Хедър Греъм
Златната невеста (22)

Двадесет и първа глава

Иърин се взираше в лунния сърп и безбройните искрящи звезди. През отворения прозорец влизаше хладен нощен въздух, но тя не го затвори, макар че мръзнеше в тънката си нощница. Сега това не беше важно. Страхът предизвикваше още по-студени тръпки.

Когато вратата се отвори, Иърин не посмя да се обърне. Усети как Олаф я наблюдава и са запита каква ли игра играе с нея. Ако я желаеше, трябваше да я вземе насила — и сигурно го знаеше. В сърцето й се бореха опасни чувства. Беше твърдо решена да му окаже съпротива, но горещо желаеше мъжът й да пречупи волята й. Тогава щеше да се наслади на страстта му, без да загуби гордостта си.

Олаф заговори тихо и отмерено.

— Ти си щастлива жена, скъпа съпруго. По всичко личи, че си направила силно впечатление на милия ми брат и си успяла да завладееш сърцето му.

Без да се обърне, Иърин сви рамене.

— Намирам, че Ерик е много учтив и любезен.

— Странно, след като има брат като мен…

Тя не отговори на забележката му.

— Ако ми беше съобщил навреме за пристигането му, щях да се приготвя, както подобава, и да го посрещна с необходимото внимание. Та аз дори не знаех за съществуването му.

— Можеше да си помислиш, че имам семейство.

— Ти никога не си го споменавал.

— А ти никога не си попитала.

В стаята се възцари потискащо мълчание. Студената нощ напълно отговаряше на чувствата им. Въпреки това Иърин знаеше, че й стига само да го погледне, за да пламне в сърцето й дивият огън на страстта. Тя не искаше да се обърне, не искаше да срещне погледа му, не искаше да се лиши от последните остатъци от достойнството си. Не можеше да му разкрие онова, което така отчаяно криеше в душата си.

— Затвори прозореца! — заповяда Олаф. — Да не искаш да настинеш и да застрашиш здравето на детето ми?

Иърин се подчини, затвори капаците, но продължи да гледа навън. Този път тишината трая толкова дълго, че й се дощя да затропа с юмруци по каменната стена и да изкрещи като обвиняващите духове на мъртвите, които бродеха из горите. Най-после Олаф прекъсна мълчанието:

— Обърни се.

Тя изпълни желанието му, впи нокти в ръцете си и сведе глава.

— Защо не смееш да ме погледнеш, Иърин?

— Защото не знам каква игра играеш с мен. Какво имаме да обсъдим?

— Нещо, което е много важно за теб.

Тя отново се извърна настрана.

— Не ми подхвърляй уловки! Не очаквам да ми разрешиш да замина за Тара с Грегъри и Брис.

— Обърни се към мен и престани да подлагаш на изпитание търпението ми, принуждавайки ме да поставя два пъти същото изискване.

Тя се подчини с въздишка и Олаф попита:

— За кого тъгуваш? За Лейт или за младия крал на Конаут? За брата или за любовника?

— Много добре знаеш, че Фенен никога не ми е бил любовник.

— Отговори на въпроса, ако обичаш.

— Тъгувам и за двамата — за брата, когото обичах с цялото си сърце, и за добрия приятел.

След кратка пауза Олаф заговори учудващо меко:

— Да не говорим повече за това. Познавам от собствен опит болката, която изпитваш, и не бих искал да те измъчвам. — Той се покашля, смутен от собствените си чувства, и се върна към обичайния си саркастичен тон: — Какво означава за теб отиването в Тара?

— Много добре го знаеш. Освен това и двамата знаем, че няма да ми разрешиш да замина, затова няма смисъл да говорим повече.

Олаф не отговори веднага. Погледът му не се откъсваше от голото й тяло, така примамливо очертано на светлината на свещите.

— Всичко зависи от теб.

— Не бива да се шегуваш с това.

— Не се шегувам. Само трябва да изявиш готовност да платиш известна цена.

Дъхът й спря.

— Искаш да кажеш, да оставя на твое разположение тялото си — и като награда ще получа позволение да замина за Тара! Отговорът ми е да, Олаф, защото ти и без това вземаш онова, което поискаш. И тъй като си ми съпруг, никога не съм се съпротивлявала.

Развеселената му усмивка я изненада.

— Лъжеш се. Не те моля да ми отдадеш тялото си. Защо да искам нещо, което и без това ми принадлежи?

Бесен гняв предизвика червенина по бузите й. Той продължаваше да си играе с чувствата й.

— Престани да говориш със загадки, защото вече започва да ми омръзва. Кажи кратко и ясно ще ме пуснеш ли да видя родителите си или не!

— Всеки мъж — независимо викинг или ирландец — е готов да каже да, когато е спокоен и задоволен.

— Олаф! — Иърин едва не изпищя. — Какво искаш от мен?

— Искам да си платиш. — Дрезгавият му глас беше по-възбуждащ от милувка. — Не искам да държа в обятията си непокорна, опърничава жена. Не искам да разпаля в тялото ти страст, която ще изпиташ против волята си. Веднъж ми каза, че любов не се взема, само се дарява. Умни думи… Затова сега те моля да ме дариш с любовта си.

Иърин замръзна на мястото си.

— Не мога да го направя…

Олаф се прозя и й обърна гръб.

— Тогава ще си останеш в Дъблин.

— Но… нима има някаква разлика?

— Да, и то огромна. — Той я погледна през рамо и се ухили подигравателно.

— Дори ако се съглася… — започна колебливо Иърин — пак ще го сторя по принуда.

— Мисля, че грешиш. Трябва само да кажеш не и аз ще напусна тази стая.

— Но тогава ще ми забраниш да замина за Тара!

Олаф вдигна рамене.

— Вече ти казах, че когато мъжът е в добро настроение, той е по-склонен да изпълни желанията на жена си. Само че трябва да положиш сериозни усилия да подобриш настроението ми, след като днес ме вбеси с непослушанието си.

Иърин стисна ръце в юмруци, неспособна да скрие отчаянието си. Страстта вече се разливаше по вените й като огън — нима сега можеше да го пусне да си отиде? Потребностите на тялото и сърцето й започваха да надвиват разума. Какво означаваше гордостта — в сравнение с подозрението, че Вълка ще утоли страстта, породена от този разговор, в обятията на екзотичната танцьорка!

Олаф се обърна към вратата и тя не се поколеба повече.

— Олаф!

Той се извърна към нея и се облегна на стената.

— Говоря сериозно. Без половинчатости, без студени целувки. Ще дойдеш при мен доброволно и ще ми дадеш всичко.

Устата й пресъхна. Ако направиш първата крачка, помоли се безмълвно тя, ще намериш всичко, което търсиш. Страх ме е, че няма да се справя, а и закръгленият ми корем със сигурност не е толкова привлекателен, колкото стройното тяло на танцьорката…

Олаф отгатна мислите й. Когато заговори, изражението му стана учудващо меко:

— Ти си моя жена и тази вечер ми се струваш по-красива от всякога — защото моето дете е закръглило корема ти, оцветило е в розово бузите ти и е наляло гърдите ти. Дори в последните месеци на бременността ти ще си останеш най-красивата за мен, Иърин. Ти си треската, която пари кръвта ми и за която нямам обяснение.

По ресниците й надвиснаха сълзи. Не ме ласкай, каза си потиснато тя. Защо ми говориш за потребностите на тялото, а не споменаваш за тези на сърцето…

— Няма да чакам дълго — произнесе предупредително той.

Иърин вдигна очи и отговори на погледа му. Не, тя нямаше да покаже страха си, щеше да плати исканата цена, щеше да стори всичко, което той беше пожелал и което беше в състояние да стори самата тя, за да победи болката в душата си. Взела това решение, тя се отдръпна от прозореца, посегна към нощницата си и я изхлузи през главата. Захвърли я настрана, без да откъсва поглед от потъмнелите очи на Олаф. После тръгна към него, без да подозира, че колебливите стъпки правят лекото поклащане на хълбоците още по-изкусително.

Олаф не беше излъгал, когато я увери, че продължава да я смята за красива. Раменете й бяха все така крехки, шията все така стройна. Големите гърди с цвят на слонова кост, увенчани с тъмнорозови зърна, жадуваха за милувки. Краката й не бяха загубили нищо от прелестта си. Тя се движеше с вродена грация и той неволно си каза, че всеки мъж би я пожелал още щом види походката й.

Когато Иърин застана пред него, Олаф спря да диша. Аромат на рози завладя сетивата му, проникна в кръвта му. Ей сега щеше да протегне ръка и да помилва копринената коса и закръглените гърди. Но не го направи. Остана неподвижен, макар че в тялото му бушуваше буря.

Иърин спря пред него и сведе глава. Той не я докосваше. Искаше да изпита докрай готовността й. Отново я обзе страх, че няма да му достави обещаната радост. Но вече нямаше връщане назад.

Тя прокара език по пресъхналите си устни и когато срещна изпълнения му с очакване поглед, усети изгарящата му страст.

— Ела при мен — цялата — пошепна той и дъхът му помилва бузата й. Тогава тя се надигна на пръсти, обгърна с две ръце врата му, впи устни в неговите. След това отмахна една златна къдрица от челото му, пръстите й обхванаха брадичката му, палецът се плъзна по устните му, тялото й се притисна до неговото.

Олаф простена дрезгаво и я прегърна. Иърин отново го целуна и този път страстта си проби път навън. Езикът му се плъзна търсещо в устата й, ръцете му се обвиха около стройната талия.

Иърин се отдръпна, отстъпи крачка назад, откопча сребърната катарама с емблемата на Вълка и червената кралска мантия се свлече на пода. Погледите им се срещнаха. И в този кратък, бездиханен миг Иърин разбра, че се е подчинила на волята на мъжа си, но едновременно с това се е сдобила с нова, неусетна досега сила — родена от знанието за огъня, който гореше и у двамата. Тя коленичи, за да го освободи от ботушите — жест, който изглеждаше едновременно покорен и горд. Усети как пръстите му се заровиха в косата й и се усмихна. След малко се надигна и свали колана му.

Олаф сам изхлузи туниката си презглава и я захвърли върху мантията. После отново грабна Иърин в прегръдките си. Меката й кожа възбуждаше всяка частица от голата му плът. Смаян и същевременно възхитен, той усети как Иърин се трие изкусително в него. Гърдите и хълбоците й се движеха в чувствен ритъм. Устните й милваха къдравите косъмчета по гърдите му, ръцете й се впиваха в твърдите мускули. Нежностите й ставаха все по-смели. Да, тя наистина беше решена да му даде всичко и дръзката й игра със сетивата му накара огъня в жилите му да пламне непоносимо.

Той я вдигна на ръце и я понесе към леглото. В смарагдовозелените й очи бе прочел всичко, за което копнееше. Вече знаеше, че никога няма да се изплъзне от магията на загадъчната й усмивка. Легна до нея и тя се сгуши в него. Но продължи да играе ролята на изкусителка и след известно време се надигна. Възседна го като конче, красива и горда, и го прие дълбоко в себе си.

По тялото му пробягаха силни тръпки. Той обхвана здраво талията й и зачака да усети движенията й. Иърин задвижи бедрата си в бърз ритъм и желанието му стана неудържимо. Олаф я притегли към себе си, притисна я здраво до гърдите си, заключи устните й с изгаряща целувка. Тя простена тихо от силата на страстта му, но му отговори с цялото си същество. Когато отново се надигна, устата му замилва гърдите й, които изкусително надничаха изпод разпиляната коса.

Олаф я обгърна с две ръце и я обърна по гръб, без да се отделя от нея. Тласкан от дива жажда, той доведе и нея, и себе си до върха и в момента, когато усети оргазма, впи устни в нейните. Двамата останаха дълго неподвижни, но Олаф не се отдръпна от нея. Само след няколко минути страстта му отново се събуди и той разпали пламъците, за които Иърин беше повярвала, че са угаснали завинаги.

— Недей — прошепна едва чуто тя. — Мисля, че не мога повече…

— Не бива да мислиш, сладка моя. Отдай се на чувствата си и всичко ще бъде добре. — Той се усмихна тържествуващо, когато от гърдите й се изтръгна дрезгав стон. Тя се изви чувствено под него, пръстите й се впиха с все сила в раменете му, оставиха дълбоки следи по гърба му. Колко обичаше да я гледа във вихъра на страстта, да чува задъханите й викове, които предвещаваха освобождаването от сладкото мъчение.

След като бурята отмина, Иърин задряма от изтощение. Олаф дълго не можа да откъсне поглед от красивото й лице, после въздъхна доволно и я взе в прегръдките си. Само след минута и двамата спяха дълбоко и спокойно.

 

 

На сутринта Иърин се събуди отпочинала като никога досега. Погледна спящия до нея рус великан и се усмихна. Беше платила цената, която й беше поискал, и днес щеше да замине за Тара. Да утеши скърбящата си майка, да прегърне горещо обичания си баща, да погребе мъката на миналото… Щеше да се помоли за душите на Лейт и Фенен. Имаше нужда да прекара известно време сред хора, които я обичаха или я бяха обичали по време на краткия си земен живот.

След бурната омая на миналата нощ желанието й да напусне тази къща беше станало неудържимо. Не можеше да спечели битката, след като непрекъснато губеше почва под краката си. Беше се заклела, че никога няма да прости на Олаф. Ала като всяка влюбена жена, тя знаеше, че ще му прости веднага, щом той я помоли за това. Колко пъти беше мечтала за този ден. Олаф щеше да хване ръката й и да признае, че се е излъгал и че вярва в невинността й, да я помоли да му прости, макар че не заслужава великодушието й. А накрая щеше да заяви, че я обича повече от всичко на света.

Не, този ден никога нямаше да настъпи. Трябваше да се примири с това. От очите й бликнаха сълзи. Когато Олаф я обсипваше с нежности и й шепнеше колко е красива, как се наслаждава на сливането им, тогава й беше лесно да си представя, че един ден ще се научи да я обича. Но думите, изречени в огъня на страстта, не значеха нищо. Той не я обичаше, той само я желаеше, а това беше твърде слабо свързващо звено. След като тя заминеше, той щеше да казва същите тези неща на друга жена. Кой знае, може би щеше да отиде при друга още тази вечер. От нея се искаше само да роди наследника му. Нима не беше намекнал, че ще действа според ирландските закони и след раждането ще я върне на баща й?

Иърин потисна риданията си и се обърна към него — много внимателно, за да не го събуди, защото ръката му беше върху гърдите й, бедрото му притискаше нейното. Когато спеше, лицето му изглеждаше толкова младо. Изражението му — обикновено толкова строго и кораво, лишено от всички чувства — сега беше отпуснато, медноцветните ресници закриваха леденото синьо на очите. Устните между грижливо подрязаната брада и мустаците се усмихваха меко, сякаш сънуваше нещо приятно.

Една къдрица беше паднала на челото му и Иърин се изкуши да я приглади назад. Но не го направи. Вълка рядко спеше дълбоко и непробудно. И най-малкото движение можеше да го събуди и тя искаше да го погледа поне малко, без той да знае. Днес ще го напусна, каза си меланхолично тя и внезапно се запита дали той щеше да спази уговорката им. Може би просто си беше поиграл с нея и сега щеше да заяви кратко и ясно, че не й дължи нищо. А тя положи толкова усилия да изпълни своята част от споразумението…

Засрамена. Иърин му обърна гръб, измъкна се внимателно изпод ръката му и стана. Олаф не се събуди. По лицето му не трепна дори мускул. Тя стана от леглото, грабна нощницата си от пода и бързо я облече. В същия миг на вратата се почука и тя изтича да вдигне резето.

На прага стоеше Риг с пълно ведро в ръка.

— Простете, милейди, не знаех ще пожелаете ли да се изкъпете. Нося ви вода за миене, защото брат ви ме уведоми, че иска да тръгне след два часа. Помоли ме да ви предам, че трябва да побързате с прибирането на багажа…

— Какво — прекъсна го смаяно Иърин. Откъде Брис можеше да знае, че тя е получила позволение да го придружи? Олаф изобщо не беше напускал стаята след снощния разговор.

— Милорд Олаф обяви вчера, че на сутринта ще заминете с Брис и Грегъри при семейството си — продължи весело Риг, ала като видя, че Иърин побледня и стисна устни, усмивката му замря. — Нещо не е наред ли, милейди? Да предам ли на брат ви, че не се чувствате добре и не можете да тръгнете днес?

— Не, не… Моля ви, кажете му, че ще побързам.

Иърин посегна към кофата, усмихна се през стиснати зъби и затвори вратата. После се обърна към мирно спящия си мъж. Стисна още по-здраво зъби, за да не изкрещи, да обуздае гнева си. После закрачи решително към леглото, вдигна кофата и изля студената вода право върху самодоволното му лице.

Стреснат, Олаф отвори очи и скочи толкова бързо, че Иърин уплашено отстъпи назад.

— Какво, в името на всички богове… — Когато забеляза жена си, очите му се присвиха в тънки цепки. — Да не си полудяла?

Тя запрати празната кофа към голите му гърди и лицето му се разкриви от болка.

— Проклет лъжец! Викингско копеле! — изкрещя прегракнало Иърин. — Езически плъх! Жалък червей…

Тя замлъкна едва когато мъжът й я сграбчи за рамото и я тръшна върху мокрите чаршафи. Ала само след миг продължи да го ругае с най-грозните думи, които знаеше.

— Още снощи си обявил пред всички, че ми позволяваш да замина за Тара! Ти, син на норвежка курва!

Олаф се наведе и грубо улови брадичката й.

— Не си позволявай твърде много, Иърин! — произнесе предупредително той и изтърси капките вода от косата си. — Вярно е, решението ми беше взето още снощи. Никога не бих допуснал да бъда повлиян от жена, когато върша нещо.

— Върви по дяволите! — Бурният гняв й даде сили да се изплъзне и да затропа с юмруци по гърдите му. — Дано се пържиш в преизподнята…

Мина доста време, докато Олаф успя да улови китките й.

— Внимавай, жено! Още си тук и мога да променя решението си.

— Не се опитвай отново да ме измамиш! Никога вече няма да приемам на доверие думите ти!

— И без това не си го правила.

— Ти ме измами и се възползва от мен по най-позорен начин…

Внезапно Олаф избухна в смях.

— Не, ирландска вещице, дадох ти възможност да задоволиш собствените си желания. Сигурен съм, че ще усещам болезнено липсата ти.

Иърин изпъшка и се опита да се освободи.

— Трудно ми е да ти повярвам, след като толкова нощи спа другаде.

— Това пречи ли ти?

Вместо да отговори, тя се надигна, за да ухапе ръката, която я държеше. Олаф беше по-бърз и я пусна така внезапно, че тя политна назад.

Мъжът сграбчи глезените й и я повлече към края на леглото. При това нощницата й се вдигна чак до кръста. Тя веднага престана да се съпротивлява и отчаяно задърпа полите й към краката си.

Олаф се приведе развеселено над нея, улови отново китките й и ги притисна над главата й в мократа възглавница.

— Не знаех, че си се чувствала пренебрегната, иначе щях да се върна в спалнята си много по-рано.

— Пусни ме! — изсъска тя, ала той се отпусна върху нея и тялото му я опари.

— Не мога. Аз съм пленник на настроенията ти, все едно радващи или неприятни са те. Прекрасната изкусителка ме прави слаб, а бушуващата мегера разпалва огъня в кръвта ми. Естествено, аз не съм в състояние да се държа прилично, защото съм викинг. И тъй като знам колко похотлива е кралицата ми…

— Млъкни! — изкрещя тя. — Вместо да ме обиждаш, по-добре ме помоли за прошка…

— Е, добре. Прости ми, че толкова дълго те пренебрегвах…

— Ти си копеле!

— Ще ти кажа и още нещо. През всичките тези нощи не съм се забавлявал с друга жена, а спах до печката в кухнята. Това не те ли прави щастлива?

— Прещастлива — отвърна саркастично Иърин и бързо сведе очи.

— Ще ми липсваш, скъпа, наистина ще ми липсваш. — Неочакваната нежност, прозвучала в гласа му, я обърка. В изненадата си Иърин не усети, че Олаф е пуснал ръцете й. В следващия миг той вече беше проникнал в нея. — Ще ми липсваш като въздуха, който дишам — прошепна до устните й той. — Не ми отказвай тази последна радост в прегръдката ти, защото скоро ще се разделим. Нека ми остане поне хубав спомен.

Гореща вълна се разля в тялото й.

— Кога съм ти отказвала нещо, даже да съм искала? — пошепна безсилно тя и се изгуби в бурята на чувствата си.

— Никога, сладката ми, никога — отвърна задавено Олаф и страстта му прониза болезнено сърцето й.

Тя отговори на жадните му целувки и внезапно усети съжаление, че само след час ще трябва да замине. Винаги ли трябваше да се разделят точно тогава, когато бяха успели поне малко да се приближат един към друг?