Джоана Линдзи
Отровни думи (13)

Тринадесета глава

Дерек не се върна в Бриджуотър. Останалата част от деня прекара с баща си в Хавърстън, а на следващата сутрин замина за Лондон, за да прегледа пощата си и да изпрати писмо до Бейнсуърт. Докато бе в града реши, че не е зле да потърси къща за Келси.

Щеше да бъде много по-лесно, ако можеше да се обърне за помощ към чичо си Едуард. Той притежаваше доста къщи в Лондон и навярно можеше да му предложи подходящо жилище. Обаче Едуард щеше да го попита за кого търси квартира, а това бе нещо, което искаше да скрие от чичо си, тъй като от всички братя той бе най-близък с баща му. С другите си двама чичовци нямаше да има никакъв проблем. Те щяха веднага да го разберат, защото бяха издържали безброй любовници… поне, преди да се оженят. Ала Едуард бе верен съпруг и не разбираше подобни постъпки.

За съжаление Джеймс и Тони не притежаваха къщи, а и дори и да имаха, бяха упълномощили Едуард да се занимава с даването им под наем. Така че младият мъж трябваше сам да се заеме с търсенето на подходящ дом за Келси. Обиколи доста къщи, но някои бяха твърде големи, други — прекалено скъпи, а трети се нуждаеха от основен ремонт. Когато най-сетне откри това, което му трябваше, бе останал само един ден до сватбата на братовчедка му Ейми и нямаше смисъл да се връща в Бриджуотър.

От друга страна, нямаше смисъл и Келси да остава в Бриджуотър, затова той изпрати кочияша си да я вземе. Бе осигурил напълно обзаведена къща за шест месеца и трябваше само да се наемат слуги.

Младият мъж изгаряше от нетърпение да види отново красивата девойка и най-сетне да й се наслади.

Не се случваше често цялата фамилия Малъри да се събере под един покрив. Дори и двамата най-нови членове на рода — Джаклин, дъщерята на Джеймс и Джорджина, и Джудит — дъщерята на Антъни и Рослин, бяха в къщата, за да не се налага майките им да се връщат по домовете си, за да ги нахранят. Синът на Реджи също беше с родителите си, макар че той бе достатъчно голям да се храни сам.

Тя се чувстваше много щастлива, когато цялото семейство се събереше заедно. Другият нов член на семейството бе, разбира се, младоженецът Уорън Андерсън. Сватбената церемония бе свършила и сега всички се бяха събрали в големия салон. Реджи се усмихна на новобрачните. Те бяха прекрасна двойка — Уорън, който бе висок метър осемдесет и пет, със светлокестенява коса и светлозелени очи, и Ейми, облечена в скъпа снежнобяла рокля, черна коса и кобалтовосини очи.

Реджи бе наследила от майка си Мелиса — починала, когато тя е била само на две години — същите коси и очи. Повечето членове на семейството бяха руси, със зелени очи.

Сватбеният прием бе в просторния дом на чичо Едуард на Гроувнър Скуеър. Огромен и жизнерадостен мъж, винаги в добро настроение, за разлика от другите й чичовци, той преливаше от гордост и щастие, докато успокоително потупваше ръката на съпругата си Шарлот, която тихичко подсмърчаше до него. Тя бе плакала по време на цялата церемония, тъй като Ейми бе най-малкото й дете… Реджи си припомни, че всъщност леля й Шарлот плачеше на всички сватби.

Присъстваха Даяна и Клер, братовчедки на Реджи от страна на чичо й Едуард, със съпрузите си, както и братята на Ейми — Травис и Маршал; братовчед й Дерек, единственият син на чичо й Джейсън, разговаряше със съпруга й Никълъс и двамата й чичовци Тони и Джеймс. Дерек и Никълъс бяха приятели още от колежа, много преди Реджи да се запознае с Никълъс и безумно да се влюби в него. Ала присъствието на двамата й чичовци край съпруга й я притесняваше.

Младата жена въздъхна, питайки се дали те някога ще се погодят. Според чичо й Тони, Никълъс не бе достатъчно добър за нея, тъй като бил всеизвестен развратник. Чичо й Джеймс имаше по-сериозни основания да не харесва съпруга й, защото се бяха сблъскали по времето, когато Джеймс бе пират. Чичо й бе загубил битката, в която синът му Джереми бил ранен, макар и леко. Сега това бе постоянен повод за стълкновения между съпруга й и чичо й. При последния им сблъсък Никълъс пострада доста зле и едва не пропусна сватбата им, а Джеймс бе заловен и едва не го обесиха за пиратство.

Разбира се, сега Никълъс бе член на семейството и напоследък двамата не се опитваха да се вкопчат един в друг при всяка среща. Възможно бе дори да се харесваха, макар че нито един от тях нямаше да го признае, а и като ги слушаше човек, никога не би се досетил за това. Когато бяха заедно, те се държаха като смъртни врагове. Ала Реджи знаеше, че двамата искрено се наслаждават на словесния двубой помежду си.

На всички бе известно, че братята Малъри обичаха да спорят, въпреки че винаги се съюзяваха срещу външен човек. Младоженецът и четиримата му братя най-добре можеха да го потвърдят.

Когато се подвизаваше под прозвището Хоук, Джеймс бе унищожил няколко техни кораба и бе успял да избяга, отмъквайки сестра им Джорджина, в която се бе влюбил.

Упоритите американци го бяха последвали в Англия, за да освободят сестра си, но какво бе изумлението им, когато разбраха, че тя не само не иска да бъде освободена, но е влюбена в Джеймс й настоява да се омъжи за него. В онази съдбоносна нощ всички братя Малъри бяха готови да се бият с американците, за да защитят щастието на брат си.

Понастоящем братовчедите на Реджи се разбираха добре с американците. На практика Дерек и Джереми бяха взели под крилото си двамата си по-млади братовчеди Дрю и Бойд Андерсън, които също като тях бяха луди глави и обичаха да се забавляват.

Реджи въздъхна, тъй като си припомни, че бе решено Уорън да остане в Лондон, за да управлява английския клон на огромната корабна компания на семейство Андерсън, а това означаваше, че съпругът й и Уорън неизменно ще се сближат. Двамата много си приличаха, освен това и двамата не харесваха Джеймс Малъри. Реджи щеше сериозно да се разтревожи за задълбочаващото се приятелство между Никълъс и младия янки, ако Уорън съвсем неочаквано не се бе влюбил в Ейми. Любовта напълно го промени.

Преди срещата си с Ейми той сякаш бе сърдит на целия свят и винаги бе готов да избухне, докато сега се усмихваше щастливо и изглеждаше покорен като агънце. И всичко това благодарение на братовчедка й!

Реджи се разтревожи, като видя, че Дерек оставя съпруга й насаме с двамата й чичовци. Обикновено Никълъс винаги се разделяше вбесен с тях и затова сега побърза да го измъкне от компанията им, но видя, че той вече се отдалечава с усмивка.

Младата жена си отдъхна. Колкото и да харесваше двамата си по-млади чичовци, много по-силно обичаше съпруга си. Явно той бе успял да излезе победител в поредната словесна схватка с тях и тя бе горда с него. Ала днес му се бе удало много лесно. Самият повод на събирането бе достатъчно основание да ядоса Джеймс. В крайна сметка един от представителите на враговете му ставаше член на семейството, а това никак не му допадаше.

— Вече всичко е съвсем официално — отбеляза Антъни Малъри, докато двамата с брат си наблюдаваха младоженците. — Вече е част от семейството. Разбира се, той вече беше твой зет, но не беше истински свързан с останалата част от семейството… поне до днес.

— Не е задължително да се обръща внимание на зетьовете. Пример за това е отношението на моята Джорджи към теб, нали? — попита в отговор Джеймс.

— Това момиче ме обожава и ти много добре го знаеш — засмя се Антъни.

— Толкова те обожава, колкото аз обожавам семейството й — изсумтя Джеймс.

Брат му се ухили.

— Кога най-сетне ще престанеш да обвиняваш янките, че са се опитали да те качат на въжето, когато ти пръв започна цялата глупава вражда?

— Не ги обвинявам за враждата — призна си той, — но не мога да им простя, че заплашиха със смърт не само мен, но и екипажа ми.

— Да, тук вече те разбирам — кимна брат му. Джеймс бе капитан на „Мейдън Ан“ почти десет години и екипажът му се бе превърнал във второ семейство за него… или по-точно първо, тъй като истинското му семейство се бе отрекло от него. Ала когато преди няколко години откри, че има почти шестнадесетгодишен син, той се отказа от пиратската си кариера и семейството отново го прие в лоното си.

— Смяташ ли, че той ще я направи щастлива? — попита Антъни, загледан в младоженците.

— Ще чакам търпеливо деня, в който ще разбера, че не го е сторил.

— Не ми се иска да го призная, но Ник беше прав — засмя се Тони. — Когато се отнася за нашите племенници, ръцете ни са вързани. Не можем да предприемем нищо против съпрузите им.

— За съжаление си прав — въздъхна брат му. — Въпреки че аз се придържам към принципа: това, което не знаеш, не може да те нарани.

— Хм, съгласен съм. Чудя се дали този янки ще продължи да се превъзпитава в брака.

— И аз се каня да го попитам.

Антъни се засмя, но в същия миг зърна един нов гост и побутна брат си:

— Я погледни кой е дошъл! Да пукна, ако това не е Франсиз!

Той проследи погледа му и видя дребна, болезнено слаба жена, която стоеше на прага.

— Нима това те изненадва? Мили боже, да не би да искаш да кажеш, че Джейсън и Франсиз продължават да не живеят заедно?

— А ти да не смяташ, че докато кръстосваше моретата, те двамата са се влюбили безумно един в друг? Те вече дори не си правят труда да измислят извинения. Тя живее през по-голямата част от годината във вилата си в Бат, а той в Хавърстън. Всъщност за пръв път от пет години насам ги виждам заедно в една и съща стая.

Джеймс възмутено поклати глава.

— Винаги съм смятал, че Джейсън извърши голяма глупост, като се ожени за нея.

— Наистина ли? — повдигна вежди Антъни. — Според мен постъпи много благородно. Това бе саможертва от негова страна, типично за по-възрастните братя.

Антъни и Джеймс имаха само една година разлика, Джейсън и Едуард — също, ала девет години деляха Джеймс и Едуард. Мелиса, тяхната сестра, която бе починала, когато дъщеря й Реджи бе само на две години, бе родена по средата.

— Децата никога не са изпитвали нужда от майка, не и след като ние четиримата се грижехме за тях. А освен това Франсиз никога не се е държала майчински към тях.

— Истина е. Планът на Джейсън се обърна срещу самия него. Ти изпитваш съжаление към него, нали?

— Да съжалявам Джейсън? — изсумтя Джеймс. — Едва ли.

— О, хайде стига, стари разбойнико! Много добре знаеш, че обичаш двамата ни по-големи братя, така както и аз ги обичам. Джейсън може да е високомерен и избухлив тиранин, но винаги е изпълнен с добри намерения, личният му живот е пълна катастрофа и ти сигурно изпитваш жал към него, особено след като двамата с теб имаме такива прекрасни и нежни съпруги.

— Хмм, сега като си помисля, май наистина е така. Обаче, ако го кажеш на онзи дръвник Джейсън, аз ще…

— Не се безпокой — ухили се Антъни. — Харесвам си лицето такова, каквото е и не ми се ще да изпитам силата на юмруците ти. Между другото, каквото ти шепнеше Дерек преди малко?

Джеймс сви рамене.

— Каза, че се нуждаел от съвет, но сега не било удобно да го обсъждаме.

— Да не мислиш, че се е забъркал в неприятности? Няма да се изненадам, тъй като той упорито върви по нашите стъпки.

— И влече и Джереми след себе си — изръмжа брат му.

— Хайде де! — недоверчиво възкликна Антъни. — Твоят син от шестнадесетгодишен тича след фусти, ако не и по-рано. И е научил всичко за жените от онези разбойници, бившите ти моряци. Дерек само го обучава как един истински джентълмен трябва благоприлично да върти любов с дамите.

— Или по-скоро е обратното… По дяволите, караш ме да говоря глупости! Няма такова нещо като благоприлична любов!