Ламар (автор)

Произведения

Разказ

Сваляне на всички:

Приказка

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Ламар от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ламар.
Ламар
български поет
Lamar (cropped).jpg
Роден
Лалю Маринов Пончев
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Работил вредактор, писател
Литература
ПсевдонимЛамар
Период1922–1974
Жанровестихотворение, поема, роман
Дебютни творбистихове в сп. „Всеобщ преглед“ (1917)
Известни творби„Железни икони“ (1927)
НаградиДимитровска награда (1950, 1952)
Ламар в Общомедия

Лалю Маринов Пончев, известен с литературния си псевдоним Ламар, е български поет и писател.

Биография

Паметна плоча за поета на зида на родната му къща

Роден е на 1 януари 1898 г. в с. Калейца, област Ловеч. Завършва Търговската гимназия в Свищов през 1916 г. и Школата за запасни офицери през 1918 г. Участва в Първата световна война.

След войната работи в Троян, откъдето е уволнен от чиновническа служба за анархистичните си убеждения през 1923 г. Премества се в София и се сближава още същата година с Гео Милев и Христо Ясенов. От 1925 до 1947 г. Ламар ръководи основаната от него печатница „Ново изкуство“, редактира и издава сп. „Новис“ (1929 – 1932). Участва във втората фаза на Втората световна война.

През месец юни 1926 г. в София действително излиза брой 1 на списание „Начало“, първото по – мащабно анархистическо начинание след събитията от 1925 г. На списанието сътрудничат анархистите Мицо Андонов, Лалю Маринов – Ламар, Константин Кантарев, Славчо Васев, Трайчо Доброславски, Димитър Димитров, Димитър Косев, Здравко Сребров, Буко Пити, Витош Таджер, Владимир Харизанов, Невяна Липошлиева – Липа, Емануил Емануилов и други.[1]

След 9 септември 1944 г. е редактор на списанията „Български воин“ и „Турист“, на вестник „Ехо“ и др. Умира в София на 21 февруари 1974 г.[2]

Библиография

  • „Арена. Стихотворения“ (1922)
  • „Железни икони. Стихотворения“ (1927)
  • „Мирни-размирни години. Поема“ (1928)
  • „Запад-Изток. Славянска поема“ (1944)
  • „Горан Горинов. Войнишка поема“ (1946, 1953)
  • „Бойни песни“ (1946)
  • „Със ски в планината. Пътепис“ (1950)
  • „Утро над родината. Стихотворения“ (1951)
  • „Строителни години. Стихотворения“ (1952)
  • „Гора вековна. Стихотворения“ (1954)
  • „Град се гради. Поема“ (1954)
  • „Зора зазорила. Поеми и сонети“ (1956)
  • „По планини и равнини“ (1958)
  • „Мъдростта на годините“ (1959)
  • „Васил Левски. Лирическа животопис“ (1960)
  • „Големият майстор. Разкази и приказки“ (1960)
  • „Единак. Приказки и разкази“ (1961)
  • „Зуници над България. Лирика“ (1962)
  • „Светло и сред нощ. Роман“ (1962)
  • „Дъб под небето. Стихотворения“ (1963)
  • „Дълбокото усое. Импресии“ (1965, 1973)
  • „От изгрев до залез. Роман“ (1966)
  • „Моите птици. Разкази и описания“ (1967)
  • „Претворения. Стихове“ (1968)
  • „Сказания. Стихове“ (1970)
  • „Размразената лавина. Есета, мисли и спомени“ (1970)
  • „Щъркели. Разказ за деца“ (1970)
  • „Врагове на мисълта. Стихове“ (1970)
  • „Шумка зелена букова. Избрани стихотворения“ (1971)
  • „Намерени писма. Стихове и поеми“ (1973)
  • „Козлето в планината. Стихове и разкази“ (1974)
  • „Земни видения. Стихове и поеми“ (1975)
За него
  • Михаил Тошков, „Ламар. Литературна анкета“. София: БАН, 1977, 274 с.
  • Нели Дечева, „Поздравете всички от мен: Книга за Ламар“. София: Анубис, 1997, 142 с.
Гробът на Ламар в Централните софийски робища

Източници

Външни препратки