Николай Янков
Предговор (Чудни времена)

В една своя приказка Андерсен разказва за срещата на Човека, който търсел Царицата на приказките и Блатната магьосница… Имало някога човек, който знаел безброй приказки. Но ето че отдавна той престанал да измисля нещо ново. Царицата на приказките, която го посещавала без особена покана, не се явявала вече при него, не почуквала на вратата му. Затъжил се Човекът и тръгнал да я търси. Търсил я в гората, в полето, на морския бряг, но никъде не могъл да я намери…

Една вечер, когато Човека стоял сам в стаята си, гледал ясната месечина и си мислел за Царицата на приказките, дошла при него непозната стара жена. И той побързал да я запита дали не е срещала някъде из пътя изчезналата Царица на приказките.

— Ех, че си глупав! — извикала тя. (Това била Блатната магьосница, бабата на дявола.) — Мигар на теб още не са ти омръзнали приказките! Аз съм уверена, че те са дотегнали на целия свят. Сега времето е друго, пък и нуждите на човека са станали други. Дори децата вече не се занимават с приказки. Дай на момчето футболна топка, а на момичето — нова рокличка; туй ще им бъде по-приятно. Гледай го ти какво измислил — приказки!…

Замислил се Човека, който търсел Царицата на приказките. Досега той все смятал, че тя се е скрила някъде, изтръпвал при мисълта, че може да е загинала заедно с много други през черните дни на току-що завършилата война, а Блатната магьосница го уверява, че все едно тя вече е станала непотребна. Мислил, тъгувал и кой знае защо все си повтарял:

— Приказката никога не умира!

— Приказката никога не може да умре!…

Открай време хората са имали нужда от знания, от мъдрост, изпитвали са влечение към доброто, към красивото, чувствали са потребност да мечтаят. Приказката като едно от чудесните творения на хората е и знание, и мъдрост, и стремеж, и надежда, и мечта. Затова е безсмъртна.

Всяко време ражда своите приказки. И всяко време слага свой печат върху приказките. Някогашните вълшебства днес, в нашия технически век, звучат наивно. Утре много от днешните вълшебства ще звучат наивно. Но напразно блатните магьосници от всички времена ще вещаят края на приказките. Та това би означавало да секне поривът в човешкия живот! Не, човекът никога няма да спре насред път, никога няма да престане да мечтае и бленува, да предвижда, да твори. И приказката, каквито и видоизменения да търпи, все ще го следва в неговия неспирен устрем към съвършенство. И сама ще го подтиква към това. Братя Грим пишат: „Всяка истинска приказка се отличава с това, че никога не прекъсва връзката си с живота, тъй като тя се гради върху него и се връща към него“. А Горки утвърждава: „Животът ражда най-хубавите приказки“.

Книгата, която е пред вас, съдържа оригинални творби на съвременни български разказвачи на приказки. По съдържание и дух това са нови приказки за новите мечти на хората, поели пътя на изграждането на социалистическото общество. От тях лъха бодрост, жизнерадост, неугасима вяра в живота, в непобедимостта на човешкия ум.

Най-добрите приказки, които се създават днес, са едно продължение и по-нататъшно развитие на жанра. То се изразява и в подхода към темите, и в някои структурни и стилови особености, които характеризират търсенията на съвременните ни творци в областта на приказката: преливане на фантастиката с действителността, засилване на познавателния елемент, извисяване на романтичното; въвеждането на нови герои, утвърждаването на нови понятия, на нова етика; и не на последно място — една по-голяма сгъстеност на действието, ритмичност на фразата, лаконизъм.

Новото време дава път на нови приказки…