Хедър Греъм
Златната невеста (18)

Седемнадесета глава

Много често през дългите дни след раздялата с Олаф Иърин не можеше да повярва, че наистина се е омъжила за него. Имаше чувството, че случилото се между тях е било само сън. Винаги, когато я обземаха подобни съмнения, оседлаваше кобилата си и препускаше към скалите, заставаше високо над морето и се опитваше да си припомни усмивката на мъжа си, синия огън на страстта в погледа му, часовете в пещерата, където й бе разказал старите северни предания. Много й се искаше да повярва, че поне тогава е изпитвал нещо към нея.

Все по-често и по-често пред очите й заставаше суровата действителност. Олаф виждаше в нея само своята собственост, която беше длъжен да пази и защитава. Както беше обещал на баща й, той винаги щеше да задължава хората си да се отнасят към нея с нужното уважение. Но някой ден тя щеше да прекрачи границите и тогава — докъде ли щеше да стигне той в гнева си, за да я накаже?

В деня след потеглянето на войската Биди се бе върнала в манастира си и Иърин усещаше болезнено липсата й. Отначало я беше страх, че ще се чувства самотна в чуждия град, но Мойра през цялото време беше около нея.

Въпреки отсъствието на воините, вечерята се сервираше както винаги в голямата зала. Жените и останалите на стража норвежци се хранеха заедно. Зигурт се грижеше за спокойствието и реда в града с голяма съобразителност.

Месец след като Олаф бе заминал с хората си, Иърин направи откритие, което в началото я потресе, толкова невероятно й се стори. После не знаеше дали да се радва или да се плаши. Тя очакваше дете и увереността й нарастваше с всеки изминал ден. Сутрин й се гадеше, вечер се чувстваше напълно изтощена.

Тя щеше да роди детето на един викинг. За нейна изненада обаче това обстоятелство не я тревожеше ни най-малко. Детето беше на Олаф и щеше да израсне силно и красиво като баща си.

Дали мъжът й щеше да се зарадва? Нима всички мъже не мечтаеха за синове? Или той беше погребал това желание след смъртта на Гренилда?

Една сутрин Иърин отново отиде на скалите. Позволяваха й да се движи свободно, но Зигурт винаги я следваше на известно разстояние. Беше много учудена, когато видя застаналата на самия ръб жена, точно на мястото, където я бе заварил Олаф в онзи паметен ден.

Когато наближи, Иърин позна Магийн. Без да си остави време за размисъл, тя заби шпори в хълбоците на кобилата и препусна към неподвижната фигура, която изобщо не се обърна, макар че не можеше да не е чула конския тропот. Не се помръдна и когато Иърин скочи на земята и се затича към нея. Очевидно Магийн не забелязваше присъствието на съперницата си. Тя се взираше втренчено в осеяния със скали бряг.

— Магийн? — проговори колебливо Иърин.

Бледата жена не промълви нито дума, само направи крачка към ръба на скалата. Без да осъзнава какво прави, Иърин я сграбчи за ръкава, хвърли я на земята и двете се претърколиха по-далеч от зейналата пропаст. Едва сега Магийн се събуди от безумния си унес и объркано примигна.

Без да пуска китката й, Иърин се надигна. В очите на съперницата й нямаше благодарност.

— Защо ме задържахте?

— Наистина ли искахте да се самоубиете? — Иърин я огледа по-внимателно и забеляза, че гъстата й коса е загубила някогашния си блясък. Закръгленото някога тяло беше измършавяло до неузнаваемост. Очите, толкова весели преди, сега бяха празни и безжизнени.

— Така щеше да бъде най-добре — отговори тихо Магийн. — Вие ме победихте, нали, Иърин от Тара? Вие притежавате злато и скъпоценности, ваша е и короната. Една ваша дума беше достатъчна, за да ми отнемат всичко. Даже блудниците, просяците и крадците се отвръщат от мен.

— Какво говорите?

Преди Магийн да е успяла да отговори, вечно бдителният Зигурт пристигна в галоп.

— Иърин, стойте по-далеч от ръба на скалата! — Той скочи от коня и пристъпи към тях с гневен поглед. — Оставете аз да се оправя с тази жена. Само си представете, че бяхте паднала в пропастта! Какво щеше да каже Олаф?

Той поиска да й помогне да се изправи, но Иърин решително отблъсна ръката му.

— Не, Зигурт. Аз сама ще се погрижа за Магийн. Бъдете сигурен, че няма да падна.

Мъжът я изгледа нерешително и отговори намръщено:

— Е, добре. Поговорете си с нея, щом искате. Аз ще ви чакам оттатък в горичката. — Той се качи на коня си и препусна обратно, като на няколко пъти се обърна загрижено към нея.

— Никога не съм желала да ви причиня зло — заговори твърдо Иърин. Помълча малко и добави: — Трябва да знаете, че дойдох в този град против волята си. Разберете обаче, че не можех да допусна да загубя уважението на хората — след като вече бях загубила свободата си.

Магийн се изсмя безрадостно.

— На ваше място щях да си оскубя косите, милейди — но не от гняв, че хората наоколо не ме уважават. Аз обичах краля. И се питам дали и вие не изпитвате любов към него, макар и против волята си.

Почувствала се неловко, Иърин сведе очи.

— Не си струва да се умре заради мъж като Олаф. Той не обича никого.

— Това не е важно. Вие дори не подозирате какво съм принудена да търпя, милейди… Прогониха ме от голямата зала, търговците не ми продават нищо. Воините не влизат в къщата ми. Никой в града не ме поздравява.

Иърин се изправи и протегна ръка към Магийн, която я изгледа недоверчиво.

— Моля ви, не се гневете повече. Показахте ми колко лесно може да се злоупотреби с дадената власт. Не съм искала да ви сторя зло. Не знаех, че сте била наказана така жестоко, и това е тежък товар за съвестта ми. Разбира се, аз нямам намерение да деля съпруга си с вас — усмихна се тъжно тя. — Макар че бях принудена на този брак… Искам само да поправя несправедливостта, упражнена спрямо вас. Ако търсите приятелка в този град, вече сте я намерили — мен. Тази вечер ви очаквам в залата. Искам всички да видят, че сте добре дошла.

Магийн улови ръката на кралицата и я изгледа невярващо.

— Благодаря ви, милейди.

— Кажете ми… — Иърин преглътна смутено. — Имате ли и друга таланти, освен… искам да кажа…

Магийн избухна в смях и Иърин се зарадва, че част от предишната дързост се е върнала в угасналите очи на новата й приятелка.

— Искате да знаете дали владея и друго изкуство, освен да прелъстявам мъжете? О, да, мога да готвя и шия. Само че преди доста време разбрах колко непостоянни същества са мъжете, как погледът им непрекъснато търси нови прелести. Стори ми се по-умно и по-доходно да играя ролята на вечно желаната жена — не на онази бедна твар, която цял живот седи в къщи, кърпи, пере, готви и слугува на своя господар и повелител.

— Не всички мъже са такива — отвърна Иърин. — Татко винаги е бил верен на мама. А сега бих искала да ви направя едно предложение. Мойра от Клонтайърт е бременна и домашната работа започва да я уморява. Бихте могли да поемете нейните задължения, Магийн. Тя има добро сърце и е лишена от предразсъдъци.

— Добре, милейди. — Магийн се усмихна с искрена благодарност. — С удоволствие ще се грижа за Мойра, а по-късно и за бебето.

— Е, разбрахме се. Време е да се връщаме. Вятърът се засилва, а и става все по-студено.

— Вие ще яздите, милейди, но аз трябва да се върна пеша.

— О, не! Зигурт ще ви вземе на коня си и ще ви отведе при Мойра. — Иърин отиде при кобилата си, отвърза я и махна с ръка на Зигурт.

Магийн колебливо докосна рамото й.

— Благодаря ви, Иърин от Тара. Вие ми предложихте приятелството си и бъдете сигурна, че аз ще ви отговоря с цялата вярност на сърцето си. Ако се наложи, ще дам живота си за вас, защото вие ме спасихте от смъртта и позора.

Иърин се изчерви.

— Исках само да поправя злото, което причиних с небрежността си.

— Не, направихте много повече. — След кратко колебание Магийн продължи: — Трябва да се грижите повече за себе си. Първата бременност винаги създава проблеми.

Стъписана, Иърин помилва врата на кобилата си.

— Нима вече личи?

— Не. Аз обаче го видях — както не можех да не видя, че и вие сте попаднали под обаянието на Вълка. Пазете детето му, защото то ще ви осигури любовта му.

Двете мълчаливо изчакаха появата на Зигурт. Иърин очакваше, че великанът няма да одобри решението й, че ще продължи да я укорява за непредпазливостта й и ще откаже да приеме новата служителка на Мойра. Ала Зигурт не каза нито дума. Само вдигна Магийн на коня си и препусна в галоп към града. При това неколкократно си повтори с възхищение, че кралицата е истинска дъщеря на баща си, мъдрия и непобедим Ейд Финлейт.

 

 

От бойното поле в града пристигаха известия и Иърин вече знаеше, че съюзените норвежки и ирландски войски са тръгнали на север. Увериха я, че както мъжът й, така и баща й и кралят на Ълстър са добре. За съжаление не й казаха нищо за другите й братя и за Грегъри. Можеше само да се моли и да се надява, че войната скоро ще свърши с победа и всички ще се върнат живи и здрави у дома.

С всеки изминат ден й ставаше все по-ясно, че Олаф, толкова чужд и едновременно с това толкова близък, й липсва болезнено. Дълго не заспиваше, унесена в мисли за него, и протягаше ръка към половината на леглото, където беше неговото място.

Как ли прекарваше нощите си? Дали по пътя се забавляваше с блудници, дали им позволяваше да докосват златната му коса, да се притискат до твърдите му гърди? Дали ги даряваше с нежността си?

Понякога Иърин се будеше напълно изтощена, наричаше се глупачка и се проклинаше, че се е родила жена. Олаф очакваше от нея безусловна вярност, а какво правеше самият той? Не, тя не знаеше какво прави мъжът й. Едно само беше ясно — ако я заподозреше в изневяра, той беше способен да я убие. Това не беше справедливо. Тя не се съмняваше в недоверието му, особено след като беше повече от очевидно, че е наредил на Зигурт да я охранява най-строго. Двете с Мойра непрекъснато бяха заедно. Иърин шиеше мънички дрешки за нероденото дете на приятелката си, която от ден на ден й ставаше по-близка. Ала Магийн беше единствената, която знаеше тайната й.

Една ранна утрин, към средата на лятото, Иърин се събуди от ликуващи викове. Тя се облече набързо и хукна навън. Зигурт забрави всички правила за приличие, вдигна я във въздуха и я разцелува.

— Победихме! Лорд Олаф е разбил главните сили на датчаните и войските вече са на път към дома.

От облекчение й се зави свят. В същото време усети смразяващ страх.

— Баща ми…

— Жив е. — Зигурт размени бърз поглед с младия вестоносец. През последните дни красивата кралица, която се разбираше толкова добре с жена му, беше спечелила обичта му. Нямаше смисъл да й съобщава за смъртта на брата й преди завръщането на Олаф.

— Ох, слава богу! — изплака Иърин и смарагдовозелените очи грейнаха. — Трябва да отпразнуваме победата.

Зигурт избухна в гръмък смях.

— Ще мине доста време, преди войската да се завърне.

— Въпреки това трябва веднага да започнем с приготовленията.

Сърцето й биеше до пръсване. Най-после Олаф се връщаше в къщи… Как ли щеше да я посрещне? Като безчувствен чужденец? Или огънят на страстта щеше да стопи леда в сърцето му?

 

 

Една нощ Иърин не можа да заспи. Облече се и тихо слезе по широката стълба. Ако поседеше малко край огъня и изпиеше чаша ейл, може би щеше да заглуши вечното си неспокойство.

Преди да достигне последните стъпала, тя чу гласа на Зигурт и спря. Той разговаряше с началника на градската стража и дълбокият му глас звучеше загрижено. Иърин се прилепи до стената, която отделяше стълбището от залата, и безшумно се промъкна по-близо.

— Само да можехме да накараме ирландците от Мийт да ни повярват и да тръгнат с нас, щеше да ми стане по-леко. Разполагаме с толкова малко войска. Не можем да отслабим защитата на града. Нямам представа какво би трябвало да сторя. Олаф е бил винаги предпазлив. Но нима е можел да предположи, че някаква жалка банда отцепници ще се осмели да нападне войската му, и то след като е разбил на пух и прах Кривокракия Фригид?

Иърин не разбра отговора на младия капитан.

— Кълна се в кръвта на Один! — изсъска гневно Зигурт. — Тези ирландци толкова ли не могат да проумеят, че нашият крал се е сражавал за техния! А може би изобщо не се интересуват от кралете си. Но ако продължават да ни отказват, онези подли изменници ще нападнат Олаф и войската му!

По гърба на Иърин пробягаха студени тръпки. Значи на завръщащите се победители се готвеше клопка? Зави й се свят и трябваше да се облегне на стената, за да не падне. Ирландците, които Зигурт бе споменал, бяха длъжни да подкрепят норвежците! Баща й беше в опасност, също и Грегъри, и Брис, с когото толкова често се бяха карали като деца, спокойният, разумен Лейт, сериозният, разсъдлив Нийл — и мъжът й, който трябваше да се върне при нея, защото тя носеше детето му под сърцето си!

Тя напрегна слух, за да чуе всяка дума, която си разменяха мъжете. Зигурт обясни, че ирландските войски, чиято помощ трябваше да си осигурят, са се разположили нагоре по брега, само на половин ден път. А отрядът дезертьори е заел позиции северно от града и може да бъде тук само след час.

Ирландците казали, че чакат знак от Свети Патрик. Зигурт трябвало да тръгне на бой, за да разберат дали светецът им позволява да му дадат необходимите подкрепления. Най-умно било да примамят отцепниците да излязат от дупката си, но как?

Иърин спря да диша. Много добре знаеше на какъв знак щяха да се подчинят сънародниците й. Ако им се явеше Златната жена-воин… Не, няма да посмея, каза си потиснато тя.

В съзнанието й изникна образът на Ейд. Колко твърда беше в решителността си никога да не му прости брачните вериги, с които я беше оковал. Но ако баща й загинеше от невярна ръка, тя никога нямаше да си прости.

Внезапно чу скърцане на столове и хукна като подгонена нагоре по стълбата. Затвори безшумно вратата на спалнята си и задъхано се облегна на нея.

Грегъри се беше излъгал. Златната жена-воин трябваше отново да възседне коня си.

Напрегната като струна, Иърин не престана да обикаля стаята си, докато изкова смел план. Следващата нощ щеше да се измъкне от палата. Щеше да задържи бдителният си страж Зигурт колкото се може по-дълго на масата и да постави пред него най-добрата медовина. После щеше да го прати при жена му, като му напомни, че е длъжен да стане още на разсъмване, за да събере хората си. Зигурт щеше да тръгне на път и когато отрядът му достигнеше целта, войската на ирландците, предвождана от Златната жена-воин, вече щеше да дебне отцепниците. Зигурт щеше да пристигне тъкмо навреме, за решителния бой. Дали обединените сили на ирландци и норвежци щяха да надвият коварния враг?

Мергуин… Защо старият й приятел не беше до нея! Той щеше да й даде най-добрия съвет. Ами ако тя сама хвърлеше руните, за да разбере дали Олаф е в опасност? Той не отдаваше особено значение на гаданията, но като пълководец на викингите пазеше в стаята си свещените камъчета. Много от хората му не правеха и крачка без предсказанията на руните.

Иърин извади торбичката от котешка кожа. Мергуин й беше обяснил, че само един-единствен камък може да й помогне във вземането на решение. Иърин извади една руна и уплашено погледна кръстосаните знаци. Този камък норвежците наричаха Наутиц и той предвещаваше болки и мъчения. Иърин гневно захвърли свещения предмет настрана и се опита да се убеди, че и тя, подобно на Олаф, не вярва в такива суеверия.

— Аз сама определям съдбата си — пошушна едва чуто тя. Страхът, че с мъжа й може да се случи непоправимото, ако не му се притече на помощ, й даде нова сила. Нямаше друг изход. Трябваше да потърси ирландците.

Успокоена, Иърин си каза, че е взела най-доброто решение. Беше толкова унизително да си жена, желана, но не и обичана от съпруга си, да нямаш никаква власт, да бъдеш изцяло зависима от него. Дано само той не откриеше любовта й. В никакъв случай не биваше да дава в ръцете му нови оръжия…

О, какво удовлетворение щеше да изпита да сложи отново бронята на Златната жена-воин, макар и за кратко време да се почувства силна и могъща. Ако всичко минеше добре, може би щеше да признае на Олаф коя е била тази легендарна жена…

Не, не можеше да направи това. Той щеше да се ужаси не по-малко от баща й — най-вече, защото беше изложила на опасност живота на нероденото им дете. Иърин потрепери и сложи ръка върху корема си. Момченце със златна коса и блестящо сини очи. Ирландският наследник на Вълка… Тя щеше да обича сина си без задръжки, без страховете и съмненията, които й вдъхваше баща му. Ами ако загубеше бебето поради лекомислието си?

Не, рискът не беше чак толкова голям. Но беше необходим. Само трябваше да бъде предпазлива. Трябваше да се пребори със страха и да мисли за сънародниците си. Колко ирландци бяха готови да умрат за съюза между двата народа. Съюзът, който бе отнел свободата й! Първо беше станала пленница на Вълка, после на собственото си сърце.