Читателски коментари от elemagan

АНОТАЦИЯ:

Какво можеш да направиш, когато някой анонимен меценат редовно ти осигурява солидна месечна издръжка?

А ако разбереш, че затова е трябвало да платиш твърде горчива цена — част от паметта си?

Тогава нещата стават различни. Особено след като откриеш, че притежаваш невероятната способност да влизаш в телепатична връзка с паметта на всеки компютър. И че си бил участник в екипа за нечисти операции на една всемогъща фирма.

Но за да търсиш своето минало, трябва да се изправиш срещу бившите си колеги — хора, които могат да те смажат с парапсихологичните си способности.

И все пак героят на Зелазни и Саберхаген няма друг избор освен да влезе в борба с дебнещата отвсякъде смърт.

АНОТАЦИЯ:

Берсеркерът е воин от скандинавската митология, който изпада по време на бой в неистово състояние, граничещо с лудостта. В тази книга берсеркерите са машини, конструирани преди много векове от някаква раса, която човечеството никога не е срещало, за да се сражават във война, за която хората не знаят нищо. Една след друга от глъбините на космоса изплуват машини-убийци, които са програмирани да унищожават живота, където и да го открият и под каквато и да е форма. В „Брат Берсеркер“ битката с механизираните чудовища се води на няколко темпорални нива — в Неолита, Средновековието и начеващия Ренесанс на една от човешките колонии. Машините-убийци са набелязали три възлови фигури, които се стремят да ликвидират, за да бъде изменен ходът на човешката история.

Един мъж на име Дерън Одегард, трябва да ги спре с цената на всичко.

АНОТАЦИЯ: Изминали са петстотин години, откакто обединените сили на човешката армада разбиват берсеркерската флота в галактическите покрайнини, наречени Камънаците. Спасявайки се от Унищожението, една машина-убиец пропътува огромно разстояние между звездите и достига до дивата планета Хънтърс. Там скоро възниква нов култ към смъртта, която е обявена за единствен и неотменен Бог. И светът на Хънтърс се превръща

в

ПЛАНЕТАТА НА БЕРСЕРКЕРА.

Не обиждайте хубавата книга. Това е идеалистично четиво, история с главнодейстащи лица, чиито прототипи все по-рядко се срещат. Формализирате се за тези неточности — те не са толкова важни. Съществена е вярата в надеждата и справедливостта. Странно случайните появи на герои „където трябва“ намирам за дори чаровни… като провокация към читателя буквалист. Прозрете идеята на автора — триумф на Доброто на всяка цена! И надежда! (*)

Корекция: 1 сигнал. За получаването на такова право е нужна заявка в темата от форума. Е, вече я направих. ;)

Ок, грешка има просто. Разбира се, че е заблуждаващо. А за етикетите — аз съм обработил вече повече от три книги, но все още нямам право да ги поставям. Ето, вече имаме два подадени сигнала за нередност. )

Това е категорията, а не етикета. И да, не е точно. Направих справка, при качването в Ателието съм я определил в жанр „Биография“ и категория „История“, защото като вид произведение е хроника, а не художествен текст. Но явно е било променено — може би по невнимание. Разбира се, категорията би могла да бъде и „Европейска средновековна и ренесансова литература“.

Книгата е идейна и поучителна. Човек разбира колко кръв и пот са пролели поколенията преди нас за да имаме днес залък в устата, удобства и сигурен дом. В пълнота са показани човешкия гений и градивна воля и неизбежната победа над егоизма и глупостта. Оригинален сюжет без никакви отклонения от заложената мисия ;)). Всички описани типове герои съществуват и днес и определят що за човечество сме!

Това е опитния разказвач! Препоръчвам я на всеки който харесва реалистичния разказ за света и хората, такива каквито са.

Сложно изплетена история и стряскащо оригинална на фона на попренаситената с прогностични идеи фантастика. Дан Симънс конструира едно съвсем вероятно Бъдеще, при това без да се базира на онези закономерности и смътни очаквания, с които сме свикнали. Всичко е толкова интелигентно измислено и реално, сякаш не е фантастика, а исторически епос достигнал до автора през някакъв квантов портал. И това не би било чудно, щом и този проблем.. за времевия парадокс е засегнат и разрешен така блестящо в приказката? В случая ключова фигура — пазител от далечното бъдеще оказва влияние на епохата, в която се завързва историята. И то като част от стратегия за Свещена борба с демоничния Изкуствен Разум. Войната с Техноцентъра я виждам като зловещ вариант на „Бътлъровия джихад“ — видението на другия гений Ф. Хърбърт. ;) С тази разлика, че Симънс използва религията за да изобличи една заблуда: Неохристияните, дарени с безсмъртие, но контролирани от слугите на Техноцентъра, все още привидно търсят фигурата на Бог… Но се сблъскват по-скоро с.. Богоподобния Човек, способен на крайна саможертва в превъзходството си над Машинния Разум. В края на сагата Жертвата буквално „оттеква“ във Вечността — няма да разкривам как! Само ще кажа кое в завършека най-много ме впечатли: Идеята за величието на Човека, изборът на мъченическа смърт с ясното съзнание, че след края.. НЯМА съзнателно битие! Според Симънс има само запис на информация на други реалностни поднива, който се „чува“ от по-сетивните, но това е друго.. и е плашещо! Независимо от всичко накрая смисълът се усеща шоково, особено в трагизма на последните глави от „Триумфът на Ендимион“…

…за екзотичните светове и култури няма да говоря — всеки от тях със сигурност е „сънуван“ — рожба на недостижимо въображение и дори само това стига да дам най-висока оценка на книгата.

Хубава е книгата, най-малкото заради ясно разграниченото добро от злото, героите са „прости“ — идеално добри или абсолютно покварени. Сюжетът привързва и възпитава с идеализма на отношенията. Самата история е доста наивно скроена, както и другата сага „Капитан Драйфус“, но това е без значение на фона на поставената цел на творбата. Тук ценността не е в достоверното звучене, а в призива към хуманност и яркия драматизъм! Атмосферата и впечатлението са такива, че повечето герои явно са прототипи от живота на автора.

Аз от твоята „истина“ съм почнал.. някога! Но се оказах нещо непослушен и прогледнах за памирската измама. Затова не ме учи, прозрачен си и досаден с твоите отшумели петърдобревистики. Пълни им гушите на Божо, Пешо и Гошо, купувай им ислямскозелените книжки. И си вярвай, че траките били мутри и алкохолици. А несъгласните с това археолози били „шибани“. Ти си друууугата крайност, балхарецо! Алтернативата-грешка на онези, които изброяваш. И не ги обединявай, различно луди са! А някои пък не са! Фол не е тракоман, а измамник и плагиат. Нарича питагорейството орфизъм и в кулоарите на СУ му се смеят. Гайд е луд. Ценов греши за повечето неща, но Чилингиров го уважавам.

Относно траките, ами занимавал съм се с етнография и съм проверил паралелите траки/българи, поне в моя край. Те са навсякъде, включително и топонимията. Предостатъчно, че да се замисли човек, дали твоята истина е меродавна. „Мизийската“ мания също не е, и затова съм приел НЕ компромисната, а единствено логически издържаната хипотеза. Теориите за близката прародина + достатъчно оцелели траки. Но няма какво да се плюнча с тебе, ти си фанатик!!! А аз, с всичките си постинги доказах, че не съм.

Естествено, че Приам не „прям“. Ти дори опонентите си не различаваш.

Оставям те с азиатския ти ентусиазъм, ;) бъди си все така „неманипулиран“ с маска на евроскептицизъм, крайност, нетърпимост, мъжество, ха-ха, и какво ли още не. Зад маската кво ли се крие.. обаче?

Адиос, животът продължава.

Съвременният човек (разбирай новите поколения) мисли все по-рационално и крайности като твоите са обречени на отхвърляне, че и на присмех! По-горе бях казал, че не очаквам да зачеркнеш работата си, но можеш да „еволюираш“ към по-гъвкава позиция. Повечето историци обаче трудно боравят с общи формулировки. По разни причини и според характера си, много често залитат към крайни и изкривени варианти на събитията. Когато изворите на информация си противоречат формират „някакво“ мнение според.. накъдето духа вятъра!

В постинг № 14 човекът говори за „братовчедските народи от Тракия до Средна Азия, близки на персийците.“ Според него, като спорим ние говорим за едно и също нещо. Това е неговата гледна точка! Вероятно има предвид ниската езикова дивергенция — по оста Балкани/Памир хората в древността са се разбирали много по-лесно отколкото днес. Аз го разкритикувах, защото това ми стои твърде размито и обхваща половината индоевропейски свят. Т.е. явно и аз не съм имунизиран от стремеж да конкретизирам. Какво се получава — и той, и ти, и аз говорим неща, които се припокриват, поне частично. Той говори много общо, Аз извеждам българите от западните скити, а ти сe вторачваш в източните иранци (пак скити в по-широк арийски смисъл). Херодотовите скити често се назовават и с други имена. Очевидна е връзката им и с одвъдуралските народи. Подплатена археологически! На тебе какъв ти е проблема ако Българите са се изяснили като народ сред.. Западните Европейски скити? През първи, втори век те се смесват с тракийски преселници на север. Паралелите в културата са предостатъчно. Накрая Траки и Скити след много брожения местят столицата южно от Дунава и отвоюват провинциите от империята. Чети Д. Даскалов, „Българите — потомци на царствените скити и сармати“ и си моделирай мисленето в практико-логическа насока. Вместо това, ти ме занимаваш пак с думички: конща (къща) било от Таджикистан. Сръбското „кућа“ сигурно е от уйгурското кушча. Не щеш да те сравнявам със Спароток, но ето че пак като него процедираш. „Пх“, „Кх“ и другите придихателни звуци се запазват до късно в някои езици — санскрит, тракийски, келтски, най-често обаче се променят в меки и твърди съгласни. Не е нужно античен тракиец или скит да може да се справя с днешен български. Старите балкански и скитски наречия се развиват закономерно до днешните „славянски езици“, така наречени. Затова, хайде стига с тези полуаргументи!

* * *

Hе вярвам, че Българи = Мизи. Oт друга странa, Балканци се разселват на север, а Българите идват оттам, откъм Украйна. Затова приемам, че Ние из основи сме си скитски народ, сключил антиимперски съглашения със свободните траки. Следват войните. По-късно по религиозни причини Словени става синоним на Българи. Но това е вече друга история.

Айде със здраве и по-леко с трансконтиненталните миграции.

Рencho, няма никакво отказване от „славянския компонент“. Напротив, той е подсилен, доколкото трако-скитите са тестото, което формира днешните славянски народи. Скитите са обявени за иранци едва от 19 в. насам, но по-старата, а напоследък и съвременната руска историография извежда руснаците именно от тях. Русите не говорят персийски, следователно и прадедите им в Скития не са били ираноезични. Просто е, стига човек да не е предубеден от извехтели теории. С траките проблемът е подобен. Траки е прозвище на отделни, но сродни племена. През късната Античност няма данни за езикова бариера от двете страни на Дунава. В споменатите по-горе трудове на Вл. Георгиев всъщност се изследват тракийски думи, които имат почти пълен съвпад със старобългарски. А и с днешния ни език. Освен това първите „словени“ документално са засвидетелствани в наши документи и то употребено като синоним на българи. Изводът.. не знам, дали ти се набива на очи? Прочети първите четири изречения в Постинг № 18. Като изключим иронията, там опонентът Артаван по същество е изнесал голяма част от истината. Тя обаче му изглежда съвсем невероятна, странно! Да, за някои това е абсурд, но затова пък приемат за чиста монета, че сме късни пришълци от Бактрия и Хиндукуш. Къде е логиката, кажи ми?

Ботев и Паисий ще спят спокойно. Славянска езикова общност има, но е кръстена по имперски: „Славата“ е за Русия, а не за нас! Ако искаш вярвай си в трите „уникални“ компонента, ако не, потърси, мрежата е пълна с инфо във връзка с гореказаното. Така сам ще си съставиш мнение.

Поздрав.

..Коментар за другите бисери на Артаван:

1. Това, което се е случило в Галия и Британия НЕ Е задължителен модел (сценарий) за събитията на Балканите. Впрочем французите не твърдят че галите са изчезвали някъде, напротив, гордеят се с галското в себе си. В Англия е същото, но в друго съотношение.

2. При малкото налични надписи на тракийски, нелепо е да се говори за пълната му фонетична реконструкция. Вл. Георгиев е направил, каквото е можал и си е заслужил уважението. Относно звуците „ж“ „ч“ „ш“ и пр. всеки филолог ще потвърди, че те се появяват в по-късно време поради закономерното озвучаване. „Кът“ например става „Къща“, при все, че и двете думи ги има и днес.

Дискусията, започната от мен, е точно реакция срещу сензациите и бомбастиките в „Джагфар Тарихи“ и пр., на които се опира „Реваншът на Тангра“. Историята ни ще заприлича на шут с цветни кръпки, ако продължаваме да се кичим с приказки откъм.. езерото Байкал на 6000 км от тук. От друга страна Балкано-черноморското ни наследство легитимира народа ни като приемствен на античните цивилизации по нашите земи. Автохтонството НЕ героизира, нито възвеличава българите! То просто е логически подплатено. Примеси с други народи не се отричат. Четете по-внимателно какво се пише. Да определяте нашия народ като турски (джагатайски) е точно пример за първосигнална тотална „бомбастика“. Така че нихилизмът ви няма никаква стойност, освестете се по-добре!

Казваш много верни неща, същевременно накрая се отричаш от всякакви конкретни позиции. Дилемата за българите лавира между трако-скити (към които явно клониш) и памирци или тюрки. Правим уговорка, че прототюрките изглежда са били индо-европейски клон, преди да се смесят с разни азиатски субекти. Така е най-кратко за формулиране. Сега, между Централна Азия и Черно море разстоянието е достатъчно голямо за да се раздалечат народите — генетично и като културна физиономия. Че са имали общо начало някога, ок, но ако вече не си приличат няма смисъл спекулативно да ги побратимяваме. „Славянството“ е измислено от руснаците и е плод на объркване на прозвищата „склав“ и „словен“. От друга страна родството на нашите езици е факт и почива точно на тази скито-кимерска диаспора, за която и ти намекваш. Въпросът е, че това черноморско-кавказко ядро се явява резултат от разселване още в правреме на Запад — и точно от него повечето „неказионни“ историци извеждат и Българите. От кои точно племена и как е станала схемата не се наемам на коментирам. За мен лично е важно, че произхождаме от сродни скитски народи от близките нам степи.

Не съм пускал аз този коментар, това е друг човек! Дискусията ми с вас е приключена, пожелах ви здраве. Днес четох от книгата ви, прегледах и сайта ви. Закърмен съм с фантастиката и уважавам труда ви. С възгледите ви не съм съгласен, но те са си ваш избор и усещане все пак.

П.П. „Джакфар тарахи“ свидетелства, че прародината на българите е „малкия и големия Рум“ (Балканският полуостров и Мала Азия). Всеки е в правото си да тълкува това както желае и да го споделя с другите.

Относно книгата ви, сюжетната линия, която се развива в съвремието, ми се стори доста увлекателна, предполагам, че там ще се развие фантастичния момент. Ще я прочета в очакване на едно добро фантастично четиво. Желая ви здраве.

С много даскалски тон говорите и поучавате и сигурно се мислите за много респектиращ ;)

Извънредно чудна е и убедеността ви относно събития отпреди хиляди години. Нарекох се умерен автохтонист, именно защото ме дразнят такива като Спароток. С всичките му заигравки с думичките, етимологии и фриволни тълкувания на изворите. Той също е краен БЪЛГАРИН като вас, еднакви сте в подхода си, но се намирате в две невъзможни крайности. Радвам се ако това ме различава от вас двамата.

Не съм признавал за никакви бели петна, вие може да си ги откривате, но същите неясноти ги има и във вашите източници. Фалшиви или не, тези сказания имат митологичен характер, събитията се героизирани и в стила на ориенталския епос описват събития в които участват и българите, наред с други народи. Само че според мен дедите ни са дошли край Волга от Запад (от Рум), а вие и такива като вас наблягате на бактрийския и прочие произход, което съжалявам, но не считам изобщо за доказано! Балх може да е смислово идентичен с Бълг, но дали се касае за същия народ от дистанцията на хилядолетията, това е въпрос.. с повишена трудност.

Няма да влизам в излишна полемика с вас, впрочем напълно съм сигурен, че вие сте авторът на книгата и естествено няма да сложите кръст на работата си. Но не съм длъжен да ви вярвам, нито пък да спестя критиката си към тази книга, която като историк считам за спекулативна.

Усета ви ще преценят тези, които решат да ви четат!

Сбогом.

Господине, базирате се на съмнителни ръкописи, третиращи преплетени легенди, в които участват много народи. И за „Сказанието..“ и за „Джагфар Тарихи“ има сериозни съмнения, че са фалшификати. Аз лично приемам по-скоро, че са оригинали, но представляват компилативни произведения в стила на арабската летописна традиция.

Относно тракоманската ми лексика, аз се считам за умерен автохтонист. Няма да чуете от мен, че българите били непременно мизи, по-скоро виждам началото ни в Северното Причерноморие. Населението там е поддържало тесни връзки с трако-илирийците и накрая се спояват в един народ.

Забележете, че не се изразявам категорично като вас, така че няма нужда да говорим за „наизустена лексика“. Всички умеем да мислим, но някои като си втълпят нещо изпадат в крайности. Нещо такова е и вашата индо-арийска, но и доста потурчена теория. Реално е да се признават древните връзки Европа <-> Азия, те са факт, засвидетелствани са и в двете посоки! Не е зряло обаче да се идентизираме с народи живели на хиляди километри от нас, без сериозна изворова база, а само на основата на псевдо-доказателства (чужди легенди, съвпад на думички, имена на села). Още повече, когато това ни е наложено отвън!!!

Ако искате признание, че тракийската теория също не е напълно подплатена, имате го! Но твърдя, че тя е в пъти по-логична и обоснована и се припокрива с етнографските и генетични реалности на нашата територия.

Читателите сами ще преценят в какво да вярвят!

Още в началото на книгата, в импровизираната си хронология, авторът нарича България „Кара-Бурджан“. Няма никаква необходимост от това, но пък това е едно улеснение за читателя, да разбере на какви теории за произхода се опира повествованието.

тюрки, хони, Тангра, бурджани, булгари и пр. транскрипции с далекоизточен привкус.

Дори само „Тангра“ ми стига, не си направих труда да чета нататък!

Тюрко-алтайската теория за българите е отдавна компрометирана, а бог с име Тангра в Дунавска България не съществува. Няма никакви източници за такова нещо! Тенгри-Дингир е друг въпрос и касае съвсем други територии. Днес всеки „незомбиран“ любител на историята знае това. Всеки, който не чел исторически учебници на „Партиздат“.

Казвам го един път, който държи на подробности може сам да се порови: В средновековната история на България липсват каквито и да било сериозни податки за тюркско потекло, няма и тангризми, нито тюркски субстрати в езика ни. А напротив, в културата ни доминират трако-скитските езикови и етнографски пластове и влияния. Такъв е и произходът на българското име и народ.

Истината отдавна вече е широко достъпна особено ако сме с отворени очи! От друга страна животът е кратък, затова предлагам да не си губим времето с подобни манипулативни книги — отрочета на руско-имперските политики и пр.