Джоана Линдзи
Отровни думи (43)

Четиридесет и трета глава

След преживяното в къщата на лорд Ашфорд, Келси забрави за срещата с леля си и сестра си. Тя изпрати бележка да се извини и да отложи посещението си за края на седмицата.

Срещата щеше да бъде още едно изтощително изпитание за нея, тъй като се налагаше да измисля нови лъжи, а в момента нямаше сили да се изправи пред близките си. Освен това Дерек бе непрекъснато с нея и тя не можеше да се измъкне за няколко часа, за да се срещне с леля Елизабет и сестра си.

Измина цяла седмица, през която Келси непрекъснато го уверяваше, че вече се чувства по-добре и няма нужда от постоянна компания. Дерек не желаеше да я оставя и за минута сама, убеден, че още не се е съвзела от шока. Отнасяше се към нея като с малко дете, глезеше я и й угаждаше във всичко. Тя реши, че е по-добре да му разкаже за преживяното, защото чувстваше, че ако не говори, никога няма да се освободи от кошмара.

Не й беше лесно да му разкаже всичко преживяно през онзи ден, но когато свърши, се чувстваше много по-добре.

Не знаеше, че пазачът на лорд Ашфорд си бе строшил врата и бе умрял. Дерек й съобщи, че кочияшът й се оправя и скоро ще се върне на работа. Той му бе безкрайно благодарен, загдето мъжът се бе опитал да спаси Келси, и щедро му увеличи заплатата.

Колкото до онези нещастни жени, които нямаха такъв късмет като нея, за тях се погрижиха чичовците му, които им дадоха достатъчно пари. Можеха спокойно да си живеят, без да се налага да проституират, освен ако сами не го желаеха.

Келси не се изненада, когато научи, че лорд Ашфорд окончателно е загубил разсъдъка си и ще прекара остатъка от дните си в „Бедлъм“.

— Ще остане в лудницата, докато е жив — увери я няколко дни по-късно Дерек. — Моите чичовци са го оставили насаме с онези жени и те са му върнали тъпкано за всичко, на което са били подложени.

Тя си каза, че ако беше на тяхно място, би постъпила по същия начин.

Към края на седмицата се чувстваше вече достатъчно добре, за да посети леля Елизабет и Джийн. Както очакваше, срещата бе крайно мъчителна и я разстрои. През цялото време едва се сдържаше да не спомене името на Дерек и случайно да не се издаде.

Успя да издържи, но всички лъжи и измислици, които бе принудена да наговори на хората, които обичаше, я изнервиха и през целия ден бе разстроена. За нещастие същата вечер Дерек реши да й предложи да се омъжи за него.

Двамата вечеряха и тя тъкмо отпиваше от чашата с червено вино. Добре, че покривката бе тъмносиня и петното нямаше да личи много.

— Извинявай — смутено й се усмихна той. — Нямах намерение да те стряскам.

Да я стряска? По-точно бе да се каже, че бе шокирана.

— Това не е нещо, с което можеш да се шегуваш — укори го Келси.

— Никога не бих се шегувал по този начин.

— Не е възможно да говориш сериозно!

— А защо не?

— Не ставай смешен, Дерек. Много добре знаеш защо. Аз съм твоя любовница. Благородници като теб не се женят за любовниците си. Това е невъзможно.

— Ще стане възможно, щом го желая.

Това бе толкова абсурдно и… твърдоглаво заявление, че ако не бе толкова разстроена и объркана, щеше да се разсмее.

Разбира се, че би искала да се омъжи за него. Не желаеше нещо по-силно от това, обаче знаеше, че е невъзможно. Самата мисъл я изпълни с гняв. Как можеше да я подлага на подобно изпитание?

Нямаше никакво значение, че тя бе напълно подходяща партия за него, поне, преди да се съгласи да участва в онзи отвратителен търг в стая, пълна с благородници. Беше се съгласила да се продаде за пари, а това означаваше, че никога нямаше да се омъжи, независимо, че тъкмо Дерек бе мъжът, който я бе купил.

— Няма да се омъжа за теб, Дерек — заяви. — И няма да ти благодаря за предложението.

— Не искаш да се омъжиш за мен?

— Не съм казала това. Казах, че няма да се омъжа за теб. Не мога да въвлека теб и семейството ти в подобен скандал.

— Келси, остави ме аз да се тревожа за сем…

— Отговорът ми е „не“ и няма да се промени — прекъсна го. — И ще ти бъда благодарна, ако си тръгнеш. Искам тази вечер да остана сама.

Той я гледаше слисано. Тя излезе от стаята. Беше ясно, че е разгневена. Много добре разпозна признаците. Сдържаше се да не избухне, но бе дяволски ядосана… защото я бе помолил да се омъжи за него. А той си бе мислил, че ще бъде поласкана, очарована и веднага ще се съгласи.

Дерек въздъхна. Самият той още не бе привикнал с тази идея. След като цяла седмица се бе мъчил да сложи в ред чувствата си, най-сетне бе решил, че иска да прекара живота си с Келси. Това бе започнало в деня, в който се бе сетил, че сега, след като Лони бе мъртъв, нищо не я задържаше при него. Вече нямаше защо да се страхува, че сводникът ще й поиска парите обратно, ако тя развали сделката. Келси вече познаваше Дерек достатъчно добре, за да знае, че той няма да използва разписката, за да я задържи насила. Така че, ако тя пожелаеше, можеше да го напусне, независимо от парите, които бе платил за нея.

Тази мисъл го хвърли в неописуема паника. И когато го осъзна, се попита защо се вълнува толкова. Отговорът дойде незабавно — той се бе влюбил в своята любовница.

Беше дяволски глупаво от негова страна, но беше истина. Знаеше, че не е необходимо да се жени за нея. И така им беше добре… дотогава, докато тя желаеше да остане при него. Ала младият мъж не искаше да продължава по този начин. Той жадуваше да бъде постоянно с нея, да живеят заедно в една къща, да се събужда всяка сутрин до нея. Копнееше тя да бъде майка на децата му. Не искаше повече да я крие.

Ала тя бе отказала. И още по-лошо, бе заявила, че няма да промени решението си.

За бога, трябва да я накара да го промени… макар и може би не тази вечер.