Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Викингите Маколиф (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Golden Surrender, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 185 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
gaytanka (2009)
Допълнителна корекция
hrUssI (2013)

Издание:

Хедър Греъм. Златната невеста

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1996

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954-455-022-4

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Соня)
  3. — Корекция от hrUssI

Втора глава

В богато надиплена бяла роба, с огнени очи на мършавото лице, друидът Мергуин представляваше внушителна гледка. Дългата му коса се сливаше с гъстата сива брада, стигаща до коленете. Твърдеше се, че е син на друидска жрица и норвежки майстор на руни, който дошъл в Ирландия в края на миналото столетие с първите викинги, тръгнали да завладяват острова.

Мергуин никога не говореше за произхода си, но каквито и тайни да криеше миналото му, никой не се съмняваше във всеобхватните му знания и магическите сили, с които се беше сдобил благодарение на бащината и майчината си религия. В колибата му гореше синкав огън. Над огнището висеше голямо гърне, в което друидът приготвяше известните си отвари, предназначени за различни цели. Не бяха малко момичетата, които на църковните празници стояха на колене в параклиса, но после отиваха при стария друид и се молеха за любовно биле, с което да завладеят сърцето на някой воин.

Много хора се кръстеха и призоваваха Светата дева, когато минаваха покрай усамотеното му жилище, защото го смятаха за луд. Други го наричаха зъл магьосник и настояваха за сурово наказание. Ала щом срещнеха острия поглед на тъмните му очи, млъкваха уплашено. Така друидът живееше необезпокояван в горската си колиба и посрещаше с радост всички, които го посещаваха.

Мергуин обичаше и уважаваше Ейд Финлейт. В лицето на Ард-Рий от Тара той бе разпознал безпогрешно справедливия, надарен с необикновени качества мъж, които предпочиташе да преговаря с постоянно каращите се крале, вместо да се впуска в безсмислени битки. Но повече от всичко жрецът обичаше най-младата принцеса. Бащата беше довел Иърин при него, още когато тя беше дете. Монасите и свещениците вече я бяха запознали с учението на Христос, но от стария друид Иърин узна всичко за своята душа и за света наоколо. Той я научи да се отнася с почит към животните и растенията, да чете по знаците на небето, да предсказва буря и слънчево време, да лекува с билки човешките страдания.

Този ден Иърин го посети, придружена от младия крал на Конаут, Фенен Мак Кормак. Мергуин тръгна да ги посрещне, усещайки в сърцето си странна потиснатост. Тъмна сянка беше паднала върху слънцето. Той проследи как младият мъж вдигна принцесата от седлото и разбра, че сянката е била хвърлена от Фенен.

Иърин се смееше весело. Очевидно тя се наслаждаваше на компанията на красивия си придружител и Мергуин се нарече оглупял старец. Мак Кормак беше всеобщо уважаван, умен и добър крал и надали имаше друг по-подходящ за съпруг на кралската дъщеря. Трябва отново да прочета знаците, реши старият друид.

— Иърин Мак Ейд! Фенен Мак Кормак! — провикна се той и се поклони. — Поздравявам ви с добре дошли! Какво ви води насам? — Естествено той знаеше. Цялата страна знаеше, че силите на викингите се събират край Карлингфорд Лох. Той вече усещаше треперенето на земята, а вятърът му беше разказал за кръвта, която скоро щеше да напои земята.

— Ще има битка — отговори Фенен и за миг откъсна очи от принцесата, за да погледне друида. — Аз съм един от пратениците, които придружават Ард-Рий. Ще проследим хода на сражението и ще получим от победителите полагащото ни се злато и сребро, обещано на Свети Патрик. Не се съмнявам, че ще победят датчаните.

Мергуин кимна учтиво на младия крал, макар тайно в себе си да го нарече глупак. И датчаните, и норвежците бяха нашественици, алчни да завладеят богатствата на чуждата земя. И едните, и другите щяха да идват отново и отново. Ирландските пратеници щяха да имат голям късмет, ако се отървяха живи.

— Ейд Финлейт, Мелсихлейн и аз ще приемем дара на победителите и ще се върнем тук, за да вземем лейди Иърин. Засега я поверявам на вас, старче.

Мергуин се скова. Не беше нужно този млад петел да му напомня къде е дългът му. Гласът му прозвуча хладно:

— В моята колиба дъщерята на Ейд Финлейт винаги е била на сигурно място.

Ала Фенен не забеляза хладината на Мергуин, защото имаше очи само за Иърин. Снощи, в голямата зала за съвещания, двамата не бяха успели да останат насаме нито за миг. Беше му много неприятно да стои и да гледа как мъжете, без разлика стари или млади, се тълпяха около нея със замъглени от страст лица.

— Оставете ме за малко сам с принцесата, човече — проговори нетърпеливо той. — После ще я предоставя на грижите ви.

Старецът едва беше успял да се отдалечи, когато Фенен грабна ръката на Иърин.

— Нека се поразходим малко из гората — помоли горещо той.

Иърин вдигна вежди и хвърли многозначителен поглед към Мергуин. Друидът неволно се усмихна. Той познаваше своята повереница по-добре от всички останали. Разбира се, че младият, добре сложен мъж й харесваше. Все пак той знаеше едно — въпреки че бе дошла дотук сама със своя обожател и очевидно се бе постарала да го очарова още повече, тя нямаше да си позволи нищо непочтено, нито щеше да му даде някакво обещание за бъдещето.

Докато водеше принцесата по тясната пътека, която се виеше между дърветата, младият крал проклинаше своя повелител. Иърин беше навършила двадесет години и той я обичаше толкова отдавна. Сестрите й се бяха омъжили още на шестнайсет, но когато Фенен започна да ухажва Иърин, Ейд не го поощри. Освен това отпращаше всички кандидати с уговорката, че ще омъжи най-малката си дъщеря само когато е уверен в желанията на сърцето й.

Красивият Фенен Мак Кормак, който можеше да има всяка жена, която пожелаеше, беше запленен от младата принцеса. Вярно, тя беше дръзка и жизнена и сигурно щеше да му коства много усилия да я опитоми. Но той искаше точно това. Разбира се, щеше да го стори меко и с много любов.

Иърин също мислеше за възможна женитба, но когато отговори на настойчивия поглед на тъмните му очи, усмивката й беше принудена. Тя харесваше Фенен, но след ужаса, преживян в Клонтайърт, ценеше свободата си повече от всичко. Девойката въздъхна тихо. Един ден щеше да се омъжи, но сега най-важното беше да види поражението на норвежците.

— О, Иърин, защо ви доставя такова удоволствие да ме измъчвате?

Младото момиче погледна смутено Фенен, прочете в очите му гореща любов и усети мъчителни угризения на съвестта.

— Не съм искала да ви причиня болка…

— Тогава нека се сгодим. Аз ще поговоря с баща ви и…

— Моля ви, Фенен, недейте! Вие означавате много за мен, но ви умолявам да не настоявате. Дайте ми време да ви опозная по-добре. Така може би ще се науча да ви обичам.

Колко време трябваше да чака! Поддавайки се на внезапен импулс, той я грабна в обятията си.

— Дайте ми поне една целувка, за да знам какво щастие ме очаква!

— Е, добре, една целувка — прошепна засрамено тя. Желанието му я поласка.

Треперещ от вълнение, Фенен докосна устните на Иърин със своите, плъзна ръка по гърба й, а другата му ръка обхвана тила й. Беше й приятно да усети силните му ръце, целувката също й хареса, макар да не събуди в тялото й онова радостно очакване, което си беше представяла. Върхът на езика му се плъзна по затворените й устни и меко се опита да си проправи път навътре. Любопитна да види какво ще стане, Иърин се поддаде на желанието му и езикът му заигра с нейния. Това също не й беше неприятно.

Ала когато мъжът я притисна с все сила до себе си, в сърцето й пропълзя дива паника. Пред духовния й взор изникна страшната гледка на опожарения Клонтайърт. Викингите се нахвърлиха като глутница вълци върху беззащитната лейди Мойра и тя чу отчаяните й писъци. Отблъсна Фенен и му залепи оглушителна плесница.

— Казахте само една целувка, милорд! А сега злоупотребявате със съгласието ми! Не забравяйте, че татко ме повери на вас, разчитайки на вашата почтеност!

Фенен гневно потърка бузата си, разбрал, че е отишъл твърде далеч.

— Простете, милейди — извини се съкрушено той, макар че в сърцето му бушуваше дива ярост. Един ден Иърин щеше да стане негова и тогава щеше да я научи на всички удоволствия на любовта. В целувката й беше усетил дремеща чувственост, която тя очевидно не осъзнаваше. Отсега нататък щеше да се утешава с увереността, че търпението му ще бъде възнаградено.

— О, Фенен, съжалявам, че ви ударих. — Иърин отново бе завладяна от чувство на вина. Тя се наслаждаваше на близостта му — докато не си припомни жестокостта на норвежците. За нейно облекчение младият мъж отговори на усмивката й и тя се зарадва на властта, която имаше върху този красив, желан от всички жени воин. — Време е да се върнем при Мергуин. Много ми се иска да знам каква съдба очаква викингите в утрешната битка. Татко е убеден в поражението им.

Фенен кимна. Улови отново ръката й и почтително я поведе към колибата.

— Датчаните са силни и ни обещаха големи богатства.

Друидът ги очакваше пред вратата.

— Дневната светлина угасва бързо, кралю на Конаут — проговори хладно той, подчертавайки всяка дума.

Фенен не му обърна внимание.

— Пазете се, скъпа моя принцесо. Скоро ще се видим отново.

— Бог да е с вас, милорд. — Тя направи прелестен реверанс и се усмихна сладко, когато момъкът сведе глава над ръката й.

Само Мергуин видя дръзките искри в зелените й очи, прикрити от полуспуснатите мигли, и едва не избухна в смях. Само не си мислете, че вече сте омаяли Иърин, млади господарю, каза си той. Фенен сложи в ръката му скъпоценно платно, извезано лично от лейди Мейви, което кралската двойка му пращаше като подарък, после гъвкаво се метна на коня си.

Иърин му махна с ръка и го изчака да се скрие зад дърветата, след което с усмивка се обърна към Мергуин:

— Е, какво мислите за Фенен? Не е ли самохвалко като повечето мъже?

Друидът развеселено вдигна вежди.

— Защо се подигравате с краля на Конаут? А аз си мислех, че сте ми довели годеника си.

Девойката въздъхна и влезе в хижата. Старецът я последва.

— Не, Мергуин, не му се подигравам. Той е добър човек и справедлив крал, само че… не знам какво ми става. Причината е в мен. Знам, че разочаровам родителите си и гневя сестрите си, но нямам ни най-малко желание да се омъжа.

— Защо не встъпите в някой орден като сестра си Биди? — предложи мрачно той.

— О, не! — Иърин избухна в смях и се приближи към стария си приятел и учител. — Не мога да обичам сляпо бога на Биди…

— Нито пък можете да угасите омразата в сърцето си — довърши тихо той.

Иърин сви рамене и се запъти към огнището, за да стопли ръцете си.

— Видях как един град стана на прах и пепел. Братовчед ми полудя, труповете на чичо и леля бяха хвърлени за храна на лешоядите — и досега не са отмъстени. Нима ви учудва, че омразата ме придружава ден и нощ?

Мергуин приседна на един стол и посегна към хаванчето, в което чукаше смес от корени.

— Баща ви не можеше да отмъсти за Клонтайърт, Иърин. Ирландските крале вечно спорят и се бият помежду си, а и по онова време норвежците бяха по-силни от всякога. Те са силни и сега. Ейд е загрижен преди всичко за сигурността на Тара и запазването на законите на Брехона. Той не може да изложи резиденцията си на опасност — макар че има всички основания да си отмъсти. Брат му падна в бой срещу датчаните, баща му беше убит от един разбунтуван ирландски крал. Наистина ли искате да тръгне на бой и да рискува постигнатото с толкова усилия единство?

— А какво да правя аз? Да се омъжа за Фенен Мак Кормак, да стана покорна съпруга и да се обръщам настрана, когато чужди войски опустошават страната ми?

Няма да се омъжите за сина на Мак Кормак, помисли си уверено Мергуин, но не го изказа на глас. Сведе глава над корените си и отвърна:

— Е, можехте да имате и по-лоша участ.

— Или по-добра!

Всъщност би трябвало да я предупредя, че младият крал е обкръжен от тъмна аура, замисли се старият друид. Тя означава болка или страдание — но за кого? За Фенен или за принцесата, която той желае?

— Не мога да се омъжа, да раждам деца и да гледам как мъжете седят със скръстени ръце, докато викингите разрушават страната ни! — прибави възбудено Иърин.

Мергуин я погледна право в искрящите смарагдовозелени очи.

— Викингите ще идват тук и по времето на вашите деца и внуци — отговори с непроницаемо лице той.

— А ние ще си седим бездейни като жертвени агънца! Нима младите крале на провинциите няма да се включат в битките?

— Няма да има само битки — отговори все така безизразно друидът. — Никой не е казал, че натрапниците ще се смеят последни.

Иърин пое дълбоко дъх. На масичката беше оставена торбичка от тънка сърнешка кожа. В нея бяха руните на Мергуин, изкусно издялани камъчета с изписани върху тях писмена.

Поддавайки се на някакъв внезапен импулс, тя грабна торбичката и изсипа съдържанието й на масата.

— Хвърлете руните за мен! Трябва да ми предскажете бъдещето!

— Не! — възпротиви се с остър глас той.

Иърин коленичи пред стареца, но в този жест нямаше и следа от покорство. Брадичката й беше гордо вдигната.

— Тогава ще го направя сама. Снощи, по време на вечерята, новият поет на баща ми разказа историята за дъщерята на Мелсихлейн. Заедно с още петнайсет момичета тя заложила капан на норвежеца Тургайс и го пробола с камата си. Една слаба жена е успяла да освободи ирландците от езичника, Мергуин! А когато викингите влязоха в Клонтайърт, видях в редиците им жена-воин. Точно това възнамерявам да сторя и аз, драги ми друиде. Може би нашествениците ще опустошават родината ми и през следващите десетилетия, но аз ще се боря срещу тях. И когато умра, неприятелят ще умре заедно с мен. Ето, с тази съдба мога да живея.

— Глупаво момиче! — Мергуин скочи на крака и святкащите му очи потъмняха. — Защо искате да разкъсате сърцето на баща си и да докарате майка си до отчаяние?

— Много мъже падат на бойното поле. А аз мога да си служа с меча по-добре от повечето воини. Гневът на братята ми расте с всеки изминал ден, защото непрекъснато ги побеждавам…

— Спри! — Жрецът вдигна ръце и широките ръкави на робата се разлюляха. — Ще хвърля руните за вас, Иърин, но само за да ви убедя, че мечтите ви са неосъществими.

Девойката се засмя и в очите й се изписа дълбока привързаност към стария човек. Тя тържествува, защото е постигнала целта си, каза си развеселено Мергуин.

— Много ви благодаря — прошепна тихо тя.

— Много се надявам руните да покажат една почтена съпруга и майка на безброй деца, която с готовност изпълнява задълженията си — промърмори той.

Малко по-късно двамата седяха един срещу друг на масата. Навън вече се смрачаваше. Стаята беше осветена само от огъня и една скъпоценна свещ.

Мергуин разстла върху масата ленена покривка и хвърли руните върху нея със знаците надолу.

— Докоснете три камъка, Иърин — нареди строго той. Младото момиче се подчини и старецът обърна първата руна. Туризаз, камъкът на Тор. Той означаваше, че Иърин трябва да бъде кротка, да наблюдава внимателно света около себе си и да не се хвърля с главата надолу в пропастта. Без да каже дума, жрецът обърна и втория камък. Хергалез, предвестник на страшни трагедии и дълбоки вълнения, камък на боговете. Съдба, която човекът не можеше да отклони, съдба, подобна на мощна морска вълна, на безкрайния поток викингски натрапници… Все още безмълвен, друидът обърна и третия камък. Празна руна.

Погледът му се помрачи и в душата на Иърин се надигна страшно предчувствие.

— Кажете ми какво виждате, Мергуин!

Жрецът не пожела да й отговори. Празната руна беше необяснима, но за викингите тя означаваше руната на Один. Можеше да означава смърт, но и ново начало, възраждане. Тъй като беше дошла след Хергалез, тя беше указание за опасни препятствия, които щяха да изникнат на пътя на Иърин. Принцесата трябваше да приеме промяната, която неизбежно щеше да дойде. Тогава щеше да живее дълго и да намери щастие. Ала пътят към тази цел беше дълъг и труден.

За да се съсредоточи, старецът затвори очи. Пръстите му милваха хладните камъни, той се задълбочи в символите. Видя Иърин, облечена в рицарска броня, въоръжена с меч, точно както го беше заплашила, усети болката от наказанието, което я очакваше. Един мъж щеше да я накаже, но това не беше Фенен. Този мъж блестеше, целият от злато, обкръжен от ярък ореол, мощен и опасен, но аурата, която го заобикаляше, не идваше от силите на злото. Този мъж излъчваше сила и решителност. Руните нашепваха, че пътят на Иърин неизбежно ще се пресече с неговия. Потънал в мисли, Мергуин чу вълчи вой. Високо вдигнат щандарт носеше и образа на Вълка — викингски щандарт.

— Мергуин! — настоя тихо Иърин и жрецът отвори очи.

— Виждам точно това, което подобава на дъщерята на Ейд. Ще дарите живот на много деца и ще доживеете до дълбока старост.

— Вие ме лъжете, Мергуин! — обвини го сърдито тя.

Мергуин се надигна.

— Не ви лъжа. Аз съм само един уморен старик, който сега ще вечеря и ще легне да спи. — Ръцете му нервно засъбираха камъните.

Макар и неохотно, Иърин също се изправи и го последва към огнището. Острият му тон не можеше да промени нищо в чувствата й.

— Старик значи! Дори когато надживеете всички дървета в тази гора, пак няма да сте стар. О, как вкусно мирише тази яхния! Сигурна съм, че сте я сложил на огъня още сутринта. Хайде да хапнем, а после ще ви разкажа най-новите клюки от Тара. — Тя вдигна капака на гърнето, взе един черпак и напълни две дървени купи. — В чантата на седлото ми е скрита една бутилка от най-доброто вино на Елзас. Купих го от един търговец, който донесе на мама цели топове коприни. Сигурно е доста силно. Може и да се напием.

Друидът остави купата си на масата.

— Аз не, иначе ще изтръгнете от устата ми тайни, които бих предпочел да запазя за себе си.

Очите на девойката потъмняха и тя отговори с достойнство:

— Никога не съм имала намерение да ви надхитря, друиде. — Тя тръгна към вратата, за да вземе виното, но се спря и отново се обърна към него: — И изобщо не ме е грижа какво казват руните ви, Мергуин, защото съм твърдо решена да взема съдбата си в свои ръце.