Читателски коментари (за „Реваншът на Тангра “ от Андрея Илиев)

Рencho, няма никакво отказване от „славянския компонент“. Напротив, той е подсилен, доколкото трако-скитите са тестото, което формира днешните славянски народи. Скитите са обявени за иранци едва от 19 в. насам, но по-старата, а напоследък и съвременната руска историография извежда руснаците именно от тях. Русите не говорят персийски, следователно и прадедите им в Скития не са били ираноезични. Просто е, стига човек да не е предубеден от извехтели теории. С траките проблемът е подобен. Траки е прозвище на отделни, но сродни племена. През късната Античност няма данни за езикова бариера от двете страни на Дунава. В споменатите по-горе трудове на Вл. Георгиев всъщност се изследват тракийски думи, които имат почти пълен съвпад със старобългарски. А и с днешния ни език. Освен това първите „словени“ документално са засвидетелствани в наши документи и то употребено като синоним на българи. Изводът.. не знам, дали ти се набива на очи? Прочети първите четири изречения в Постинг № 18. Като изключим иронията, там опонентът Артаван по същество е изнесал голяма част от истината. Тя обаче му изглежда съвсем невероятна, странно! Да, за някои това е абсурд, но затова пък приемат за чиста монета, че сме късни пришълци от Бактрия и Хиндукуш. Къде е логиката, кажи ми?

Ботев и Паисий ще спят спокойно. Славянска езикова общност има, но е кръстена по имперски: „Славата“ е за Русия, а не за нас! Ако искаш вярвай си в трите „уникални“ компонента, ако не, потърси, мрежата е пълна с инфо във връзка с гореказаното. Така сам ще си съставиш мнение.

Поздрав.

..Коментар за другите бисери на Артаван:

1. Това, което се е случило в Галия и Британия НЕ Е задължителен модел (сценарий) за събитията на Балканите. Впрочем французите не твърдят че галите са изчезвали някъде, напротив, гордеят се с галското в себе си. В Англия е същото, но в друго съотношение.

2. При малкото налични надписи на тракийски, нелепо е да се говори за пълната му фонетична реконструкция. Вл. Георгиев е направил, каквото е можал и си е заслужил уважението. Относно звуците „ж“ „ч“ „ш“ и пр. всеки филолог ще потвърди, че те се появяват в по-късно време поради закономерното озвучаване. „Кът“ например става „Къща“, при все, че и двете думи ги има и днес.