Лей Грийнууд
Айрис (6)

Глава шеста

Айрис побягна, като се препъваше във всеки камък. Преуморените й крака едва я крепяха. Изплашеното малко теленце мучеше толкова жално, че тя се надяваше майка му да отиде при него и да не я нападне.

Хвърли през рамото си един поглед назад и разбра, че няма късмет. Тъжните вопли на теленцето за помощ бяха чути от още няколко животни и те се насочваха право към нея. Нямаше надежда да стигне до лагера, ако по петите я следваха разярени животни. Изглежда, никой от каубоите не бе забелязал, че става нещо нередно и не бе чул отчаяните й викове за помощ.

Девойката отново се препъна, но се изправи, въпреки че цялото тяло я болеше. Само ако можеше да достигне до едно от дърветата!

Внезапно откъм лагера дочу тропот на копита. Огледа се и видя Монти, който препускаше към нея. Тя се хвърли към него и отчаяно се хвана за силната му ръка, която я повдигна нагоре като перце.

— Дръж се здраво! — извика младият мъж, смушка коня и препусна към лагера. — Те са така побеснели, че ще се нахвърлят срещу всекиго, който им се изпречи.

Нямаше време да спрат, за да седне на седлото зад Монти. Дългорогите бикове препускаха със скоростта на антилопа. Монти се носеше бясно с Айрис, която висеше от едната му страна, а тялото й почти докосваше летящите копита и проблясващите рога на животните. Приближиха лагера и Монти изкрещя като индианец, боядисан с цветовете на войната, за да предупреди каубоите.

Мъжете се спуснаха към конете в мига, в който Айрис и Монти връхлетяха в лагера. Конят на Монти прескочи огъня. Полудялата крава връхлетя върху огъня и наоколо се разхвърчаха искри и горящи въглени. Монти задържа коня си и обърна назад. Каубоите бяха застанали в редица между него и Айрис и разбеснелите се животни. Разгневената крава направи няколко скока към тях, но непрекъснатият вой на нейното уплашено теленце я обърка и смути: тя се обърна и препусна обратно. След известно колебание останалите животни я последваха.

— Удари ли се? — попита Монти, докато сваляше девойката на земята. — Видях как се препъна и падна.

Младият мъж отвърза едно одеяло от седлото и я уви с него. Тя бе бледа като платно и краката не я държаха. Ръката на Монти се обви около кръста й, за да не се свлече на земята. Като че ли никога досега той не се бе чувствал толкова потресен и развълнуван. Не, спомни си как бе изпитал нещо подобно, когато бе на дванайсет години. Тогава Хен пристигна точно навреме, за да го отърве от едни бандити, които тъкмо бяха провесили въже на най-близкия клон, за да го обесят.

Сега беше просто случайност, че се оказа толкова близко и успя да спаси Айрис. Яздеше бавно и опитваше да намери подходящо извинение, че отново се връща в лагера й толкова скоро, след като тя го бе изгонила. Събираше смелост, за да се извини за поведението си, когато мученето на телето привлече вниманието му. Ако не го бе чул, може би нямаше да успее да я спаси.

Дори не искаше да мисли какво би могло да се случи с Айрис, ако не бе дошъл навреме.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — попита той.

— Ще се оправя след малко — едва успя да каже тя. — Просто се чувствам ужасно отпаднала.

— Имаш късмет, че си жива! — Облекчението, което изпитваше, го караше да говори остро. — Още няколко скока — и онази крава щеше да те довърши.

— Знам — отвърна Айрис. Очите й все още бяха разширени от страх.

— Какво правеше сама в тъмнината?

Монти почти се бе вцепенил от страх, когато бе видял кравата, която се носеше към нея.

— Сега вече знаеш защо се опитвах да те убедя да се върнеш обратно — рече той. — Това място не е за жени.

Монти се изруга наум, защото пак бе показал раздразнението си. Няма значение, че тя е направила нещо неразумно и опасно. Сега Айрис беше уплашена и разстроена. Имаше нужда да я успокои и утеши, а не да й чете лекция. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в плач. Монти се надяваше, че няма да го стори. Не знаеше как да се държи с плачещи жени.

Прегърна я и се наведе към нея:

— Всичко свърши! Ти си в безопасност.

Айрис потрепери и с конвулсивни ридания се хвърли на гърдите му. Вкопчи се в ризата му с двете си ръце и го заля с поток от сълзи. Монти, който обикновено знаеше по инстинкт как да се държи с жените, застина неподвижно, без да знае какво да прави. Погали я непохватно, като се надяваше, че сълзите ще й помогнат да се успокои и съвземе. Младото момиче все още стискаше ризата му, но вече започваше да се окопитва.

— Благодаря ти, че ме спаси! — прошепна тя.

— Не можех да постъпя другояче — усмихна се Монти. — След всичко, което преживях, за да те спася от онази скала, не можех да те оставя сега.

Айрис измъчено се усмихна. Навремето се бе покатерила върху една уединена гола скала, наречена Зъбите на дявола, и то само защото Монти й бе казал да не го прави. Тогава той се изкачи, привързан с едно въже, и я свали на земята, ала се подхлъзна и падна. Целият се натърти, но не каза на никого каква бе причината. Обясни, че конят му се е спънал и той е паднал.

— Ти ми казваше, че дългорогите говеда са опасни — рече Айрис. — Трябваше да те послушам.

Тя най-сетне призна, че той е бил прав, но Монти не изпита задоволство. Не бе сигурен какво чувства и това го смущаваше. Ала не би трябвало да се учудва. Всичко можеше да се очаква, когато Айрис е наблизо.

— Какво, по дяволите, става тук? — Това бе готвачът, който се бе приближил до огъня.

Айрис се отдръпна от Монти. Крехката нишка на интимност между тях се прекъсна. Това беше мимолетно чувство, което можеше и да не се забележи, но тя го бе доловила и съжаляваше, че отлетя.

— Кой е бил толкова глупав и е оставил мис Ричмонд да скита наоколо, и то пеша? — запита Монти, изправи се и помогна на Айрис да стане.

— Смятам, че тя сама си е виновна. — Айрис се огледа и видя грубия каубой. Той скочи на земята от едно дърво, за което бяха вързали въжето, придържащо оградата за конете. — Не каза на никого какво смята да прави.

— Предполагам, че ти не си видял — изръмжа Монти.

Айрис искаше да каже на каубоя, че Монти става опасен, когато се ядоса, но той, изглежда, не се страхуваше от него, защото лениво пристъпи напред.

— Аз бях зает с вечерята си — каза грубиянинът, а в гласа му прозвуча същата безочливост, както и когато бе разговарял с Айрис.

Ръката на Монти светкавично го сграбчи за гърлото.

— Жалко говеждо лайно! — изкрещя Монти и го разтърси силно. — Уволнен си.

— Ти не можеш да ме уволниш — отвърна каубоят, като се опитваше да си поеме дъх. — Аз не работя за теб.

Опита се да се изскубне от ръцете на Монти, но това се оказа напразно. Всички добре познаваха силата на ръцете му. Айрис видя как в очите на младежа се появи страх.

Монти го захвърли на земята, без да обръща внимание, че каубоят едва не си удари главата в стъблото на близкото дърво.

— Събери си нещата и се махай! Ако все още си тук, когато дойда следващия път, едва ли ще бъдеш в състояние да си потърсиш друго място.

Младежът се обърна към Айрис, но тя все още бе прекалено уплашена от преживяното, от чудото, което бе сторил Монти, за да я спаси, и не можа да каже нищо. В този момент се появи Франк, който препускаше с всички сили към лагера и явно беше побеснял.

— Знаеш ли, че едва не подплаши животните и за малко да побегнат? — изкрещя той на Монти. — И какво, по дяволите, правиш в нашия лагер? — продължи той и се огледа. Наоколо цареше невероятен хаос. — Вече ти казах веднъж да стоиш по-далеч оттук. Повтарям го за последен път! А сега се махай оттук, защото не искам да гледам как ще те изхвърлят насила.

— Той се опита да ме уволни — каза каубоят. — Появи се и ми каза да си събирам нещата и да се махам.

Франк извади пушката си и я насочи към Монти:

— Ти просто не знаеш кога трябва да спреш, нали?

— Е, хайде, стреляй, но се заклевам, че преди да умра, ще те убия с голи ръце! — процеди Монти.

Айрис не можеше да повярва на очите си. Само преди малко бе преследвана от дузина разбеснели се бикове. Секунди по-късно се бе озовала в безопасност в прегръдките на Монти. А сега пред смаяния й поглед Монти и Франк се готвеха да се избият.

Досега в нейния свят никога не се бе сблъсквала с толкова омраза и насилие.

Опитваше се да се съвземе и да мисли разумно. Това беше нейният лагер и нейното стадо. Тя беше тази, която даваше заповедите. Бяха я пренебрегнали и това отново бе причинило неприятности — Монти и Франк се бяха наежили един срещу друг. И ако не искаше да заслужи всички обидни и груби думи, които Монти й бе казал, тя трябваше да се намеси и да спре всичко това.

— Остави тази пушка, Франк! — каза тя с най-голямото хладнокръвие, на което бе способна. — Не искам никакви стрелби в моя лагер.

— Просто искам да се отърва от този койот — изръмжа надзирателят й, без да отмества пушката.

— Махни тази пушка или ще си получиш парите и ще се махнеш веднага оттук!

Айрис сама бе удивена от увереността и властността, които за пръв път прозвучаха в гласа й. Франк се завъртя на седлото и я погледна изненадан.

— Не се шегувам. Махни пушката или си уволнен!

— Знаеш ли какво направи той?

— Да, но ти не знаеш. Аз бях тази, която щеше да подплаши стадото. И ако Монти не се бе появил навреме, сега щяхте да избирате мястото, където да ме погребете. — Тя огледа многозначително хората си. Всички мъже извърнаха погледите си.

— Но каква е тази лудница в лагера? И от къде на къде той ще уволнява Краудер?

— Препуснах към лагера, тъй като полуделите крави бяха по петите ми — обясни Монти. — Те искаха да нанижат на рогата си нещо, а аз не исках това да бъде моя кон, особено когато го яздя. Уволних този кучи син, защото е позволил на Айрис да тръгне да те търси сама и пеша. Всеки глупак знае, че когато наоколо има дългороги говеда, никой не трябва да се разхожда пеша.

Едва сега Айрис си спомни, че баща й бе споменавал същото нещо.

— Това не ти дава право да уволняваш някого от моите работници — възрази Франк. — Ти…

— Ако той не може да го уволни, аз мога — рече Айрис.

Това не беше съвсем вярно. Тя все още не можеше да мисли достатъчно разумно, за да вземе толкова важно решение. Но бе казала на Краудер къде отива и си спомни нахалния му отговор. Припомни си също и погледите, които той и Франк си размениха. Не знаеше какво замисляха, но трябваше да разбере.

— Какво правиш тук? — отново се обърна Франк към Монти. — Само да обърна гръб — и ти отново се появяваш.

— Доведох още няколко ваши бичета. Навярно са се крили в храстите. Миналата нощ се присъединиха към нашето стадо.

— Е, следващия път можеш да изпратиш някого от хората си — отвърна надзирателят.

Айрис се обърна към Монти, без да обръща внимание на думите на Франк:

— Аз съм ти изключително благодарна за това, което направи, и ще бъда щастлива, ако идваш всеки път, когато пожелаеш. Вечерял ли си?

— Не. Тайлър отново експериментира нещо. Реших да почакам дали някой от работниците няма да се разболее и едва след това ще се осмеля да хапна от храната.

— Можеш да вечеряш с нас. За вечеря имаме любимото ти ядене — свинско с боб и хляб, изпържен в свинска мас.

Монти се поколеба. Погледна Краудер, а след това — Франк Кейн.

— Страхувам се, че ще трябва да се задоволиш само с моята компания — каза Айрис. — Франк трябва да се върне при стадото, а мистър Краудер има петнайсет минути, за да напусне лагера.

Каубоят гневно изгледа Айрис. Отвори уста, за да каже нещо, но видя погледа на Монти и реши да премълчи. Взе седлото си и се отправи към конете.

— Според мен не е лошо да се увериш, че той ще оседлае собствения си кон — обърна се Монти към Франк. Надзирателят му хвърли поглед, изпълнен с омраза, и тръгна след каубоя.

— Не трябва да оставаш тук сама с този мъж — рече Монти и се обърна към Айрис. — По-добре да се качиш на влака и да ги посрещнеш в Чайен.

Младото момиче извърна поглед. Не й се искаше да го погледне в лицето.

— Той просто не те харесва.

— Аз също не го харесвам. А още по-важно е, че не му вярвам.

— Защо? Баща ми му вярваше.

— С баща ти невинаги сме били на едно и също мнение. — Монти щеше да каже още нещо, но се отказа и се обърна към готвача: — Дали е останало нещо за ядене след опустошенията, които причини онази крава?

— Сигурно — отвърна Боб Джонсън. — Бях запалил огън от другата страна на вагона. Навярно има пълно канче с кафе.

— А дали има още от боба? Не ми трябва много, все пак ще трябва да опитам от яденето на Тайлър. Това, което готви, е вкусно, но просто изглежда малко странно.

Готвачът му подаде една пълна чиния. Монти седна на земята и започна да се храни.

Айрис се чувстваше объркана, още повече след критичната му забележка относно баща й. Чувството й за изолация се засилваше с всяка измината минута. След случилото се с Краудер й се струваше, че не може да има доверие на никого от хората си.

— По дяволите! — възкликна Монти и остави чинията си. — Готвенето на Тайлър е повредило вкуса ми.

— Какво искаш да кажеш? — попита Айрис.

— Много вкусен боб, но изглежда съм отвикнал от такава храна — изпъшка Монти. — Мислех си, че няма нищо по-вкусно от печената пуйка на Роуз. А сега Тайлър ме гощава с разни неща, които не знам какви са, но са по-вкусни от свинското с боб. — Той изплю една люспа. — Съжалявам, приятелю — той се обърна към готвача, — но това ядене май вече не ми харесва.

Девойката се засмя:

— Аз също мразя да ям боб. Позволи ми да ти предложа чаша вино. Това ще оправи вкуса в устата ти.

— Не, благодаря — каза Монти и се изправи. — Никой от семейство Рандолф не пие.

— Но това е само вино.

— Все пак е алкохол. — Монти подаде чинията си на готвача. — А и не е трябвало да взимаш вино. Няма да се отрази добре на работниците ти.

— Аз не давам вино на работниците си — разгневено отвърна Айрис, тъй като той отново си позволяваше да я критикува. — Виното е само за мен.

— Това е още по-лошо. — Младият мъж сложи ръкавиците си и оправи шапката си. — Не е добре за един надзирател да има това, което хората му не могат да имат.

— Аз не съм надзирател — студено каза Айрис. — Аз съм господарката.

— Е, има разлика — промърмори Монти и взе юздите на коня си. — По-добре е да послушаш съвета ми и да го излееш в потока.

— Няма да направя такова нещо — рязко отвърна тя. — Баща ми е платил повече от пет долара за бутилка.

— Съмнявам се, че е щял да даде толкова пари, ако Хелън не го е накарала — каза Монти и се метна на коня. — По-добре е да стоиш във фургона и да не се приближаваш до стадото. Ако смяташ да предприемеш нещо, посъветвай се с готвача си. Изглежда мъж на място.

— Мога сама да решавам какво да правя и без да се съветвам с готвача си.

— Да, но сигурно ще сбъркаш — отвърна Монти, без да обръща внимание на раздразнението й. — Ако имаш нужда от нещо, просто ме извикай. Няма да бъда далеч от теб и ще те чуя.

— Не възнамерявам да те викам, Монти Рандолф — нито теб, нито пък някой друг.

— Е, може и да опиташ. Това може малко да ти посмачка фасона.

И той препусна напред, като я остави изпълнена с гняв и възмущение. Бе сигурна, че Боб Джонсън се ухили, но когато се обърна назад, младата жена видя как той невъзмутимо мие чинията на Монти.

— Отивам да си легна — каза тя. — Кажи на Франк, че утре сутринта искам да го видя.

Ала когато се озова в леглото, Айрис разбра, че не знае какво да каже на Франк. Ако му разкриеше за подозренията си, можеше просто да го накара да бъде нащрек. Нямаше да е разумно да хвърли направо обвиненията в лицето му. Ако беше виновен, той просто щеше да отрече всичко, а ако беше невинен, щеше да побеснее и да си замине.

Щеше й се да поговори с Монти, но не знаеше какво точно да му каже. Нямаше доказателства и не искаше да отправя несправедливи обвинения. Все пак не е престъпление, ако двама мъже разговарят насаме.

Започна да разбира, че не знае почти нищо за мъжете, нито пък е наясно как да ги ръководи. Тя бе подценила предупрежденията на Монти. Да заведе стадото до Уайоминг съвсем не се бе оказало толкова лесно, колкото изглеждаше.