Произведения

Послеслов

Разказ

Сваляне на всички:

Приказка

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Здравко Сребров от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Здравко Сребров
български писател
Роден
Починал
1988 г. (85 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет

Здравко Василев Сребров, използвал псевдонима Ст. Севливанов, е български писател, преводач и литературен критик.

Биография

Здравко Сребров роден на 14 март 1902 г. в Велико Търново в семейство на интелектуалци – баща му Васил Ив. Сребров, е ученик на Димитър Благоев, публикува разкази на социална тематика, издава книгата с разкази „Тъга и отрада“, и редактира през 1900 г. с Антон Страшимиров и Йордан Милтенов сп. „Звезда“. Майка му е публицистка, деятелка на женското движение. Остава пълен сирак на 8-годишна възраст. Израства в Севлиево в семейството на дядо си Христо Спиридонов, съмишленик на Левски. Завършва гимназия в Севлиево (1921) и педагогика и философия в Софийския университет (1927). Участник в Септемврийското въстание 1923 г. Дебютира в сп. „Свободно общество“ (1924). Учителства в селата Василовци и Драговищица, Софийско (1927 – 1933), библиотекар и редактор в Института за стопански проучвания при Държавния университет (1935-1940). За писателската си и обществена дейност често е уволняван, преследван и арестуван. По време на Втората световна война ръководи Военно-осведомителната служба на войската. След 1945 г. участва в създаването на издателствата „Детиздат“ и „Физкултура“. Отговорен редактор на детския отдел при издателство „Народна младеж“ (1947-1949), главен редактор на издателство „Физкултура“ (1950), завеждащ литературния отдел при издателство „Профиздат“ (1950-1952), заместник главен редактор в списание „Септември“ (1952-1964).

Автор на книги за деца и възрастни. Превежда от руски език. Съставител е на антологиите: „Златна книга на песните“, „От век на век“, „Да бъде ден“ и др. Творбите му са преведени на 18 езика. Вписан в Почетния списък на Международния съвет за детска книга през 1979 г. за книгата „Сърната на художника и трите луни“. Умира в София през 1988 г.

Библиография

книги за възрастни
  • „Утопин“ (роман, 1942, издаден под заглавие „Роман за едно откритие“ през 1956, 1961, 1967, 1979),
  • „Между живота и смъртта. Разкази и репортажи за Отечествената война“ (1946),
  • „Идващи светлини“ (репортажи, 1947),
  • „Избрани разкази“ (1959),
  • „Невероятна история“ (повест, 1963),
  • „Избрани повести и разкази“ (1963),
  • „Свят от чудеса“ (1971),
  • Избрани произведения (1972),
  • Избрани произведения в 2 тома (1982).
литературна критика
  • „В напречен разрез“ (1967), БП.
  • „Въпроси на детско-юношеската белетристика“, сп. Септември, 1958, кн.12
книги за деца
  • „Момчил слиза от планината“ (роман за деца, 1940, 1945, 1948, 1954, 1962, 1972, 1977),
  • „Балванската битка“ (1948, 1953, 1956, 1961, 1965, 1972),
  • „Момчил юнак. Картинна книга“ (1949),
  • „Червената лента“ (разкази, 1960),
  • „Малка повест за птичето, семката и младата круша в четири горски приказки“ (1963),
  • „Капанът на дядо Пею“ (приказки, 1963, 1975),
  • „Великанът вятър. Разкази за хората и природата“ (1964),
  • „Джуджето с царската брада“ (приказка, 1966),
  • „Малкият спасител“ (разказ за деца, 1966),
  • „В пролетен разлив“ (повести, разкази, приказки, 1967),
  • „Приказка за храбрия Хип-Хоп“ (1969),
  • „Разказите на момичето от Розовата долина“ (повест за деца, 1969; 1972),
  • „Сърната на художника и трите луни“ (разкази и приказки за деца, 1969; 1978),
  • „Смешни истории“ (1971),
  • „Смешният сън на моя боабаб“ (1970),
  • „Пролетен ручей. Избрани разкази и приказки“ (1973),
  • „Приказки“ (1979).

Рецензии

  • Ковачев, Л. „Утопин“, в. „Просветно единство“, 2 септември 1943 г.

Външни препратки