Стефан Маларме
Още ониксът…

Още ониксът на ноктите в нощта,

Тревогата държи светилник в будоара

и Фениксът съня предутринен изгаря,

но никой в урна не събира пепелта.

 

Сред празния салон: кънтене, пустота,

немее масата оголена и стара,

(край Стикс за сълзи е отишъл господарят

с това, което чест въздава на Смъртта).

 

А тук зад празния прозорец — пуст декор —

издъхва златото, като че в тоя миг са

ликорни скочили и тъпчат гола никса,

 

и в огледалото — забрава, сън, затвор —

тя вече мъртва е и сякаш плава в Стикс, а

не е блещукане — заглъхващ звезден хор.