Читателски коментари (за „Хиперион “ от Дан Симънс)

Сложно изплетена история и стряскащо оригинална на фона на попренаситената с прогностични идеи фантастика. Дан Симънс конструира едно съвсем вероятно Бъдеще, при това без да се базира на онези закономерности и смътни очаквания, с които сме свикнали. Всичко е толкова интелигентно измислено и реално, сякаш не е фантастика, а исторически епос достигнал до автора през някакъв квантов портал. И това не би било чудно, щом и този проблем.. за времевия парадокс е засегнат и разрешен така блестящо в приказката? В случая ключова фигура — пазител от далечното бъдеще оказва влияние на епохата, в която се завързва историята. И то като част от стратегия за Свещена борба с демоничния Изкуствен Разум. Войната с Техноцентъра я виждам като зловещ вариант на „Бътлъровия джихад“ — видението на другия гений Ф. Хърбърт. ;) С тази разлика, че Симънс използва религията за да изобличи една заблуда: Неохристияните, дарени с безсмъртие, но контролирани от слугите на Техноцентъра, все още привидно търсят фигурата на Бог… Но се сблъскват по-скоро с.. Богоподобния Човек, способен на крайна саможертва в превъзходството си над Машинния Разум. В края на сагата Жертвата буквално „оттеква“ във Вечността — няма да разкривам как! Само ще кажа кое в завършека най-много ме впечатли: Идеята за величието на Човека, изборът на мъченическа смърт с ясното съзнание, че след края.. НЯМА съзнателно битие! Според Симънс има само запис на информация на други реалностни поднива, който се „чува“ от по-сетивните, но това е друго.. и е плашещо! Независимо от всичко накрая смисълът се усеща шоково, особено в трагизма на последните глави от „Триумфът на Ендимион“…

…за екзотичните светове и култури няма да говоря — всеки от тях със сигурност е „сънуван“ — рожба на недостижимо въображение и дори само това стига да дам най-висока оценка на книгата.