Още в началото на книгата, в импровизираната си хронология, авторът нарича България „Кара-Бурджан“. Няма никаква необходимост от това, но пък това е едно улеснение за читателя, да разбере на какви теории за произхода се опира повествованието.
тюрки, хони, Тангра, бурджани, булгари и пр. транскрипции с далекоизточен привкус.
Дори само „Тангра“ ми стига, не си направих труда да чета нататък!
Тюрко-алтайската теория за българите е отдавна компрометирана, а бог с име Тангра в Дунавска България не съществува. Няма никакви източници за такова нещо! Тенгри-Дингир е друг въпрос и касае съвсем други територии. Днес всеки „незомбиран“ любител на историята знае това. Всеки, който не чел исторически учебници на „Партиздат“.
Казвам го един път, който държи на подробности може сам да се порови: В средновековната история на България липсват каквито и да било сериозни податки за тюркско потекло, няма и тангризми, нито тюркски субстрати в езика ни. А напротив, в културата ни доминират трако-скитските езикови и етнографски пластове и влияния. Такъв е и произходът на българското име и народ.
Истината отдавна вече е широко достъпна особено ако сме с отворени очи! От друга страна животът е кратък, затова предлагам да не си губим времето с подобни манипулативни книги — отрочета на руско-имперските политики и пр.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.