Дейвид Балдачи
Последният жив (52)

52

Когато остави Уеб в двора, Гуен беше необичайно мълчалива. Той понечи да й благодари, задето бе спасила живота му, но тя безцеремонно го прекъсна, обърна коня и си тръгна. Странна жена беше тази Гуен Канфилд. Може би винеше себе си за поведението на Комет.

Уеб беше доволен. Най-после бе успял да сподели с Гуен всичко онова, което го бе измъчвало толкова време. Помисли си дали да не отиде при домакина им и да му разкаже и на него, но си каза, че е най-добре Били да го научи от жена си.

Той влезе в къщата и завари Романо на закуска.

— Имаш вид, сякаш пак са те били — беше коментарът на Романо, като го видя.

— Трудна езда.

— Е, май вече приключихме тук. Освен това Енджи се е прибрала от майка си и е кисела като лимон. Ще трябва да се прибирам и да си нося последствията.

— Така е, повече няма какво да правим тук.

— Слушай, Уеб, хайде да се състезаваме оттук до Куонтико, а, какво ще кажеш? Да видим колко струва твоят мустанг!

— Само това ми трябва сега, Поли, да ме спрат и за превишена скорост… — Той внезапно млъкна и се вкамени. Романо го изгледа учудено.

— Какво пък толкова? Като те спрат, ще им покажеш служебна карта и ще те пуснат. Колеги сме все пак.

Уеб измъкна мобилния телефон от джоба си и припряно набра номера. Пърси Бейтс го нямаше в кабинета му.

— Къде е? Уеб Лондон го търси.

Уеб се познаваше с Джун, секретарката на Бейтс, а тя също го позна по гласа.

— Здрасти, Уеб. Много съжалявам за станалото.

— Значи Пърс го няма?

— Всъщност взе си два дни отпуск. Ония от пресслужбата направо ще се побъркат. Искаха да те докарат за интервю, но Бейтс се възпротиви. Ти гледал ли си телевизия напоследък, четеш ли вестници?

— Не.

— Като ги слуша човек какви ги приказват, ще си помисли, че сме застреляли папата по погрешка.

— Истината е, че загинаха хора, Джун.

— Когато държиш пистолет и се опитваш да застреляш някого, си носиш риска — отвърна тя, позовавайки се на официалната линия на Бюрото. — Във всеки случай Пърс каза, че иска за ден-два да се откъсне от тая неразбория. Знам, че той се чувства ужасно заради начина, по който постъпиха с теб.

— Така е, Джун, но всяко зло за добро. Аз поне така мисля.

— Радвам се, Уеб, и наистина се надявам за теб да е по-добре. Мога ли да ти бъда полезна с нещо?

— Става дума за Клайд Мейси, редови член на една от местните банди наркопласьори. В досието му забелязах актове за превишена скорост. Исках да разбера точно кога ги е получил и къде.

— Трябва да се обадя на съответното място, но това няма да ми отнеме повече от няколко минути.

Уеб й даде номера си да му позвъни, когато може. Не след дълго тя наистина се обади. Уеб изслуша информацията, благодари й и натисна бутона за прекъсване на разговора. Когато се обърна към Романо, на лицето му бе изписано смайване.

— Какво? — попита с пълна уста Романо.

— Клайд Мейси е глобяван три пъти за превишена скорост в разстояние на шест месеца. За малко да му отнемат книжката.

— Голям праз! Човекът кара бързо и това е.

— Познай къде е спиран и трите пъти?

— Къде?

— В радиус от километър и половина около фермата „Южняшка красавица“, а единия път на по-малко от сто метра от входа. Порталът на фермата бил местна забележителност, така пише в полицейския доклад.

— Е, какво сега? Май и днес няма да се явя пред Енджи.

— Ти си върви за днес. Но довечера ще навестим „Южняшка красавица“.

Двамата опаковаха нещата си и отидоха при колите.

— Каза ли им, че си тръгваме? — Романо посочи с ръка към господарската къща.

— Те знаят. — Уеб погледна към голямата каменна постройка в далечината и тихо добави: — На добър час, Гуен.

Докато двамата караха към портала, Немо Стрейт се зададе отнякъде със своя пикап. Той забави и спря. На Уеб му се стори, че Немо изглежда твърде изненадан, задето го вижда.

— Ей, момчета, какво ще кажете за по една биричка? — подвикна им той.

Корветът беше със свален гюрук и Романо се надигна и седна върху облегалката.

— Запазвам си правото за друг път — отвърна той.

— Дадено, „Делта“ — отвърна ухилен Стрейт.

— Благодарим ти за помощта, Немо — каза Уеб.

— Е, какво, приключихте ли?

— Така изглежда, но ти не изпускай Гуен и Били от поглед. Старият Ърни е още на свобода.

— Не бой се, ще ги пазя.

Когато Уеб и Романо дадоха газ и потеглиха, Немо Стрейт ги изпрати с поглед, после се обърна и замислено се загледа към господарската къща. На фурията май този път не й бе стигнал куражът.

 

 

Енджи Романо беше в лошо настроение. През цялото време тя сама се бе грижила за двете момчета, та пътуването до Флорида не се бе оказало кой знае колко приятно. Когато дойде да вземе Романо, Уеб се опита да я прегърне, но тя му хвърли такъв поглед, сякаш се готвеше да му извие врата с голи ръце.

И така, най-коравият воин от екип „Хотел“ и единственият оцелял герой от „Чарли“ се измъкнаха гузни посред нощ от дома на Романо и се качиха в мустанга на път за своя последен подвиг. Уеб още не му бе съобщил за намерението си да подаде оставка от Бюрото, но слухът вече се разпространяваше и Романо научи за това, когато се прибра вкъщи. Той се поразсърди, че Уеб не му е казал, но гневът му бе насочен най-вече към Бюрото.

— Да им дадеш всичко от себе си и да получиш в замяна… това! Като си помисля, брат ми, направо ми иде да зарежа всичко и да ида да работя за колумбийския наркокартел. От тях поне знаеш какво можеш да очакваш.

— Майната им, Поли. Ако всичко бъде наред, скоро ще си отворя частна охранителна фирма и ще те взема да работиш за мен.

— Как ли пък не! Когато ме видиш да нося жартиери!

Двамата мъже сякаш отиваха на истинска война. Освен традиционните .45-калиброви „Смит & Уесън“ със себе си носеха по един МП–5, бронежилетки и дори .308-калибровите си снайперски карабини, понеже не знаеха какво ще заварят в „Южняшка красавица“. Не можеха да поискат подкрепление от Бюрото, защото нямаха никакви улики освен няколко акта за превишена скорост и собствените си теории. Хубавото беше, че Уеб вече официално не се водеше към Бюрото, а като редови бдителен гражданин можеше да предприеме действия, недопустими за едно ченге. Той до края се бе двоумил дали да вземе със себе си Романо, но когато понечи да обсъди това с него, Пол му заяви, че ако не тръгнат заедно, Уеб също никъде няма да ходи, защото той собственоръчно ще го гръмне там, където никой мъж не би желал да бъде гръмнат. А Уеб предпочете да не проверява заканата му на практика.

Уеб паркира мустанга в един коларски път, който минаваше по границата между „Източен вятър“ и „Южняшка красавица“. Докато се прокрадваха през гъстата гора, Романо не спираше да мърмори:

— От тия гадни очила за нощно виждане вече ме заболя главата. Мразя ги! Тежат един тон. С тях не може дори да се стреля. За какъв бяс са ми тогава?

— Тогава ги свали, Поли, и престани да хленчиш, защото от теб ме заболя главата! — Уеб също свали своите и разтри врата си.

От всички страни се чуваха нощните звуци на гората. Романо каза:

— Сега няма снайперисти да ни прикриват задника. Нещо ми е притеснено и самотно, Уеб.

Той, естествено, се шегуваше. Уеб знаеше прекрасно, че Пол Романо не се бои от нищо на този свят, ако не се смята Енджи.

— Ще ти мине.

— Я слушай, Уеб, ти още не си ми казал какво очакваш да открием там тази вечер!

— Каквото и да бъде, ще знаем повече, отколкото знаем сега. — Без Бюрото зад гърба си Уеб не беше повече в състояние да изрови предварителна информация за Джайлс и Харви Рансъм. Можеше да се обади на Ан Лайл, но тъкмо сега не искаше да я безпокои.

Двамата мъже си проправяха път през дърветата, докато пред тях се изпречи къщата, която бяха видели от наблюдателната кула. Уеб направи знак на Романо да изчака, докато самият той запълзя напред. Когато стигнаха до линията на дърветата, той се усмихна. Тази нощ в „Южняшка красавица“ кипеше трескава активност. Пред една от сградите, прилични на складове, беше паркиран голям камион със спусната надолу хидравлична платформа. От камиона група мъже изнасяха някакво оборудване; Уеб очакваше да види оръжие, но такова нямаше. Мотокар пренасяше голям сандък към вратата на склада. Когато вратата се плъзна за момент встрани, Уеб се опита да надникне вътре, но не успя. Единственото, което видя, преди вратата отново да се затвори, бяха ослепителни светлини на прожектори. Встрани се виждаше фургон за пренасяне на коне, около който се суетеше някакъв мъж. От мястото, където се намираше, Уеб не можеше да види дали във фургона има кон, или не.

Той се обади на Романо по малката радиостанция и го извика при себе си. След минута Романо приклекна до него. Той огледа всичко, което Уеб бе наблюдавал до момента, и запита:

— Ти какво мислиш?

— Може да е какво ли не. От наркоканал до работилница за разфасоване на крадени коли.

В този момент вратата на склада се отвори и мотокарът излезе обратно навън. Едновременно с това отвътре се чуха женски писъци. Уеб и Романо се спогледаха. Писъците ставаха все по-силни.

— Може да е и канал за проститутки — просъска Романо.

Двамата превключиха своите МП–5 на автоматичен огън и изпълзяха от сенките на дърветата. Всеки от тях притискаше оръжието си с приклада плътно към гърдите, като с палеца и показалеца на лявата ръка стискаше здраво дулото.

Незабелязано те се добраха до стената на склада. Уеб забеляза една странична врата и я посочи на Романо, който кимна. С пръстите на ръката си Уеб обясни на Романо плана за действие, използвайки специалния код на елитните командоси. После той натисна бравата. За негова изненада вратата не беше заключена. Той леко я открехна. Жената отвътре изпищя задавено, сякаш някой се опитваше да натика нещо в гърлото й.

Уеб и Романо нахълтаха вътре с оръжия, готови за стрелба. Те набързо обиколиха с поглед помещението. С периферното си зрение Уеб забеляза Джайлс Рансъм, който седеше на един стол в ъгъла.

Уеб изрева:

— ФБР, на земята, ръцете сплетени на тила. Изпълнявай! Иначе стрелям! — Романо трябва да е ужасно горд с мен, помисли си той.

От всички страни се чуха уплашени писъци, докато хората в помещението се захлупиха по лице на пода. Някой профуча покрай лявото му рамо; Уеб се обърна и насочи оръжието си към него. Романо се втурна напред в атака, после изведнъж се спря.

Харви Рансъм стоеше по средата на нещо, което приличаше на спалня, и държеше куп хартии в едната си ръка. На леглото се въргаляха три нимфи с хирургически подсилени форми и един младеж, чиято физика беше приведена в пълна бойна готовност.

— Какво, по дяволите, става тук? — изкрещя Харви. Когато позна Уеб, той пребледня.

Уеб и Романо се огледаха смаяни; чак сега те различиха камерите, осветлението, генераторите, крановете, операторите, реквизита и всичко останало, което може да се види в един снимачен павилион. Освен спалнята наоколо бяха построени макети на лекарски кабинет, вътрешността на лимузина и — нещо, което се стори на Уеб леко прекалено — църковен интериор. Какво се оказа? Че „Южняшка красавица“ е студия за порнофилми? Че женските писъци са били предназначени да маркират оргазъм?

Уеб свали картечния пистолет и Харви пристъпи към него със сценария в ръка.

— Какво значи всичко това, Уеб?

Уеб поклати глава и го изгледа свирепо.

— Ти ми обясни какво значи.

— Нашият бизнес е напълно законен. Можеш да провериш. Имаме всички необходими разрешителни и лицензи. — Той посочи с ръка голите тела на леглото. — Всички тези хора са професионални актьори и нито един от тях не е малолетен.

Романо отиде до леглото; Уеб го последва. Младите жени ги гледаха предизвикателно, докато младежът се опита да се скрие под чаршафа. В резултат от неочакваното прекъсване актьорският му талант беше напълно спаднал и висеше безжизнено надолу. От своя страна жените не направиха дори опит да се прикрият при вида на тези непознати въоръжени мъже.

— Всички вие доброволно ли сте тук? — попита Романо.

— А ти как мислиш бе, сладък? — каза една от жените, чийто бюст беше толкова едър, че почти закриваше корема й. — Ти ми ела на мен, пък ще видиш доброволно какво ще ти извъртя! — Романо се изчерви за голяма радост на жените, които се закискаха от сърце.

— И в гащите ли имаш такъв голям пищов? — обади се Друга.

— Какво правим сега, Уеб? — запита безпомощно Романо.

Джайлс се притече на помощ на брат си.

— Навлизаш в опасна зона, Уеб. В тази държава свободата на словото е свещена. Мога да ви влача по съдилищата с години, теб и Бюрото, и накрая ще спечеля.

— Ако това, което вършите, е законно, защо се прикривате зад тая ферма?

— Трябва да се съобразяваме със съседите. Ако заподозрат какво правим всъщност, ще ни създадат сума ти неприятности. Те са богати и имат достатъчно връзки, за да ни стъжнят живота.

— Ние искаме само едно — обади се Харви. — Да ни оставят на мира, за да творим изкуството си.

— Изкуство, а? — Уеб посочи с ръка голите тела на кревата. — Значи според теб това е изкуство, да чукаш една напомпана кукла на евтин бутафорен креват?

Една от жените скочи на крака и се изправи пред него в цялата си величествена голота. На вид едва ли имаше и двайсет години.

— Ти пък за какво се смяташ, бе?

— Не искам да ви обиждам, мадам, аз просто наричам нещата с истинските им имена.

— Какво ти разбира на теб тиквата от изкуство?!

— Права си — кимна Уеб, — сигурно майка ти много се гордее с теб.

Харви сложи ръка на рамото му.

— Виж какво, Уеб, това наистина е законно предприятие. Плащаме си данъците, правим всичко по закона. Провери, ако искаш, ние няма да избягаме. Двамата с брат ми трийсет години се занимавахме с тоя бизнес в Калифорния.

— Че защо се преместихте тогава?

— Лос Анджелис ни беше омръзнал до смърт — отвърна Джайлс. — Освен това тук природата е великолепна.

Романо погледна голите актьори.

— Те едва ли виждат много природа.

— Не искаме неприятности, Уеб — продължаваше Харви. — Както ти казах, ако решим да ви съдим, ще спечелим, но не искаме да се стига дотам. Ние на никого не пречим. Предлагаме нещо, което ползва много хора, независимо дали са готови да си го признаят. И то не разни лумпени, а почтени граждани, хора като теб и мен. Нали знаеш какво казват — сексът пречиства душата, а гледането на професионален секс е дори още по-полезно.

— Всичко е илюзия, приятелю — добави Джайлс. — Хората обичат илюзиите, а ние им ги доставяме.

— Добре де, разбрах какво искаш да кажеш. — Нищо чудно, че тия двамата така изплезиха езици, като видяха Гуен Канфилд, каза си Уеб. Като нищо биха я наели за някой филм.

— Слушай, не бихме ли могли да ти предложим нещо? — притеснено попита Харви. — Ей така, да ти се отблагодарим за проявеното разбиране.

— Виж какво, Харви! За да избегнем всякакви недоразумения, аз ти обещавам, че наистина ще проверя твоята фирма в регистрите. Ако си ме излъгал и някой от актьорите ти е непълнолетен, ще ме видиш пак. Само не се опитвай да се измъкнеш, защото хората ми са завардили района.

— Е, добре. Така е справедливо.

— А, сега се сещам, че искам да те помоля нещо.

— Само кажи!

— Престани да летиш с хеликоптера си толкова ниско над съседната ферма. Безпокоиш приятелите ми.

Харви сложи ръка на сърцето си.

— Имаш честната ми дума.

Уеб не се ръкува с него. Вместо това се обърна към младите жени.

— А вие, дами, имате всичкото ми съчувствие.

Двамата с Романо се упътиха към изхода, изпроводени от подигравателен смях.

— Мама му стара! — не се стърпя Романо. — Това му се вика блестящо изпълнена мисия.

— Млъквай, Поли!

Докато крачеха обратно към гората, Уеб забеляза същия мъж, когото бяха видели преди, да се суети още около фургона. Уеб се приближи до него. Щом видя оръжията им, той се стресна, а когато Уеб му показа значката си на ФБР, пребледня от страх.

— Вижте, момчета, не искам неприятности — каза мъжът, който изглеждаше около петдесетгодишен. — Пада ми се, дето се хванах на работа тука!

— Предполагам, че те използват за прикритие? — каза Уеб.

Мъжът погледна към склада или по-точно към снимачния павилион.

— Тук има какво да се прикрива — рече той. — Ако горката ми жена беше още на тоя свят, щеше жив да ме одере. Ама какво да правя, като плащат двойно.

— Това трябваше да ти подскаже нещо — каза Уеб.

— Знам, знам. Око човешко обаче не се насища, а пък аз цял живот само това съм вършил.

Уеб погледна към фургона. Вътре наистина имаше кон. Отвън се виждаше горната част на главата му.

— Тръгнал ли си нанякъде?

— Аха. Дълъг път ме чака. Трябва да се правя, че сме това, за което се представяме. А пък и годиначето си го бива, ако питаш мен.

Уеб пристъпи към фургона.

— Мислиш ли? Нещо дребничко ми изглежда.

Мъжът го изгледа, сякаш се беше смахнал.

— Дребничко ли? Точно метър и шейсет! Това е много добре за годиначе.

Уеб надникна във фургона. Таванът беше поне на четирийсет и пет сантиметра над главата на коня. Той се обърна към мъжа.

— Това специален фургон ли е?

— Специален ли? Какво искаш да кажеш?

— Като размер. Не е ли по-голям от обикновено?

— Не, напълно стандартен фургон си е.

— Напълно стандартен, а? А годиначето е метър и шейсет, казваш? Сигурен ли си?

— Както че стоя пред теб сега тук.

Уеб освети вътрешността на фургона с фенерчето си.

— Ако фургонът наистина е стандартен, защо сандъците с принадлежности не са тук, долу?

Той се взря подозрително в очите на мъжа и насочи лъча на фенерчето към стените на фургона.

Човекът проследи с поглед лъча.

— Ами първо на първо, синко, защото не можеш да туриш таквоз нещо, където конят може да се спъне и да си одере крака. Ако се нарани преди търга, отпиши го!

— Можеш да ги тапицираш отвътре — сопна му се Уеб.

— И второ на второ… — Той посочи с пръст към предната част на фургона, където Уеб забеляза прегради с принадлежности, конски сбруи, бидони с лекарства, въжета, чулове и какво ли не. — Второ на второ, като отпред имаш предостатъчно място за всичко, дето може да ти дойде наум, защо са ти допълнителни сандъци до коня, да се препъва само добичето в тях?! — Той погледна жалостиво Уеб, сякаш разговаряше с душевноболен.

Уеб бе престанал да го слуша. В съзнанието му нещо току-що бе щракнало, някакъв вътрешен глас се бе обадил. И ако този глас казваше истината, това щеше да преобърне цялата ситуация надолу с главата. Той бръкна в джоба си и извади няколко снимки в плик — снимки, които Бейтс му бе дал. Избра една, освети я с фенерчето си и я навря в лицето на Романо.

— Мъжът, на когото предаде детето онази нощ — каза той, — този ли е? Представи си го рус, късо подстриган, а не плешив. Знам, че е трудно, защото е бил с очила, но все пак опитай.

Романо разгледа внимателно снимката и после вдигна поглед към Уеб, зяпнал от почуда.

— Мисля, че е същият.

Без да каже дума, Уеб хукна към линията на дърветата, а Романо го последва по петите.

— Какво ти стана изведнъж, бе? — кресна той.

Уеб не отговори. Той продължаваше да тича, колкото го държаха краката.