Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Викингите Маколиф (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Golden Surrender, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 185 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
gaytanka (2009)
Допълнителна корекция
hrUssI (2013)

Издание:

Хедър Греъм. Златната невеста

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1996

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954-455-022-4

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Соня)
  3. — Корекция от hrUssI

Деветнадесета глава

По-късно Иърин не можеше да си спомни как е минало пътуването към дома. Неясни образи се плъзгаха покрай съзнанието й — цветът на небето, заслепяващото слънце, когато отваряше очи и отново ги затваряше, за да потърси утеха в мрака. Упоили са ме, повтаряше си уморено тя. Пак Мергуин с неговата смеска от билки, която освобождаваше тялото и духа от всички несгоди…

По някое време тя се събуди в собственото си легло. Усети меката възглавница, ухаещите чисти чаршафи, кожените завивки, а когато вдигна поглед, видя богато надиплените копринени завеси на балдахина. Най-после си беше у дома…

Не, глупаво беше да помисли това! Този дом беше на Вълка, на нашественика, на дъблинския крал. Просто той беше отсъствал толкова дълго, че тя беше почнала да смята тази къща за своя. Колко нощи бе лежала сама в широкото легло, припомняйки си любовта на Олаф, сладката буря на страстта…

Божичко, защо направи тази огромна грешка да напусне сигурността на своя дом? Защо обърка ирландците с отцепниците? Защо не разбра, че те я очакваха? Но защо? Нещо се беше объркало — нещо, за което тя не носеше вина. Въпреки това Олаф никога нямаше да й повярва, защото фактът, че беше вдигнала оръжие срещу него, не можеше да бъде отречен. Но аз не знаех, изплака отчаяно тя. Никога не бих застанала съзнателно срещу него.

В този момент тя усети колко много го обича и това прозрение я изпълни с горчивина и болка. Без любов човек беше силен, кален срещу физическите мъки, защото те не достигаха до душата. Ала който обичаше, ставаше уязвим. От думите на Олаф я беше заболяло много повече, отколкото ако я беше наранил с меча си.

Внезапно Иърин усети присъствието му в спалнята. Никога вече няма да го моля да ме изслуша, закле се тържествено тя. Не бива да узнае каква власт има над мен, иначе съм изгубена… Тя обърна бавно глава настрана и срещна погледа му. Той стоеше пред прозореца, който гледаше към двора, с великолепна дреха в червено и златно и дълга наметка със златна закопчалка.

Иърин се опита да седне в леглото и забеляза, че е облечена в бяла нощница от най-фин лен. Тя потрепери и посегна към гърлото си. Спокойното, хладно изражение на Олаф я уплаши. Вече знаеше, че гневът му не е толкова опасен, колкото леденото равнодушие.

— Най-после се събуди — проговори тихо мъжът. — Изглеждаш свежа и бодра. — Той обърна гръб на прозореца, скръсти ръце пред гърдите си и опря крак на един стол. — Дойде времето да си поговорим.

— Тъй като и без това не желаеш да ме слушаш, нямам какво да ти кажа.

— Опитай се да измислиш нещо.

Иърин положи отчаяни усилия да успокои лудото биене на сърцето си.

— Исках да ти обясня как стана всичко. Ала ти предпочете да ме накажеш, без да знаеш истината, без да се съобразиш с повелите на справедливостта. Ти ме осъди и аз никога няма да забравя… — Как ме окова в белезници и ме повлече след коня си, добави наум тя, също както постъпих аз с теб при Карлингфорд Лох.

— Как жестоко се отнесох с теб, така ли? Много внимавах да не те нараня сериозно, да не оставя белези по тялото ти. Не направих нищо друго, освен да ти дам добър урок.

— Нямаше право…

— Напротив, имах — прекъсна я рязко той. — Получих достатъчно права, когато се ожених за теб.

Горчивината й се превърна в гняв. Само да можеше да го разтърси, със силен удар да прогони студеното презрение от очите му!

— Ти си глупак — изфуча тя. — Славиш се с мъдрост и милостиво сърце, но изобщо не си даваш труд да достигнеш до истината. Защо не повикаш на помощ прехваления си разум! Ако наистина бях решила да те убия, щях да го направя, без да излагам на опасност братята си, баща си и братовчед си.

— Много добре знаеше, че Ейд вече не е с нас.

— Знам го сега. Ти ми го каза.

— Наистина ли се опитваш да ме убедиш, че си тръгнала да търсиш ирландците от Мийт и случайно си попаднала на отцепниците?

— Точно така. Смятах, че всички тези банди се състоят от датчани или норвежци, но срещнах ирландци.

— Сега най-после каза нещо, което звучи достоверно. За теб е естествено, че отцепниците са по-скоро викинги, отколкото норвежци. Но по скалите и на брега оставиха кожата си много повече датчани и норвежци, отколкото ирландци!

Иърин спря да диша.

— Невъзможно! — прошепна задавено тя.

— Напротив.

— Но… Те ме поздравиха на ирландски, носеха кожени престилчици, говореха за Мийт, а кралят на Мийт е съюзник на баща ми…

— Обиждаш ума ми, като искаш да ти повярвам — прекъсна я презрително Олаф. — Много добре знам, че си хитра като лисица. — Той прекоси стаята и застана пред леглото. — Вярно е, че в бандата имаше и няколко ирландци. Близо до ума е да се предположи, че ти е било все едно от каква народност са мъжете, които си използвала, за да ме убиеш.

— Лъжеш се! — изплака отчаяно Иърин.

— А ти какво би помислила, ако беше на мое място?

Устните й затрепериха и тя примигна, за да се пребори със сълзите си.

— Защо не ми вярваш, Олаф?

— Няма да ти повярвам дори ако те видя окована във вериги. Твърде често си заплашвала гърба ми.

Сякаш за да се защити от него, Иърин притисна копринената възглавница до гърдите си.

— Ти изобщо не ме слушаш. Добре тогава, мисли, каквото искаш, само ме остави на мира!

— О, не, разговорът ни още не е свършил — отговори Олаф и изтръгна възглавницата от ръцете й. — Разкажи ми още малко от историята си. Признавам, че почваш да ме развеселяваш. Откъде знаеше за отцепниците, след като изобщо не си разговаряла с тях?

— От Зигурт! Една нощ не можах да заспя и слязох в залата да изпия чаша ейл. Зигурт тъкмо разговаряше с капитана на градската стража, но не ме видя, защото се скрих на стълбището.

Олаф и обърна гръб и закрачи неспокойно по стаята.

— Кога ще родиш детето?

Осъзнала значението на въпроса му, Иърин преглътна мъчително.

— И сам можеш да преброиш месеците.

— Разбира се — потвърди сухо той и отново се обърна към нея.

— Ти си бащата на детето, знаеш го много добре!

— Не. Знам само, че ти правиш всичко, за да отровиш живота ми. Не се съмнявам, че детето, което очакваш, е мое, защото бях наредил да те охраняват най-строго. Имаш късмет. Ако не беше бременна, сега щеше да гниеш в затвора. А ако не ме беше прелъстила, за да спечелиш доверието ми…

— Мръсно копеле! — изсъска като ужилена Иърин, скочи от леглото и заудря с юмруци по гърдите му.

Железните му пръсти без усилия обхванаха китките й.

— Остави това! — Той понечи да я хвърли на леглото и да излезе от стаята, но близостта на топлото й тяло веднага замъгли разума му. Тя го бе предала позорно, но това вече нямаше значение, защото в кръвта му пламтеше луда страст. Какъв глупак беше… Тя желаеше смъртта му, презираше го повече от всякога! Никога нямаше да узнае, че когато я беше оковал, сърцето му се свиваше от болка. Толкова много искаше да й повярва! Не, не можеше да си го позволи. Той беше кралят на Дъблин и трябваше да отстоява завоеванията си.

Така му се искаше да престане да мисли и само да усеща мекото тяло на Иърин, да милва нежната кожа, да впие устни в примамващите пълни гърди. Да, той я желаеше и щеше да утоли жаждата си въпреки всичко, което стоеше между тях. И нямаше да й позволи да го отблъсне.

Той я хвърли нетърпеливо на леглото и изтича до вратата да провери дали резето е пуснато. После се върна до леглото и предизвикателният му поглед издаде повече от ясно какво възнамерява. Без да каже дума, започна да се съблича.

Стресната до дън душа, Иърин се сви на кълбо и стисна колене.

— Няма да го направиш! — изсъска тя. — Не можеш да ме наричаш предателка, да намекваш, че нарочно съм играла ролята на блудница, и веднага след това да се любиш с мен, сякаш съм твоя собственост и съм на разположение по всяко време!

Ботушите му паднаха с трясък на пода, дрехите му се приземиха върху небрежно захвърлената наметка. Очите на Иърин се напълниха със сълзи. Толкова беше копняла да види отново силното му голо тяло…

Няма да му позволя да ме докосне, каза си тя, иначе няма да мога да му устоя и тогава ще има право да ме нарича уличница.

— Ако сега се любиш с мен, това ще бъде изнасилване, кралю на Дъблин — предупреди го с достойнство тя.

— Съмнявам се. Но ти можеш да го наричаш както искаш — на мен ми е все едно. — Бавно, но уверено той се запъти към леглото, взе я в обятията си, притисна устни в нейните. Дори не усети юмруците, които думкаха по гърба му. За да задържи главата й, зарови пръсти в косата на тила й. Езикът му се плъзна изкушаващо по устните й и Иърин не можа да устои. Тя изстена дрезгаво и се предаде.

Когато усети езика му в устата си, Иърин помисли, че полудява. Как й се искаше да потъне отново в забравата на насладата, да отговори на милувките му…

Внезапно Олаф се откъсна от нея и тя погледна смаяно в очите му, които изразяваха странна смесица от леден гняв и дива болка.

— Олаф…

Желанието да я люби беше по-силно от всичко, по-силно дори от волята му да остане господар на тази страна. Ала не можеше да го задоволи. Тя го бе обвинила, че ще я изнасили. Но той нямаше намерение да й достави това удоволствие. По устните му заигра подигравателна усмивка.

— Реших, че е по-добре да не те вземам против волята ти, скъпа съпруго — проговори равнодушно той, надигна се и отиде до прозореца.

В сърцето на Иърин пропълзя ужас. Той я бе целувал само за да й докаже с каква власт разполага и колко лесно може да пречупи съпротивата й. Ала само след миг болката отстъпи място на бесен гняв.

— Ти си един жалък варварин! Никога вече няма да ти позволя да ме докоснеш! В тази страна има закони, и те са срещу теб. Настоявам да получа отделна стая. Още утре ще се обърна към съда да ни даде развод. Тогава ще можеш да си живееш спокойно, защото никой няма да те заплашва със смърт. Бъди сигурен, че няма да ме е грижа още ли си в тази страна, или не.

Олаф се обърна към нея и усмивката му я учуди.

— Ти не се даваш никога, нали, скъпа? Ала знай, че надценяваш възможностите си. Няма да ти дам отделна стая, пък и тя не би била в състояние да те предпази от мен. Защото ще идвам при теб винаги, когато ми се прииска, все едно зад колко ключа си се заключила. Няма да получиш и развод. Законите на вашия Брехон не ме интересуват. Аз не давам онова, което е мое. Освен това ще напуснеш тази спалня само когато аз реша!

— Ще избягам! — изсъска през стиснати зъби Иърин.

— Пощади ме с тези празни заплахи. Вече би трябвало да знаеш, че няма смисъл.

— Олаф… — Трябваше на всяка цена да се овладее. — През всичките тези месеци не предприех нито един опит за бягство. Знам, че не ми вярваш, но ще ти кажа още веднъж — не съм искала да те убия. Вместо да ме наказваш, би трябвало да потърсиш истинската опасност. Примамиха ме в капан, повярвай!

Лицето му остана безизразно, когато се приближи до леглото и приседна на крайчеца. Понечи да улови брадичката й, но тя отблъсна ръката му.

— Не ме докосвай!

Мъжът въздъхна недоволно.

— Вече ти казах, че в това отношение нямаш избор.

— Тогава ще получиш само онова, което си вземеш сам. Докато ме наричаш предателка, няма да ти дам нищо.

— Не можеш да ми дадеш онова, което вземам сам — винаги когато искам.

— Любовта не е собственост, която се взема, тя е дар от небето.

— Не вярвам в любовта. Тя е слабост, която превръща мъжете в жалки слабаци. — Той се ухили и добави: — Нямаш изход, Иърин. Ти си и си оставаш моя жена — моята бременна жена. Все пак ще направя нещо за теб. Ще приема сериозно предупреждението ти, че има и други хора, които искат да ми навредят. И ще се опитам да открия истината. Кой знае, може да не си ме излъгала.

— Колко великодушно от твоя страна! — промълви едва чуто тя.

Олаф се засмя и Иърин се изкуши да забие нокти в лицето му. Мъжът й веднага отгатна намерението й и улови здраво китките й.

— Детето, което очакваш, е преди всичко мое. Дори само по тази причина заслужаваш наказание за лекомислието, с което си влязла в ролята на Златната жена-воин. Би трябвало да те нашибам с камшик. Или си искала да убиеш наследника на викинга?

— Не. Аз ще родя ирландско дете. Мергуин също е имал баща викинг, но е ирландец телом и духом.

— Каквото и да е, то е моето дете.

— Само затова ли ме затваряш тук? Ще ме държиш в плен, докато родя детето ти? А после? Ще ме изхвърлиш ли от дома си?

— Ще те запазя, защото си моя, защото ми доставяше удоволствие и пак ще го правиш. Искам това дете. Все още не знам какво ще се случи след раждането.

— Какъв живот ще бъде това…?

Олаф се усмихна и вдигна вежди.

— Когато преди малко те целунах, не ми се стори много нещастна.

Иърин го удари светкавично по лицето и той нямаше време да го предотврати. Можа само да я изгледа смаяно.

— Никога вече, викинге! Можеш да ме хвърлиш в подземието, да ме оковеш във вериги, да ме изнасилиш, но аз никога вече няма да ти се отдам доброволно!

Беше твърде късно да съжалява за този изблик на ярост. След като не можеше да докаже невинността си, не биваше да предизвиква така лекомислено гнева и отмъстителността му. Без да каже дума, тя сведе очи и зачака наказанието. Ала Олаф само потърка бузата си и гневно стисна устни.

— Възхищавам се на куража ти, Иърин. Но не смей да ме удариш още веднъж! Не забравяй, че съм жесток варварин.

Тя не смееше да срещне очите му.

— Жестокостта, която ти е присъща, е много по-страшна от белезниците и бичуването с камшик.

— Кълна се в пламъците на ада! — изфуча разярено Олаф. — Собствената ми жена вдигна меч срещу мен, а ме нарича жесток, защото не съм повярвал в жалките й обяснения! — Той скочи и започна да се облича с такава бързина, че едва не разкъса дрехите си.

Иърин не отговори. Само затвори очи и се уви в кожите, сякаш те можеха да я предпазят от бездънното отчаяние.

Когато Олаф отново заговори, гласът му звучеше хладно и овладяно:

— Ти ме презираш, а аз ти нямам доверие. Но все още сме женени и чакаме дете. Само най-верните ми хора знаят, че смъртта на дванадесетте воини е била причинена от кралицата на Дъблин, и семействата им няма да търсят отмъщение. Не напускай тази къща! Предупреждавам те за последен път. И още нещо — ще говоря с теб и ще те милвам, когато си поискам. — Той помълча малко и добави с понижен глас: — Вероятно съм пълен глупак, но все още вярвам, че има надежда. А сега е време да станеш. Кралят и кралицата на Дъблин ще слязат в залата.

Не й остана нищо друго, освен да се подчини. Облече се с треперещи ръце, докато Олаф нетърпеливо я чакаше до вратата. Щом се приготви, тя отиде при него и улови подадената й ръка.

— Подчинявам се само защото ти си по-силният.

— Причините не ме интересуват. Искам само да правиш онова, което ти казвам.

Иърин се изправи гордо и заслиза надолу, потискайки сълзите си.

 

 

Тази нощ Олаф отново застана под пълната луна, със сърце, изпълнено с отчаяние. Заслепен от гняв и болка, той беше забравил да съобщи на жена си за смъртта на Лейт и Фенен Мак Кормак. Когато слязоха в залата, тя се огледа на всички страни и като не откри никъде брат си, избухна в горчив плач.

Сега Брис я утешаваше, а Олаф избяга навън. Дали Иърин не си казваше, че би било много по-добре, ако той беше на мястото на Лейт или Фенен?

Викингът въздъхна дълбоко. Знаеше от собствен опит колко болезнена е загубата на близък човек и реши да уважи скръбта на жена си. Тази нощ щеше да спи край огнището.