Айрис и започнаха да душат наоколо.

Айрис ги огледа с изненада. Кравите явно не възнамеряваха да я нападнат, но и не изглеждаше да се канят да спят. Тя плесна с ръка хълбока на коня, но той не се помръдна. Единственият ефект от действията й бе, че събуди любопитството на животните. За няколко секунди се оказа заобиколена от още няколко крави.

— Монти ми каза, че ще хукнете да бягате и при най-малкия шум — просъска тя. — Защо сега не помръдвате?

Опита се да измисли още нещо, което да ги накара да се раздвижат, но не можа. Пазачите скоро щяха да се появят.

— Изглежда сте най-твърдоглавите животни на земята — промълви девойката, като се опитваше да накара коня да си пробие път през животните. Но той отказваше да се помръдне. Ставаше все по-студено. Почувства как всеки момент ще кихне. — Е, струва ми се, че съм настинала. Апчихуууу!

В мига, в който Айрис кихна, нощната тишина бе прорязана от смразяващия вой на пантера.

Незабавно четири хиляди крави се изправиха на крака и се втурнаха с все сили към лагера на „Кръг седем“.

 

 

Монти и Хен току-що се бяха завърнали от нощната си обиколка.

— Разпрегни Найтмеър и го завържи близо до леглото ми — каза Монти на сънения Зак, който бе дошъл да им помогне да вкарат конете зад оградата. — Искам да бъде готов, когато ми потрябва. Толкова съм уморен, че мога да стигна до реката, без да отворя очи.

— Щеше да ги отвориш много бързо, ако Айрис беше наоколо — измърмори Хен.

Монти не му обърна внимание и се сви в леглото.

— Какво искаш да кажеш? — попита Зак и се прозя. — Мислех, че Монти иска да я махне от пътя ни.

— И аз мислех така, но през целия ден той ни говори само за нея. Ако чуя дори още думичка за Айрис, ще бъда принуден да спя при кравите.

Зак погледна брат си и в очите му просветна дяволито пламъче.

— По-добре да запазиш за себе си това, което мислиш — изръмжа Монти към по-малкия си брат. — Една дума да кажеш на Тайлър или на Соления — ще те обеся, без да се замислям. Не се докарвам пред жените, но пък не мога да оставя едно момиче, което е невежо във всичко, освен в избора на подходящи дрехи, да се оправя само, когато е загазило.

— Ако мислиш Айрис Ричмонд все още за момиче, имаш нужда от очила — промърмори Хен и се зави с одеялото си.

— Монти няма нужда от очила — усмихна се Зак. — Начинът, по който ми я описа тази сутрин, доказва, че вече е успял да я разгледа много добре отвсякъде.

И Зак се запъти към стадото, за да избегне гневния изблик на брат си.

— Надявам се да те стъпчат! — изрева Монти и се отправи към леглото си. — Трябваше да помисля, преди да се съглася с Джордж и да взема това хапливо зверче с нас.

— Той не прави нищо лошо — обади се Хен. — Ти просто си побеснял и то само заради Айрис.

— Не съм! — изкрещя Монти. — Мисля, че достатъчно говорихме днес за нея!

— Така е — отвърна Хен.

Монти промърмори няколко кисели думи и след това добави още няколко псувни, макар да знаеше, че те ще накарат брат му да се усмихне. Не можеше да престане да мисли за Айрис. Девойката бе разтревожена за нещо — беше го видял в очите й. Тя като че ли не беше на себе си. Айрис винаги беше особено грижлива към външния си вид. Но не и сега. Беше на седлото по цял ден. Дори бе отрязала една от роклите си, за да й е по-удобно да язди. Изобщо не приличаше на момичето, което познаваше преди. Дори бе отрязала ноктите си! Не беше за вярване, че е способна на това. Сигурно беше нещо като жертвоприношение.

Монти не можеше да не мисли и за онзи плъх Франк. Дори ако беше негов надзирател, той пак щеше да го безпокои. Не можеше да има доверие на такъв мошеник, ала все пак Франк бе привлекателен мъж. От което Монти се ядоса още повече.

Завъртя се в леглото си, но не се почувства удобно.

— По-добре се прибирай — извика той на Зак. — Нямам желание да те стъпчат и да изпращам останките ти на Роуз.

— Конете са неспокойни — каза Зак, като мина под въжето и се отправи към леглото си. — Забелязал ли си някакви следи наоколо?

— Само няколко, и то на койоти — каза Монти. — Имаш прекалено силно въображение.

— Не, не си въобразявам — отвърна брат му и посочи към стадото. — Те са се изправили, стоят с наострени уши и гледат на север.

Монти се надигна и се огледа. Конете стояха неподвижно и наистина изглеждаха някак нащрек.

— Не знам защо са такива — каза Монти. — Може би са подушили някоя пантера. — Той отпусна глава на възглавницата, но след миг до ушите му достигна бучене, което го накара да скочи на крака. — Това са подплашени животни! — извика той. — И те се движат насам!