Джоана Линдзи
Отровни думи (33)

Тридесет и трета глава

С момчешката си усмивка, весел нрав и приятните маниери, лорд Малъри изглеждаше доста безобиден, ала днес Келси бе открила, че зад привидното безгрижие и лековато поведение, се крие суров и решителен мъж. Когато видя лорд Ашфорд, тя се вцепени от ужас и споменът за онзи ужасен търг изплува отново, ала Дерек сякаш мигновено се преобрази в друг мъж и младата жена бе доволна от тази промяна. Любовникът й не бе беззащитно и мекушаво светско конте.

Тъкмо обратното. Едва не счупи пръста на лорд Ашфорд, и то съвсем съзнателно. Тя не се съмняваше, че щеше да му счупи не само пръста, ако не му бе напомнила за скандала, който неминуемо щеше да последва.

Много добре знаеше какво е отношението на Дерек към скандалите и бе сигурна, че само споменаването на думата ще уталожи гнева му. Не бе сигурна защо го бе направила. Може би не искаше да бъде свидетел на неговата жестокост. А може би от съжаление към бедния собственик, треперещ за стоката си. А може би защото инстинктивно искаше да предпази Дерек от нещо, за което по-късно щеше да съжалява.

Бе решила, че като любовница ще се старае да остане равнодушна и безучастна към мъжа, който плащаше за услугите й. Ала се страхуваше, че това е невъзможно. Харесваше Дерек, обичаше да бъде с него, обичаше да се люби с него, харесваше всичко, свързано с него. Чувствата й ставаха все по-силни и тя се страхуваше, че ще се влюби в него, освен ако той не стори нещо, за да ги промени.

Тази мисъл я ужаси. Не искаше да се влюбва в него. Не искаше да страда един ден, когато й каже, че не се нуждае повече от услугите й. Ала този ден рано или късно щеше да настъпи. И когато дойдеше, искаше да въздъхне с облекчение, а не да плаче за разбитото си сърце.

Дерек и преди бе имал любовници, знаеше го. Пърси и Джереми споменаха в един разговор, че последната връзка е продължила няколко месеца, не години, а само няколко месеца.

Огромната сума пари, която бе платил за нея, не означаваше нищо за богат благородник като лорд Малъри. Не, в мига, в който му се прииска нещо ново, ще я отпрати, без да се съобразява с чувствата й. Толкова бе просто. А Келси не знаеше какво да направи, за да понесе спокойно раздялата. В никакъв случай не биваше да допуска да се влюбва в Дерек Малъри.

Двамата пътуваха в мълчание. Ръката му обгръщаше раменете й, а пръстите му лекичко ги разтриваха.

Когато спряха за последен път, Келси не пожела да го придружи, а и той не настоя. Когато се върна, й подаде малък пакет.

— Това е за теб. Отвори го.

Погледна нерешително малката кутийка. Отвори я и видя малък изящен медальон със сърцевидна форма, заобиколен от диаманти и рубини, окачен на фина златна верижка. Много семпла, много елегантна и много скъпа вещ.

— Не трябваше да правиш това — меко рече Келси, загледана в медальона.

— Разбира се, че трябваше. В този миг се чувствам толкова виновен, че ако не кажеш, че ми прощаваш, сигурно ще се разплача.

Очите й се разшириха от изненада, но един поглед към лицето му бе достатъчен да я убеди, че се шегува. Младата жена тихо се засмя. Той нямаше да се разплаче, но наистина изглеждаше виновен.

— Денят не беше особено успешен, нали? — унило я попита.

— Не съвсем.

— Наистина съжалявам, че трябваше да се срещнеш с онова копеле Ашфорд.

Келси потрепери.

— Той е жесток мъж, нали? Видях го в очите му онази нощ, когато наддаваше за мен.

— По-лошо е, отколкото можеш да си представиш.

Разказа й за сблъсъка си с лорд Ашфорд.

— Ако някога отново го срещнеш, Келси, и аз не съм с теб, тръгни си незабавно… ако не искаш да пострадаш.

Тя пребледня и стомахът й се сви от страх.

— Да пострадам?

— Да, този мъж е много опасен. Независимо къде се намираш, трябва да викаш за помощ. В никакъв случай не бива да го допускаш близо до себе си.

— Разбира се, че няма — увери го тя. — Всъщност надявам се, че никога повече няма да го срещна. Но ако това се случи и ако аз го видя първа, няма да позволя той да ме забележи. Обещавам ти.

— Добре, а сега ми кажи, че ми прощаваш.

— Прощавам ти, макар да няма за какво — усмихна се Келси. — А сега вземи това и го върни обратно. Не е нужно да ми купуваш бижута.

— Това е много нетипично за една любовница, Келси — засмя се младият мъж. — Няма да го върна. Смятам, че много ще отива на виолетовата ти рокля.

— В такъв случай предполагам, че ще бъде много невъзпитано от моя страна, ако не ти благодаря за подаръка — въздъхна тя.

— Да, много невъзпитано.

— Благодаря ти, Дерек — дари го с ослепителна усмивка.

— За мен е удоволствие, скъпа.

Прибраха се и вечеряха заедно, а след това той се качи в спалнята. Смяташе да се прибере вкъщи, за да се види с баща си за вечеря. Обикновено, когато баща му идваше в Лондон, двамата прекарваха вечерите заедно. Освен това не бе сигурен дали Джейсън няма да тръгне рано на другата сутрин за Хавърстън и дали ще може да поговори с него. Младият лорд искаше да поговори с баща си за тайнствената любовница, но желанието му да бъде с Келси се оказа по-силно.

Знаеше, че неочакваната среща с Ашфорд я бе изплашила и смутила и той се тревожеше за нея.

Ашфорд смяташе, че тя е била отредена за него и най-безсъвестно му е била открадната. Забележката му, че ще я накара да си плати за чакането, означаваше, че той я смята за своя собственост. А кой би могъл да каже какво се мътеше в болния мозък на този човек?

Дерек не можеше да бъде непрекъснато с нея. Тя трябваше да излиза на посещения при шивачката, да пазарува, да се разходи. Не можеше да я накара да стои по цял ден затворена вкъщи.

Реши, че на другата сутрин непременно трябва да поговори с чичо си Джеймс. Опита се да се убеди, че напразно се тревожи, но в никакъв случай не искаше да оставя Келси сама тази нощ.