Джоана Линдзи
Отровни думи (17)

Седемнадесета глава

Тя изглеждаше толкова крехка и уязвима, с коса, полепнала от пот, с бледи страни и влажно чело. Ала Дерек знаеше, че всъщност Келси Лангтън не е безпомощна и покорна девойка. Буйният й характер се бе проявил, макар да изгаряше от треска.

Не я обвиняваше, че го бе замерила с месинговия свещник, след всичко, което бе изтърпяла. Изпрати кочияша си в Бриджуотър, за да разбере какво е станало, и миналата нощ мъжът се върна с доклада си. Младият мъж нямаше представа, че прислужницата, на която бе наредил да се погрижи за доставките във вилата, вече била уволнена от икономката и въобще не си дала труда да предаде разпорежданията му на някой друг. Момичето си събрало багажа и заминало, а Келси нямаше как да знае за това.

Той още не й бе обяснил какво се бе случило, тъй като Келси още не се бе възстановила напълно от болестта. Лекарствата свалиха температурата и пресякоха треската.

Девойката най-сетне се унесе в спокоен сън. През последните три дни, откакто загуби съзнание в ръцете му, Дерек не се отделяше от леглото й.

Келси се оказа ужасен пациент — заядлив и кисел, не искаше да се суетят около нея и настояваше сама да се погрижи за себе си. Обаче той не обърна внимание на мърморенията й, слагаше й мокри кърпи, носеше й топъл бульон от кухнята и стриктно й даваше лекарствата. Прекара доста време в кухнята, тъй като още нямаше готвачка.

Изпрати кочияша си до агенцията за наемане на прислуга. Тъй като нямаше намерение да се мотае повече из кухнята, реши да назначи първата готвачка, която се появи. Можеше да изчака с наемането на останалите слуги, когато Келси се съвземе напълно, защото предпочиташе тя сама да си подбере прислугата.

Страстната нощ, за която бе мечтал, се бе провалила. Дерек се бе измъкнал по-рано от сватбения прием на Ейми, за да се наслади на новата си любовница, но трябваше да почака.

Слънчевите лъчи събудиха Келси, тъй като Дерек бе забравил да дръпне завесите.

Това бе втората сутрин, когато се събуждаше и го намираше в стаята си. Вчера й поднесе чай, пилешки бульон и лекарствата. Но днес не само че се бе озовал в стаята й, нещо повече; беше в леглото й…

Беше истински шок да го види легнал до нея. Явно бе изтощен от денонощното дежурене край леглото й и неусетно бе заспал.

За щастие тъкмо днес Келси се чувстваше много по-добре, все още слаба и изтощена, но треската бе преминала и дишането й се бе нормализирало.

Голямото мъжко тяло до нея излъчваше топлина и й се прииска да се сгуши до него, ала не посмя да го докосне. Той може и да се бе грижил за нея през последните дни, но тя почти не го познаваше, а мисълта, че скоро ще й стане любовник продължаваше да я плаши. Близостта му я караше да се чувства неудобно… всъщност не толкова неудобно, колкото смутена и объркана. Не можеше да откъсне поглед от заспалия мъж до себе си.

Той лежеше по гръб върху завивките, едната му ръка бе под главата, а другата — спокойно отпусната покрай тялото му. Дългите ръкави на бялата му риза бяха навити до лактите и разкриваха силни мускулести ръце, покрити със златисти косми, същите се виждаха и по разголените му гърди. Раменете му бяха широки, коремът — стегнат и плосък, а бедрата — дълги и стройни.

Чувствените му устни бяха полуотворени в съня, но той не хъркаше. Келси се запита дали понякога и това не се случва, но си каза, че така или иначе скоро ще разбере.

С изненада забеляза дългите златисти мигли, които в този миг леко потрепнаха. Мъжът се намръщи, явно сънят го измъчваше. Девойката изпита желание да докосне гладките вежди, но не се осмели.

Не искаше да го събуди. За нищо на света. Двамата лежаха един до друг в едно легло и тя не знаеше какви мисли може да пробуди това у него. А може би — не. Сигурно изглеждаше като плашило. Два дни без баня, с коси, полепнали от потта. Да, едва ли приличаше на съблазнителна любовница…

Щеше да бъде чудесно, ако може да се изкъпе, преди Дерек да се е събудил.

Грижите му за нея я изненадаха, всъщност не бе длъжен да го прави. Можеше да наеме медицинска сестра, но навярно изпитваше угризения на съвестта и искаше по този начин да изкупи вината си. Каквато и да бе причината, Келси се радваше, че бе останал край нея. Значи не беше толкова безчувствен и безотговорен, за какъвто го бе помислила.

Тихичко се измъкна от леглото и събра дрехите си. Промъкна се на пръсти до банята и внимателно отвори вратата. Извърна се да го погледне и се успокои, когато видя, че мъжът в леглото продължаваше да спи. Затвори вратата и не видя как клепачите му леко се повдигнаха. Изкъпа се, изми косата си, подсуши я и облече дрехите си.

Когато се върна в спалнята, Дерек го нямаше. Огънят в камината гореше, а леглото бе оправено. Келси се усмихна. Явно той се бе справил и с работата на камериерка.

Девойката разреса косата си, прибра я в обичайната си прическа и слезе долу, за да види дали Дерек си бе тръгнал. Откри го в кухнята. Бе приготвил кана приятно ухаещ чай, а върху подноса на масата се виждаше чиния, пълна с апетитни на външен вид сладкиши. Той се извърна и Келси мило му се усмихна.

— Не мога да повярвам, че си имал време да приготвиш и изпечеш всичките тези сладкиши — каза и кимна към чинията.

— Едва ли някога отново ще опитам — изсумтя той. — Не, чух как един уличен търговец ги хвали и ти купих няколко. Не са кой знае каква закуска, но поне са топли.

Думите му „едва ли някога отново ще опитам“ придобиха смисъл, когато забеляза бъркотията в кухнята.

Младият мъж забеляза изражението й и побърза да обясни:

— Готвачката ще дойде днес. Какво има? — попита, като видя ужасената й физиономия.

— Когато види в какво състояние е кухнята, тутакси ще избяга — рече тя.

Той се намръщи.

— Глупости. — Ала след миг добави: — Мислиш ли? Тогава ще й дам достатъчно пари, за да я накарам да остане. Ако не я одобриш, можеш да наемеш друга. Препоръчвам ти обаче, да не я уволняваш, преди да си й намерила заместница, освен ако не умееш да готвиш. Днес ще дойдат да ти се представят четирима от бъдещите ти слуги.

— Това означава ли, че ще остана тук?

— Не ти ли харесва?

Изглеждаше толкова разочарован, че побърза да го увери:

— Разбира се, че ми харесва. Просто не бях сигурна, че ще живея тук.

— Господи, не ти ли го споменах? Не съм ли? Е, добре, наех тази къща за шест месеца, но договорът лесно може да се продължи. Ако нещо не ти харесва, можеш да го смениш. Това ще бъде твоят дом, Келси, и искам да се чувстваш удобно тук.

Тя се изчерви при явния намек за бъдещата им връзка и смутено кимна.

— Много любезно от твоя страна. Сигурна съм, че ще се чувствам много уютно в тази къща.

— Отлично. Не искаш ли да отидем в трапезарията? Там поне не е толкова разхвърляно.

Девойката се усмихна и двамата излязоха от кухнята.

Трапезарията бе просторна и светла, огряна от слънчевите лъчи.

— Колко слуги ще имам? — попита, докато се настаняваше на масата срещу него.

— Толкова, колкото са ти необходими.

— Ти ли ще им плащаш заплатите или предпочиташ аз да се погрижа за това?

— Хм, не съм мислил по този въпрос. Предполагам, че ще е по-удобно, ако ти оставям известна сума за поддържането на къщата и за теб самата… Като стана дума за това, смятам, че ако се чувстваш достатъчно добре, не е зле да те заведа на пазар. Едва ли имаш много дрехи в малкото си куфарче.

Ако си бе взела повечето дрехи, щеше да му спести тези разходи, ала как щеше да обясни на леля си Елизабет, че взима целия си гардероб? Та нали се предполагаше, че заминава в Кетъринг само за кратко посещение и скоро ще се върне? И без това й беше трудно да измисли убедителна причина за продължителното си гостуване. А освен това собствените й дрехи едва ли бяха подходящи за новото й положение, макар че Келси искрено се надяваше да не й купи рокли, подобна на онази ужасна крещяща червена дреха.

— Както желаеш — смирено отвърна.

— По-добре ли се чувстваш тази сутрин? — някак нетърпеливо попита Дерек.

— Да, чувствам се чудесно.

Усмивката му внезапно стана чувствена.

— Отлично. Сега ще те оставя да си починеш, но ще се върна да прекарам вечерта с теб.

Как не разбра накъде клонят загрижените въпроси за здравето й! Не се съмняваше какво означават думите му, че ще прекара вечерта с нея. Едно-две оплаквания и можеше да отложи този миг, ала вече бе твърде късно. Келси се изчерви и кимна.