Биография

По-долу е показана статията за Емил Коралов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Емил Станчев
Портретна снимка. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Портретна снимка. Източник: Държавна агенция „Архиви“
ПсевдонимЕмил Коралов
Роден2 ноември 1906 г.
Починал29 юли 1986 г. (79 г.)
Професияиздател, редактор, писател
Националност България
Жанрстихотворение, роман, повест, приказка, мемоари
НаградиДимитровска награда (1952)
СъпругаМилка Петрова
Иванка Митева
ДецаЯсен Коралов
Андрей Коралов
Любомир Коралов
Емилия Коралова-Стоева
Емил Станчев в Общомедия

Емил Дончев Станчев, по-известен под псевдонима Емил Коралов, е български писател, дебютирал с драматични романи през 30-те години на XX век и достигнал най-високо признание за романите „Нова летопис“ и „Чинарите зашумяха“.

Биография

Емил Коралов е роден в семейството на учителя литератор и читалищен деец Дончо Станчев-Лъчезаров и учителката Донка Станчева. Завършва гимназия във Враца и немска филология в Софийския университет.

От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си Лъчезар Станчев е издател и редактор на популярния вестник с библиотека „Весела дружина“, където публикува първите български фантастични романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче, и техните летящи столчета в Страната на слънцето).

След това работи в издателство „Народна младеж“ (1947 г. – 1966 г.) заедно с Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев.

Признание и награди

На 24 години Коралов става носител на наградата на Министерството на народното просвещение за романа си „Великата жажда“.

Носител е на Димитровска награда от 1952 г.

Личен живот

Първата му съпруга е Милка Петрова-Коралова, учителка по френски език, завършила Сорбоната в Париж, авторка на приключенския роман за юноши „Сама по света“. Заедно с нея издава дълги години вестника за деца „Весела дружина“. Имат трима синове: Ясен, Андрей и Любомир.

Вторият му брак е с известната оперна певица Иванка Митева, от която има дъщеря Емилия. Емилия Коралова-Стоева се занимава с теория и критика на художествения превод.

Библиография

Информацията в този раздел подлежи на допълване.
Васил Сеизов с Георги Боршуков, Емил Коралов, Владимир Балючев в Белград, 1943 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  • „Нова летопис“ – 1953 г.
  • „Чинарите зашумяха“ – 1965 г.
  • „Септемврийци – 1923 г.“ – 1945 г.
  • „Дъщерята на партизанина“ – 1948 г.
  • „Великата жажда“ – 1930 г.
  • „Непримиримите“ – 1938 г.
  • „Край Марица“ – 1952 г.
  • „Отражения в Марица“ – 1968 г.
  • „Каблешково гори“ – 1949 г.
  • „Малкият въстаник“ – 1960 г.
  • „Тези, които обичаме“ – 1961 г.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни