Произведения
Поезия
Приказка
Биография
По-долу е показана статията за Пламен Цонев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Пламен Цонев | |
| български писател | |
| Роден |
11 декември 1930 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Работил | редактор, писател |
| Литература | |
| Период | 1947 – 1990 |
| Жанрове | детска литература, езотерика, публицистика |
| Дебютни творби | стихотворението „На Левски“ във в-к „Средношколско единство“ (1947) |
| Семейство | |
| Баща | Звезделин Цонев |
Пламен Звезделинов Цонев е български редактор, поет, белетрист, драматург и писател.
Биография и творчество
Роден е в Горна Оряховица на 11 декември 1930 г.[1][2] Баща му е писателят Звезделин Цонев.
Завършва гимназия в София през 1949 г. Висше образование няма. Работи като редактор в Държавно военно издателство в периода 1950 – 1953 г., в списание „Славейче“ в периода 1955 – 1959 г., в издателството във Варна в периода 1960 – 1963 г., в сценарната редакция към Българската кинематография в периода 1968 – 1970 г. и като заместник главен редактор в издателство „Народна младеж“ през 1973 г.[2][1] Два пъти е уволняван от тоталитарната власт.
Заедно с работата си се занимава с изследване на български герб от времето на цар Калоян, тайната на Фатима, математически модели на египетските пирамиди, разкопките в Перперикон, архивите на Христо Ботев, и др.[2][1]
Първоначалните му произведения са политически стихове свързани с бригадирското движение и новостите в Космоса. Пише много стихове за детски приказки. Автор е на книги-хипотези включващи езотерични идеи и фантастика. Едни от най-значимите му творби са „Орфей – прорицателят“[3] и „Хомо космикус“.[1]
Автор на сценарий за игрален филм.
Член е на Съюза на българските писатели.[2][1]
Пламен Цонев умира на 5 януари 2012 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[4]
Произведения
- Димитровградски пулс. Бригадирски стихове (1950)
- Правда и кривда (1956) – приказка в стихове
- Каменният Великан (1957) – поема
- Караман (1958) – поема
- Влак-веселяк (1959)
- Търчи-лъжи. Смешни баби (1960) – сатирични поеми за деца
- Вълнение (1961) – лирика
- Рак пустинник в охлюва черупка (1961) – приказка в стихове
- Чернокожа Африка (1962) – приказни поеми
- Дихание (1963) – лирика
- Кокоши град (1964) – поема за деца
- Безсъници (1968) – поема
- Памфлети (1968)
- Бели, Черни и Червени (1969) – приказни поеми
- Първият редут (1969) – поеми за деца
- Затвореният кръг. Повест за баба Парашкева и Георги Димитров (1970)
- Звездоброецът и чудесата (1971) – приказни поеми
- Орфей прорицателя (1974, 1990)
- Приказен глобус: Избрани приказни поеми (1980)
- Хомо космикус – праобрази от печатите на мирозданието (1980)
- Тракиецът Спартак (1981) – исторически роман
- Орфей и Спартак (1990)
Сценарий (филм)
- Гонитба (1979)
Източници
- ↑ а б в г д Биография и библиография на Пламен Цонев в „БГ фантастика“.
- ↑ а б в г Биография на Пламен Цонев в Знам.bg.
- ↑ „Отиде си Пламен Цонев“, „Литературен свят“.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
Външни препратки
|
