Чудни времена (Приказки)

Няма дете, което да не обича приказките.

Няма дете, което да не е слушало или да не е стояло с часове над някоя книга с приказки.

Няма дете, у което чудният свят на приказките да е прошумял без следа.

Приказката е първата духовна храна на детето. Тя е като майчино мляко, като чист планински въздух… Със своята правдивост и простота, със своите пленителни образи и картини, със своя чист, изразителен език приказката е особено близка до образното мислене на детето и се възприема от него леко, непосредствено и трайно.

Тя е едновременно и забава, и поука, и знание, и наслада. Верен приятел, мъдър съветник, увлекателен събеседник, любим другар, тя е неразделна част от детския мир, едно от чудесата в утрото на човешкия живот. „Без приказка в играта — казва Ран Босилек, — изгасва слънцето на детския живот, пресъхва живителният сок, който е първоизточникът на сила, радост и здраве…“