Произведения
Разказ
- Сваляне на всички:
Приказка
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Ламар от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ламар.
| Ламар | |
| български поет | |
.jpg) | |
| Роден | Лалю Маринов Пончев
|
|---|---|
| Починал | 21 февруари 1974 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Работил | редактор, писател |
| Литература | |
| Псевдоним | Ламар |
| Период | 1922–1974 |
| Жанрове | стихотворение, поема, роман |
| Дебютни творби | стихове в сп. „Всеобщ преглед“ (1917) |
| Известни творби | „Железни икони“ (1927) |
| Награди | Димитровска награда (1950, 1952) |
| Ламар в Общомедия | |
Лалю Маринов Пончев, известен с литературния си псевдоним Ламар, е български поет и писател.
Биография
Роден е на 1 януари 1898 г. в с. Калейца, област Ловеч. Завършва Търговската гимназия в Свищов през 1916 г. и Школата за запасни офицери през 1918 г. Участва в Първата световна война.
След войната работи в Троян, откъдето е уволнен от чиновническа служба за анархистичните си убеждения през 1923 г. Премества се в София и се сближава още същата година с Гео Милев и Христо Ясенов. От 1925 до 1947 г. Ламар ръководи основаната от него печатница „Ново изкуство“, редактира и издава сп. „Новис“ (1929 – 1932). Участва във втората фаза на Втората световна война.
През месец юни 1926 г. в София действително излиза брой 1 на списание „Начало“, първото по-мащабно анархистическо начинание след събитията от 1925 г. На списанието сътрудничат анархистите Мицо Андонов, Лалю Маринов – Ламар, Константин Кантарев, Славчо Васев, Трайчо Доброславски, Димитър Димитров, Димитър Косев, Здравко Сребров, Буко Пити, Витош Таджер, Владимир Харизанов, Невяна Липошлиева – Липа, Емануил Емануилов и други.[1]
След 9 септември 1944 г. е редактор на списанията „Български воин“ и „Турист“, на вестник „Ехо“ и др. Умира в София на 21 февруари 1974 г.[2]
Памет
На Ламар е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Библиография
- „Арена. Стихотворения“ (1922)
- „Железни икони. Стихотворения“ (1927)
- „Мирни-размирни години. Поема“ (1928)
- „Запад-Изток. Славянска поема“ (1944)
- „Горан Горинов. Войнишка поема“ (1946, 1953)
- „Бойни песни“ (1946)
- „Със ски в планината. Пътепис“ (1950)
- „Утро над родината. Стихотворения“ (1951)
- „Строителни години. Стихотворения“ (1952)
- „Гора вековна. Стихотворения“ (1954)
- „Град се гради. Поема“ (1954)
- „Зора зазорила. Поеми и сонети“ (1956)
- „По планини и равнини“ (1958)
- „Мъдростта на годините“ (1959)
- „Васил Левски. Лирическа животопис“ (1960)
- „Големият майстор. Разкази и приказки“ (1960)
- „Единак. Приказки и разкази“ (1961)
- „Зуници над България. Лирика“ (1962)
- „Светло и сред нощ. Роман“ (1962)
- „Дъб под небето. Стихотворения“ (1963)
- „Дълбокото усое. Импресии“ (1965, 1973)
- „От изгрев до залез. Роман“ (1966)
- „Моите птици. Разкази и описания“ (1967)
- „Претворения. Стихове“ (1968)
- „Сказания. Стихове“ (1970)
- „Размразената лавина. Есета, мисли и спомени“ (1970)
- „Щъркели. Разказ за деца“ (1970)
- „Врагове на мисълта. Стихове“ (1970)
- „Шумка зелена букова. Избрани стихотворения“ (1971)
- „Намерени писма. Стихове и поеми“ (1973)
- „Козлето в планината. Стихове и разкази“ (1974)
- „Земни видения. Стихове и поеми“ (1975)
- За него
- Михаил Тошков, „Ламар. Литературна анкета“. София: БАН, 1977, 274 с.
- Нели Дечева, „Поздравете всички от мен: Книга за Ламар“. София: Анубис, 1997, 142 с.
Източници
- ↑ Кръстев, Лъчезар. Анархистическото движение в България, 1925 – 1928 г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива // anarchy.bg, май, 2015. Посетен на 10 юни 2022.
- ↑ Ламар на сайта Литературен свят.
Външни препратки
- От и за Ламар в Националния каталог на академичните библиотеки в страната (НАБИС)
- Произведения на Ламар в
Моята библиотека - Ламар в Литернет
- Критика за Ламар в Литернет
- Ламар в Палитра
- Едвин Сугарев, „Ламар“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
|
