Лей Грийнууд
Айрис (18)

Глава осемнадесета

Когато Айрис се събуди, Монти вече се бе облякъл и бе излязъл. Първоначалната радост от новия ден се превърна в паника. Тя бързо се облече. Трябваше да го намери: не се чувстваше в безопасност без него.

Усети съжаление, че магията на изминалата нощ не бе продължила по-дълго. Съвсем по друг начин си бе представяла утрото на следващия ден. Трябваше да го посрещнат прегърнати, с променени души и чувства. Ала не можеше да не изпитва страх при мисълта, че е съвсем сама в селището на команчите. Сега трябваше да намери Монти и нищо друго нямаше значение.

Откри го малко по-нататък, пред входа на един вигвам. Той разговаряше с един от индианците от племето апахи. Облекчението й бе толкова голямо, че почувства как краката й омекват, и трябваше да се подпре на нещо, за да не падне. Не биваше да се съмнява, че Монти ще я изостави. Той не я бе оставил сама с Франк, нямаше да я остави сама и сред тези индианци.

Почувства се по-добре. Родителите й се грижеха за нея, докато бяха живи, но вниманието и грижите на Монти бяха нещо съвсем различно. С тях тя се бе чувствала защитена и осигурена. А сега към тези чувства се примесваше и увереността, че е ценена и уважавана. Не можеше да определи съвсем точно разликата, но усещаше, че такова съществуване й доставя удоволствие.

Монти я забеляза и тръгна към нея:

— Приготви се. Трябва да се върнем в лагера. Те се съгласиха да ни пуснат през земите си, ако сега им дадем две крави, а по-късно — още три.

— Ще трябва ли да закусим с вожда?

— Не. — Широката му усмивка означаваше, че всичко е наред. — Ще закусим в лагера. Сигурен съм, че Тайлър ще приготви някой от странните си специалитети.

Айрис се зарадва, че веднага ще потеглят за лагера. Не й се щеше да остава повече сред индианците.

— Не бива да се оплакваш от Тайлър. Той е чудесен готвач — каза тя.

— Тогава по-добре да си отвори собствен ресторант. Аз предпочитам обикновена закуска — малко пържен бекон.

В този миг наоколо се събраха десетина индианци, които ги наблюдаваха любопитно, така че младата жена се почувства неудобно. Искаше й се да се занимават с нещо друго, а не да ги зяпат. Сигурно можеха да отидат на лов — навярно все пак бе останал някой бизон или пък можеха да почистят селището си — около вигвамите бе пълно с боклуци и мръсотия.

Айрис трябваше да изтърпи още една среща с вожда на племето. Тя се закле, че ако изобщо някога се върне да живее отново в Южен Тексас, ще научи испански. Мразеше да се чувства изолирана, а точно така се чувстваше при разговора с червенокожите, тъй като не разбираше нито дума.

Видя как осем души от индианците оседлават конете си и явно се готвят да тръгнат с тях: сърцето й се сви от безпокойство.

— Нима са необходими толкова много хора, за да вземат две крави? — запита тя и посочи към воините, които ги следваха на разстояние.

— Само двама от тях ще се върнат обратно с кравите — отвърна Монти. — Наех останалите шестима да ни помагат, докато стигнем до Додж.

Тя не можеше да повярва на ушите си:

— Наел си индианци? Индианци от племето команчи?

Монти се засмя. Младото момиче не разбираше какво толкова смешно има в това лагерът им да се напълни с команчи, но вече бе открила, че Монти може да се смее в най-неподходящи ситуации.

— Имам нужда от работници. Не бих могъл да намеря заместници на Франк и останалите, преди да пристигнем в Додж. А и след като сред нас има команчи, другите индианци не биха се осмелили да ни нападнат или да крадат от добитъка ни. Мисля, че Франк е все още някъде наблизо. Смятам, че видът на шестимата червенокожи ще го накара да се замисли, преди да нападне стадото ни.

Айрис знаеше, че той е прав, но не беше съвсем сигурна дали останалите каубои ще посрещнат с ентусиазъм новината, че трябва да работят заедно с команчи. Ала това си беше негова грижа. Той винаги бе казвал, че ще се грижи за всичко, и сега тя не възнамеряваше да му се меси.

— Има и още нещо — промърмори младият мъж.

Той се държеше странно, сякаш никак не му харесваше това, което трябваше да каже. Девойката изненадано го погледна. Досега не го бе виждала разколебан и в най-тежките ситуации. Запита се дали Монти не иска да й каже нещо мило, а тъй като не е свикнал на това, сигурно се чувства неловко.

— За известно време ще стоя по-далеч от теб. Това може да ти се стори малко необичайно… след последната нощ… но не искам другите да разберат и да вземат да приказват.

Докато говореше, той не я поглеждаше. Айрис никога не го бе виждала толкова притеснен.

— Мисля, че си прав. Не съм очаквала да се държиш по друг начин.

Не беше истина. Очакваше, че всичко ще бъде различно: слънцето, луната, цялата вселена. Тя се чувстваше напълно обновена, сякаш и частица не бе останала от предишната Айрис. Нищо не й изглеждаше както преди. Имаше чувството, че целият й досегашен живот е бил просто един сън и едва днес се бе събудила. За нея целият свят се бе преобърнал и всичко бе ново и непознато. Очевидно обаче за Монти нещата стояха както преди.

— Всичко, което се случи между нас, е съвсем необичайно за такова пътуване. — Монти я погледна. — Ще се постарая да не накърня репутацията ти.

Девойката не мислеше, че е останало кой знае какво от репутацията й. Ала бе готова да захвърли и него заради Монти. Но той, изглежда, нямаше такова желание и вероятно никога повече нямаше да има.

 

 

— Защо си довел всички тези индианци? — попита Зак, след като Айрис и Монти пристигнаха в лагера.

— За да ни помагат, докато стигнем до Додж. Соления, помогни им да заколят онова сакато биче, също и онази ранена крава. И без това се съмнявам, че тя би могла да стигне до Уайоминг.

— Сигурно ще ги сготвят по индиански обичай — подметна Тайлър.

Някои от мъжете изглеждаха раздразнени, но не казаха нищо.

Айрис си каза, че наистина не разбира каубоите.

 

 

Когато Хен се върна в лагера, луната вече бе изгряла.

— Къде е Монти? — попита той, докато слизаше от коня и подаваше юздите на Зак.

— Проверява колко е дълбока реката — отвърна брат му и посочи към потока, където конят на Монти газеше в буйната вода.

Хен се отправи към брат си.

— Колко трябваше да дадеш на тези индианци? — попита Хен, когато Монти скочи от седлото.

— Две крави и заплатите за шестима индиански бойци, докато сме на тяхна територия — отвърна брат му.

Хен присви очи и се намръщи, като видя, че неговият брат близнак се ухили самодоволно.

— Ти си един проклет глупак! — изруга бясно той. — Защо ти трябваше да спиш с нея?

Неочакваното избухване на Хен стопи усмивката от лицето на Монти.

— Какво те кара да мислиш…

— Изобщо не се опитвай да ме заблуждаваш! — просъска Хен. — Запази си лъжите за останалите. Ако някой от тях разбере какво се е случило, здравата ще си изпатиш.

Монти едва се сдържа да не избухне:

— Само защото една нощ сме останали сами заедно…

— Запази обясненията си за Джордж. Трябваше да му покажеш, че си престанал да се държиш като идиот, а не при първия удобен случай да лягаш с единствената жена на този свят, която е способна да съсипе цялото това пътуване. Защо не си избра някоя индианка? Това едва ли би причинило повече неприятности.

Монти знаеше, че Хен не харесва Айрис — той изобщо не харесваше жените, освен може би Роуз, ала никога не бе очаквал, че брат му ще избухне така. Това го изненада, но същевременно несправедливото отношение на Хен към Айрис го вбеси. Може би Айрис съвсем не беше идеалната жена, но тя наистина бе свястно момиче, особено като се има предвид, че Хелън бе нейна майка.

Освен това Монти се ядоса, че е бил толкова прозрачен и брат му е разбрал всичко. Той самият никога не можеше да разбере какво мисли Хен.

— Ще гледам да не създавам повече неприятности — отвърна Монти, без изобщо да се опитва да оспорва обвиненията на брат си.

— По дяволите! В началото си мислех, че ще вземеш да я съблазниш при първия удобен случай, но когато това не стана, реших, че най-после си поумнял. Ала сега се убеждавам, че си останал същият глупак, какъвто си беше!

— Ако ти си едно студенокръвно добиче, това не означава, че и останалите мъже също трябва да бъдат евнуси! — озъби се Монти. Гласът му трепереше от едва сдържан гняв.

— След като толкова много се нуждаеш от жена, по-добре си намери някоя проститутка. Обаче стой по-надалеч от Айрис!

Всичко в Монти кипеше. Той усети как цялото му тяло се напрегна. Бе готов да се нахвърли срещу брат си. Стисна зъби, обърна се и си тръгна, но Хен го последва:

— Цяла година се опитваше да убедиш Джордж, че можеш сам да се справиш с това пътуване и да се грижиш за ранчото, а аз те подкрепях. Джеф купи земя и построи хижа. Зак напусна училище по-рано. Цели месеци планирахме това пътуване, а сега ти си готов да провалиш всичко само защото не можеш да контролираш похотливите си желания.

— Престани! — заканително изръмжа Монти. — Това, че си ми близнак, не ти дава правото да ми говориш по подобен начин.

— Мога да те нарека и магаре, ако искам — извика Хен. — И щях да го кажа, дори да не ми беше брат.

— Предупреждавам те, че ще е по-добре да млъкнеш! — озъби се Монти. Усещаше как го обзема дива ярост и сякаш пред очите му падна огнена пелена.

— Няма да ме уплашиш! — презрително се засмя Хен. — Смятам да ти нашаря задника с пръчка. А ако пак си свалиш панталоните и оставиш долната ти глава да командва горната, ще го направя отново!

Монти се хвърли към брат си като освирепял бик. Хен отвърна на удара му и скоро двамата се търкаляха по земята, а въздухът се огласяше от проклятията им.

— Монти и Хен се бият! — извика Зак към Тайлър, който изхвърча от фургона, където приготвяше обяда.

— Те винаги се бият — отвърна Тайлър.

— Този път е различно. Бият се заради Айрис. — Зак напълни едно ведро с вода и се обърна към брат си: — Хайде, ела с мен! Трябва да побързаме, за да им попречим да се избият.

Тайлър сви рамене, обърна се, отиде до огъня и потопи пръст в гърнето, където вреше бобът. Явно остана доволен, взе гърнето и последва Зак.

— Каквото и да им кажа, няма да ме послушат — рече Зак и плисна ведрото с вода върху братята си.

Те изобщо не му обърнаха внимание и продължиха да се търкалят в яростна схватка.

— Трябва им нещо по-силничко — намеси се Тайлър и вдигна високо гърнето с горещия боб. След това започна да излива гъстия врял боб върху преплетените тела на братята си.

Разнесоха се яростни проклятия, но и двамата се отдръпнаха един от друг.

— Някой ден ще те сготвя в една от тенджерите ти! — изкрещя Монти.

— Няма да можеш, защото аз сега ще му дам да се разбере — застрашително се изправи Хен.

Тайлър се обърна и без да бърза, се упъти към огъня.

— А що се отнася до теб… — изкрещя Монти и се насочи към Зак.

Но Зак прекалено много държеше на кожата си, затова си плю на петите и побягна към лагера.

— За всичко си виновен ти, ти и онази глупачка! — избухна Хен, докато правеше опити да почисти дрехите си от полепналия по тях боб.

— Не наричай Айрис глупачка! — изрева Монти. Той избърса с един пръст бузата си и след това го облиза. Вкусът му хареса.

— Няма защо да се безпокоиш. Едва ли вече ще спомена името й.

— Въпреки това се безпокоя. Ти не говориш много, но винаги казваш, когато нещо не ти е по вкуса.

— Това не те засяга, тъй като едва ли ще бъда тук, за да ме чуеш какво казвам.

Монти замръзна:

— Искаш да кажеш, че ще си тръгнеш? — Никога не си бе помислял, че Хен би могъл го изостави. Винаги се караха и се биеха, когато не бяха в съгласие помежду си, но Монти бе сигурен, че брат му никога нямаше да го изостави и ще му помогне, когато се наложи.

Думите на Хен му подействаха като удар.

— Не. Аз казах на Джордж, че ще ти помогна да закараш стадото до Уайоминг, и няма да пристъпя думата си.

— Не се притеснявай — отвърна му Монти. Почувства се дълбоко наранен, че предаността на Хен към Джордж явно бе по-силна, отколкото към собствения му брат близнак. — Аз мога да се оправя и без теб.

— Все пак оставам.

— Прави каквото щеш, кучи сине! И най-добре е да си гледаш работата. Останалото е моя грижа.

— Хубаво — отвърна Хен, — защото в противен случай пак ще се наложи да те възпитавам.

Монти все още бе ядосан, но успя да сподави желанието си отново да се нахвърли върху брат си.

Той все пак има право — каза си Монти. — Всички знаят, че ти не си нищо друго, освен един избухлив глупак. И ще направиш добре, ако съумееш да се въздържаш. Така ще спестиш доста неприятности на всички.

Всъщност Монти не искаше да се бие с Хен. Изобщо не искаше да се бие с никого. Искаше само да се избави от чувството за празнота вътре в себе си, което го обземаше всеки път, когато не оправдаеше очакванията на Джордж.

Никога не бе изпитвал нужда от одобрението на баща си — презираше твърде много стария негодник и не го бе грижа какво си мисли той за него, ала с Джордж бе различно. Джордж би пожертвал собствения си успех, ако това би помогнало на Монти.

Всичко това влошаваше нещата, ала те ставаха още по-сложни заради Роуз. Защото тя се измъчваше всеки път, когато Джордж бе огорчен от братята си. Монти все още си спомняше очите й, пълни със сълзи — сълзи заради Джордж и него. По дяволите, всичко това го караше да се чувства толкова зле, че му идеше да се застреля.

Нима нещата никога нямаше да се променят?

Когато се успокои, младият мъж трябваше да признае, че се е ядосал толкова много, защото Хен бе прав. Знаеше, че присъствието на Айрис го караше да върши неща, които не би трябвало да прави, но той нищо не можеше да промени. Когато тя беше край него, той не разсъждаваше разумно.

А сега, след като се бе любил с нея, всичко щеше да бъде още по-трудно. Обикновено след нощ, прекарана с жена, той се изпълваше с енергия и нетърпение час по-скоро да се върне в ранчото — при стадото, при работата, която обичаше. Чувстваше се свободен и веднага забравяше за жената, с която се бе любил.

Ала с Айрис не беше така. Не се чувстваше освободен от нея, напротив — желаеше я още по-силно и искаше отново да бъде с нея.

Дори сега споменът за изминалата нощ бе силен и ясен. Усещането за нейното тяло, притиснато до неговото, нейният аромат бяха по-реални от всичко наоколо.

Ала имаше и още нещо. Той не мислеше за нея само като за жена, която бе утолила страстта му. За него тя винаги бе представлявала нещо особено. Така бе още когато Айрис бе малко момиченце, което винаги го следваше с обожание, така бе и след това, когато тя се превърна в красива млада жена, която го придума да я заведе до Уайоминг. Монти винаги бе искал да я предпази от злото, да бъде щастлива и спокойна, макар да се опитваше да се противопостави на това свое желание.

Осъзна, че мисли за нея много повече, отколкото за стадото. А това го плашеше. Бе престанал да смята, че тя прилича на майка си. Когато по Коледа я видя за пръв път след пет години раздяла, той реши, че тя се е превърнала в истинско копие на майка си. Ала сега бе разбрал, че Айрис е съвсем различна от Хелън.

Наистина тя се опита да го накара да направи нещо, което той не желаеше, нещо, което не беше в негов интерес, нещо, което бе от полза само за нея. Но го бе направила, защото бе твърде уплашена и безпомощна, а не защото бе жестока и безчувствена красавица.

Освен това се държа напълно честно с него. Престана да кокетира и да го ласкае, за да постигне желанието си. Сега, ако искаше нещо от него, тя просто го молеше за това. Наистина, когато не получеше това, което искаше, Айрис се ядосваше, ала не се цупеше, нито пък се опитваше да го изнуди по някакъв начин.

Младият мъж разбра, че е запленен не само от нейната физическа красота, но е започнал и да й се възхищава. Тя беше особена жена, различна от всички, които познаваше, и Монти откри, че дори бе взел да я сравнява с Роуз и Фърн. Осъзна, че иска да прекара остатъка от живота си с нея.

Тази мисъл дотолкова го стресна, че той едва не се метна на коня, за да започне незабавно разделяне на стадата. Достатъчно дълго бе наблюдавал Джордж и Мадисън, та да знае, че това чувство не бе само страст или плътско желание. Ставаше нещо с мъжете, което ги обсебваше напълно, колкото и да му се съпротивляваха.

Монти не бе готов за това. Все още не можеше да мисли за нищо друго, освен за благополучното пристигане в Уайоминг и за това, как да основат ранчо заедно с Джордж. Може би после вече щеше да помисли и за своето бъдеще, но не и сега.

Ала знаеше, че колкото и да бе разстроен от чувствата си и каквито и решения да вземеше сега, те щяха да бъдат забравени в мига, в който видеше Айрис. Тази сутрин тя изглеждаше още по-хубава, отколкото през изминалата нощ. Отначало алчните погледи на мъжете, които я следяха, докато се разхождаше из лагера, го дразнеха и ядосваха. Сега, след тяхната първа нощ, тези погледи го разстройваха. Не искаше неговите работници да я гледат по този начин. Той много добре знаеше какво си мислят — той самият си мислеше същото — и това никак не му харесваше.

Обаче не беше в състояние да разреши този проблем. Не можеше да я скрие във фургона й. Не можеше и да я накара да пътува с фургона с провизиите, след като самият той бе настоявал тя да язди със стадото, за да се научи как да се грижи за добитъка. Не можеше да я изпрати и в някой хотел. Наоколо нямаше нищо, освен индиански колиби. Не можеше да каже на мъжете да не я гледат по този начин, без да стане за смях и да го помислят за по-голям глупак, отколкото сигурно вече беше в техните очи.

По дяволите, имаше толкова много последици от това, че бе позволил на Айрис да пътува с него! Ако знаеше, че ще стане така, Монти щеше да вземе мерки още първия път, когато разбра, че Айрис пътува пред него. Той щеше да я метне на гръб и да я закара обратно вкъщи, дори ако тя риташе и пищеше. Ала вече не можеше да го направи. Трябваше да се грижи за нея по време на цялото пътуване до Уайоминг.

Монти изруга. Тя бе постигнала това, което искаше, а сега той трябваше да се постарае да направи така, че да може да живее в мир със самия себе си. Хен беше прав: брат му не можеше да мисли правилно, когато бе близо до Айрис.

Трябваше да се държи колкото е възможно по-далеч от нея не само заради Хен, а и заради себе си. Хен беше най-близкият му приятел на този свят. Нищо и никой не можеше да ги раздели. Щяха да бъдат заедно, да работят заедно, да си помагат и да се грижат един за друг. По дяволите, Хен бе рискувал живота си, за да го спаси, когато онези бандити без малко щяха да го обесят! Монти сякаш още чувстваше въжето около шията си.

Трябваше да действа така, че хората му да го уважават. Изгонването на Краудер им показа, че той няма да търпи нахалниците, ала всички трябваше да работят заедно и да си помагат. Така щеше да бъде най-добре за всички. Трябваше да поговори с тях. Няколко уместни думи щяха да свършат добра работа.

А сега трябваше да помисли как да извини поведението си пред Айрис.

 

 

Девойката бе объркана и се чувстваше засегната. Нещо повече — тя беше бясна. Очакваше, че Монти ще се държи на разстояние от нея, но не бе очаквала, че той напълно ще я избягва.

От четири дена насам тя яздеше до ревящото стадо. Облаците от прах покриваха тялото й с мръсотия, а шумът бе толкова оглушителен, че тя мислеше, че ще се побърка. Тялото я болеше след всички часове, прекарани на седлото. Веднъж, когато конят й се втурна след една заблудена крава, тя едва успя да се задържи отгоре му. Краката й бяха изтръпнали, имаше мазоли по цялото тяло, а от непрестанния вятър устните й бяха напукани. Като връх на всичко Айрис бе загоряла от слънцето и приличаше на индианка. А Монти сякаш не забелязваше колко усилено работеше тя и колко много бе научила. Не й промълви нито една блага дума, дори можеше да се каже, че той въобще не разговаряше с нея.

Видя фургона си, който бе издърпан на сянка под едно дърво край потока, и си представи удобното легло, ала това бе само минутно отпускане. Миналата нощ се бяха отелили пет крави и всички бяха от нейното стадо. Знаеше, че трябва да запази живи малките теленца. Когато му каза, че ще спи край теленцата, безразличието, с което той се съгласи, я вбеси.

— Добре, но дрехите ти ще се измачкат в онази завивка — промърмори той.

Идеше й да го застреля.

Сега той се отнасяше с нея като с обикновен каубой. Разглезената дъщеря на един богат ранчеро вършеше работа, сякаш бе някое неграмотно момче, което получава по трийсет долара на месец. Та тя харчеше повече за една рокля, която обличаше само веднъж. Помисли си за златните монети, скрити във фургона й, които все повече намаляваха. Щеше да измине много време, преди да събере пари, за да си купи нови и скъпи рокли.

Младото момиче взе поводите от Зак и се метна на седлото. Ала тя знаеше, че не работата или малкото пари бяха причина за лошото й настроение. Както обикновено, причината беше Монти.

През тези осем седмици, откакто бяха на път, тя го бе опознала по-добре и бе разбрала, че той е съвсем различен от мъжа, в когото се бе влюбила преди пет години. И все пак, макар Монти да бе чувствителен и изтънчен колкото див бик, тя все пак очакваше, че нощта, която прекараха заедно, ще промени коренно отношенията им. Поне нейният живот се бе променил завинаги.

Ала на другия ден той се зае както обикновено с работата си и сякаш за него нищо не се бе променило. Освен това той като че ли вече въобще не я забелязваше.

Тя просто не го разбираше. За последните три дни Монти почти не й бе проговорил. Хранеха се мълчаливо и той почти не я поглеждаше. Отначало си помисли, че я избягва, ала той винаги беше наблизо. Чувстваше, че около нея сякаш имаше някакъв враждебен обръч и никой от мъжете не смееше да я приближи. Знаеше, че Монти все още бе разстроен заради разправията с Хен, но не разбираше защо се държи враждебно с всички останали мъже.

Веднъж подслуша разговор между Зак и Тайлър.

— Никога досега не са били сърдити един на друг толкова дълго време — каза Зак, след като Хен и Монти бяха закусили, без да си кажат нито една дума. — Кажи-речи през цялата седмица не са си разменили и дума.

Тайлър хвърли поглед към Айрис, но лицето му запази равнодушния си вид и той не каза нищо.

— Дори и когато са се били, двамата винаги са си оставали неразделни приятели. Само да закачиш единия — и другият е готов да ти издере очите — продължи Зак, припомняйки си някои случки от миналото. — Мога да се пазя от тях, ако действат поединично, но не и ако нападат едновременно. Особено Хен — той се движи тихо като индианец. Докато Монти се чува от километър.

— Ако си държиш езика зад зъбите, няма да има нужда да се озърташ постоянно и да се пазиш — подхвърли Тайлър.

— Е, ако Монти не приличаше на разгневена пантера, нямаше да се притеснявам толкова — нацупи се момчето.

Зак отиде да свали въжето, което ограждаше конете, за да ги подготви да препуснат със стадото.

Нямаше нужда някой да й казва, че именно тя бе причина за разправията между Монти и Хен. Сега разбираше защо Монти се държеше така с нея, Хен също я избягваше, сякаш бе чумава.

Все пак Монти бе загрижен за нея и не я изпускаше от поглед. Работата бе така организирана, че тя да бъде през целия ден с него. Девойката спеше близо до фургона с провизиите на Рандолф, заедно с Монти, Тайлър и Зак, които я обграждаха като защитна стена. Айрис бе започнала да се чувства като затворник.

Тя не можеше да разбере тези противоречия в държанието на Монти. Ако тя харесваше някого, приемаше го такъв, какъвто е. Нямаше смисъл да харесваш някого и в същото време да изпитваш омраза към него. Но явно такова бе схващането на Монти.

Повече не можеше да продължава така. Трябваше да поговори с него. Всеки път, когато си спомняше за нощта, в която се бяха любили, и за надеждите, които бе имала, сърцето й се свиваше от мъка. Той продължаваше да се грижи за нея, но нещо ставаше в душата му, а тя не знаеше какво. Това засягаше и нея и по някакъв начин пречеше на щастието й. А тя искаше да бъде щастлива. Но за това нямаше да й нито помогне стадото, нито парите, с които все още можеше да се върне в Сейнт Луис, нито ако си намереше съпруг, който да я обожава и да прави всичко, за да й достави удоволствие.

Нейното щастие бе Монти. Избухливият, своенравният, буйният, привлекателният, обаятелният, сигурният Монти!

Нищо друго!

След като реши какво да прави, Айрис се почувства по-добре. Чакаше с нетърпение да мине денят, за да може да поговори с Монти, и й се струваше, че часовете се нижат едва-едва. Затова, когато се върна в лагера, тя се вбеси, като видя, че всички каубои се бяха струпали около фургона с провизиите. При толкова много хора й бе невъзможно да говори насаме с него. Трябваше да намерят някое по-усамотено място. Мислеше, че Тайлър ще сготви нещо специално за вечеря, но не усети мирис на готвено. Насочи коня си право към заграждението за конете. Зак не се виждаше наоколо. Младото момиче слезе от коня, завърза го за един храст и се отправи към лагера. Мъжете се раздвижиха и тя видя причината за това оживление в лагера.

Една млада жена разговаряше с Монти.