Джоана Линдзи
Отровни думи (24)

Двадесет и четвърта глава

Келси не си спомняше някога толкова да се е смяла и забавлявала, както тази вечер с Дерек и приятелите му. Те непрекъснато си разменяха шеги и дружески подмятания, Дерек постоянно се мръщеше на братовчед си и го наричаше непоправим негодник, но за Келси бе ясно, че той е много привързан към младежа.

Близките семейни връзки бяха чудесно нещо. Келси го разбираше много добре, тъй като и тя самата бе безкрайно предана на семейството си, иначе тази вечер нямаше да бъде на тази маса. Малката й сестра Джийн бе нейна отговорност, обичаше много и леля си Елизабет, колкото до Елиът… хм, бе загубила уважението си към него, ала отношението й можеше лесно да се промени, ако той докажеше, че може да му се вярва занапред. Ако не положеше усилие да си намери добра работа и да се погрижи за близките си… тогава… тя ще последва примера на майка си и ще си намери пистолет.

Безгрижният смях продължи през цялата вечер. Келси неволно спомена, че след вечеря двамата с Дерек възнамеряват да се разходят из „Воксхол Гардънс“. Пърси и Джереми в един глас заявиха, че и те имали намерение да направят точно същото, което, разбира се, напълно се разминаваше с истината, ала приятелят им вдигна ръце, примирен, че няма да се отърве от двамата досадници.

Пърси и Джереми сигурно щяха да съжаляват за прибързания си възторг, тъй като и двамата бяха облечени доста леко, докато Дерек бе с дълго вълнено палто, а Келси с плътната кадифена наметка.

Тя бе преживяла изморителен, но много приятен ден и… той още не бе свършил. Дерек я отведе вкъщи и нежно я целуна във фоайето, докато чакаше кочияшът да внесе покупките. Сетне й подаде ръка и я поведе нагоре по стълбите. На малката масичка в спалнята се виждаше поднос с тънко нарязани парчета сирене, плодове и бутилка вино, които госпожа Уипъл бе приготвила за тях.

— Много предвидливо — отбеляза Дерек, като видя масичката.

— Да, госпожа Уипъл си разбира от работата — съгласи се Келси. Алиша бе запалила и огъня в камината и спалнята бе приятно затоплена.

— Значи ще я задържиш?

— О, да. Ти вече опита нейните гозби, а тази сутрин установих, че приготвя чудесни закуски.

— Възнамерявам сам да се уверя на сутринта — отвърна Дерек и многозначително я изгледа.

Когато заговори, гласът й бе пресипнал:

— Значи ще останеш през цялата нощ?

— О, да.

Думите му я накараха да се изчерви и тя се почувства неспокойно, въпреки че не се притесняваше така, както миналата нощ. Всъщност с нетърпение очакваше да се люби отново с Дерек, за да изпита удоволствието, което той й обеща.

Докато се разхождаха из „Воксхол Гардънс“, младият мъж я бе прегърнал през раменете и тя бе усетила онези смущаващи тръпки и приятна топлина по тялото си. Какво бе казала Мей за това? Че ще се чувства точно така, ако желае любовника си, и ще трябва да благодари на щастливата си звезда, ако този мъж я задържи по-дълго време. Нима това, че краката й се подкосиха, когато Дерек многозначително я погледна, бе желание? Или пък това, че пулсът й се ускори, щом той докосна ръката й?

Сърцето й биеше до пръсване в приятно очакване, но той не приближи към нея. Отвори бутилката вино, наля в две чаши, отново я погледна и бавно отпи.

Келси усети, че й става непоносимо горещо. Навярно Дерек отгатна състоянието й, тъй като свали сакото си и каза:

— Ела, ще ти помогна да свалиш наметката си.

Тя бавно приближи към него. Топлите му пръсти внимателно развързаха сребристите панделки на шията, младият мъж свали наметката и я метна в креслото. Сетне ръцете му се обвиха около врата й и бавно започнаха да я масажират. Усещането бе невероятно и Келси му го каза. Дерек й подаде чашата вино и тя я изпи на един дъх. Отново бе започнала да става нервна.

— Наистина се забавлявах тази вечер… всъщност през целия ден — промълви. — Благодаря ти.

— Не е нужно да ми благодариш, скъпа моя. Аз също се забавлявах.

Колкото и невероятно да бе, но това бе самата истина. Изгаряше от нетърпение да се люби отново с нея, но през целия ден се бе наслаждавал на компанията й, което беше необичайно за него. Обикновено той прекарваше много малко време с жените зад пределите на спалнята, с изключение на жените от семейството.

Бе изненадан от раздразнението, което го обзе, когато двамата му приятели нарушиха уединението им, и бе принуден да признае пред себе си, че забележката на младия Джереми бе истина. Като видя как Келси очаровано гледа братовчед му, изпита истински гняв. Но това не продължи дълго и през останалото време вниманието на младата му любовница бе изцяло за него. Нещо, което бе успокоило ревността му.

— Приятелите ти са много забавни — отбеляза тя.

— Досадни е много по-точно казано.

— Но ти също се смя — напомни му Келси.

— И какво от това? — сви рамене.

Откъсна зърно грозде, захапа го, наведе се над нея и й го подаде с устните си. Тя го пое, но лицето й отново пламна. Гроздето бе топло и сладко.

— Искаш ли малко сирене? — попита я.

— Предпочитам да ме целунеш.

Бе смаяна от дързостта си и дори не бе уверена, че думите се изплъзнаха от нейните устни. Ала очевидно той бе възхитен от отговора й и остави чашата с вино.

— Дотук с насладата от мига — прошепна лордът и я притегли в обятията си. — Желая те толкова много, та ми се струва, че ще умра.

Да умре? Ала щом устните му докоснаха дейните, всички мисли излетяха от главата й. Коленете й се подкосиха и ако той не я притискаше до гърдите си, сигурно щеше да падне. Вдигна ръце и ги обви около врата му.

Бе неопитна в целувките, но Дерек бе отличен учител, а тя бързо възприемаше. Когато езикът й се стрелна в устата му, от гърдите му се изтръгна сподавен стон. Реакцията му я окуражи и стана по-смела.

Той нежно я повдигна и внимателно я постави върху широкото легло. Ловките му пръсти разкопчаха роклята й и ръцете му се плъзнаха по тялото й. Тя плахо прокара ръка по гладката кожа на гърдите му.

Устните му бяха навсякъде, карайки сърцето й да бие до пръсване. Езикът му нежно облиза ухото й и Келси потръпна от удоволствие. Сетне устните му се спуснаха надолу по раменете и се задържаха върху розовите връхчета на щръкналите й от възбуда гърди.

Усещането бе невероятно, а тялото й се изви към него в безмълвна молба. Той я притисна още по-силно, ала устните му не се отделиха от гърдите й. Тя простена и пръстите й се забиха в мускулестия му гръб.

Езикът му обхождаше ту едното зърно, ту другото, а сетне с наслада ги засмука. Слабините й пламнаха в непознат огън, главата й се замая, струваше й се, че няма да издържи повече. В този миг ръката му се плъзна между бедрата й и Келси извика.

Не, това не би могла да издържи! Дерек продължи да я целува страстно и да я притиска към влажното си тяло. И тогава онази топла и твърда част от него леко се плъзна в дълбините й и я изпълни.

Облекчението, което изпита, бе мигновено. Напрегнатото й тяло се отпусна леко. Той бавно тласна веднъж, сетне втори и трети път. Тогава в нея се зароди ново напрежение, много по-силно, което нарастваше. Обляха я вълни на небивал екстаз, всичко в нея тръпнеше от невероятна наслада, продължила сякаш цяла вечност.

Когато малко по-късно Дерек я погледна, Келси се усмихваше. Той не се сдържа и дяволито се ухили.

— Този път май беше по-добре? — нежно попита, знаейки отговора.

— Меко казано — отвърна тя и въздъхна отмаляло.

Усмивката му стана по-широка.

— Да, трябва да се съглася с теб. Но най-хубавото е, че всичко едва сега започва.

Келси примигна. Дерек се зае да й докаже, че забележката му не е празно самохвалство.