Читателски коментари от ducasse

Ха, колко неочаквано — мнението ми съвпада с това на Мадона.

Уви, антиутопия.

„Той се подсмихна и поглади гърдите си.

— А знаеш ли защо мъжете кръщават своя член?

— Не, защо? — попита тя, задавяйки се от смях.

— По този начин най-важните решения в живота им няма да бъдат взети от абсолютно непознат.

И двамата се заляха от смях ..“

Не е лоша книжката, не е и нещо необикновено, но много ме радва главната героиня — егоистична и самовлюбена, разпиляна и прахосница, толкова различна от масата еднотипни „колежки“ от този жанр.

Кимбърли Танас е обичала истински двама мъже — баща си и своя съпруг. Тяхната трагична смърт я покрусява дълбоко и кошмарите я преследват навсякъде. В най-тежкия миг от живота си среща Вон Гарет — мъжът, когото, вслушвайки се в здравия разум би трябвало да ненавижда. Но сърцето й е на коренно противоположно мнение.

Анотация

Един неспокоен дух, един скитник, а иначе световноизвестен фотограф, той се прибира у дома, за да се опита край брега на великия и всеопрощаващ океан да разкъса паяжината на спомените, да избяга от болката да забрави… Да запълни с нещо празнината в душата си….Срещата му с нея е случайна — една красива и чувствена жена, някак свенлива, сякаш криеща тайни. Отначало той е просто моделна известната скулптурка; само модел, една лятна история; нищо незначещ, красив, но крехък и нетраен пясъчен замък, който ще се срине като всички пясъчни замъци с края на лятото…

„Априлската годеница“ от Ги Шантпльор е увлекателен роман за една неочаквана любов. Първоаприлската шега на едно момче, изпратило от името на Мишел писмо до Сюзан с предложение за брак, на което тя отговаря, че приема да се омъжи за него, преобръща живота на двамата. Мишел не успява да разкрие на Сюзан, че всичко е шега, а тя му признава, че за нея бракът е бягство от бедността. Те решават да се оженят и да бъдат приятели, но неусетно се влюбват един в друг…Очарователен разказ за две самотни души, за които обичта се превръща в съдба.

След бедно и сиротно детство Ейми Фейнстън си е изградила блестяща кариера, има много пари, красиви рокли и разкошна къща. Едно закъсняло писмо я кара да промени самоличността си и да предприеме разследване на смъртта на своя баща. По ирония на съдбата, след срещата й с Марк Стърлинг, жаждата й за мъст се трансформира в нещо, което много прилича на голяма любов…

„— Ш-шт, тихо, шефе! Тук съм.

— Господи! Какъв е този маскарад?

— За конспирация — да не ме познае никой…

— Сваляй моментално тази идиотска маска, преди да са решили, че готвим обир на бензиностанцията!

— Виж, за това не помислих…

— Нали затова аз съм шефът, а не ти! Хайде, вмъквай се в колата. Ще пием по едно в бара.“

— Ти ли черпиш? — оживи се Вин. — Така де, нали съм на работа и…

— Аз черпя! — успокои го Рик.

— Германците обичаха Хитлер — продължи спокойно Хорст. — Ако бяха откровени, това, което щяхте да научите, нямаше да ви хареса. Но те не са. Не са били откровени вече двадесет и пет години. Никога не са плакали за своите мъртъвци от войната и никога не са плакали за Хитлер. Заметоха всичко под килимчето. Дори те самите не знаят какво чувстват в действителност. Ако бяха честни, щяхте да мразите по-силно тяхната откровеност, повече дори от лицемерието им.

Напоследък все четох книги с висок рейтинг и ми втръсна от захаросани истории. И хоп — попаднах на тази книга с оценка 1 , т.е. отвратително. Защо не? И сомилиерите си изплакват устата с вода между отделните сортове вина.

Уау, страхотно ми хареса. Повечето романи приключват със събирането на съвършените половинки, сред вечно разбирателство. Ако пък става въпрос за брака, там е една отегчителна история. А тук попаднах на романтика, секс, интересни диалози и очакване. Е и на хепи енд. Има някакъв освежаващ оптимизъм.

Моля ненавършилите 30 да не четат тази книга без съответния възрастов контрол. За зрели хора е, преодолели израза „ако …“.

Книгата е много добра. Силна и т.н. Анотацията слабо разкрива качествата й. Според мен е послужила като основа за написването на трилогията „50 нюанса“ на Е Л Джеймс. Главните герои са идентични, камшиците, сцената в ресторанта, бебето, падането на колене, дори девствеността. Е в 50 нюанса има и много повече. Сюзън Елизабет Филипс е много дискретна в това отношение. Един по — кратък прототип, който мога да си чета от време на време.

Интересна история, реалистично описание на обстановката и ситуацията в тази част на Африка предполагам, приятен превод. Героите не изпадат в досадни емоционални кризи.

Жестока книга.

Много готина книжка — рядко заинтригуващ ме чиклит. На всяка пожелавам един такъв Филип в къщи да ни търпи глупостите.

Един от малкото романи на Нора Робъртс, който ми беше приятно да прочета.

Извинявам се за многобройните правописни грешки и пропуснати думи в горния коментар.

Като любовна история става, но по-интересна ми беше обществената дейност на героинята. Ето така трябва да действаме, а не да оставяме нещата на самотек. Имам един приятел чужденец, който ми обясни, че ако в неговия квартал в Лондон има голяма дупка, засегнатите от квартала ще започнат да изпращат писма до общината и другите органи, докато проблема не се реши. Тогава не вярвах че е възможно, но по-късно се убедих в неговата правота. Хубавото е, че и ние започнахме да се държим така.

На път за работа има едно нагорнище, където се спука тръба. Водата течеше по малко, но започна да руши алфалта. Освен това е околовръсно шосе и оттам минават всички тирове, камиони и бетобовози. Всеки ден, като минавах сутрин и вечер с корсата ми с галоши, си казвах, трябва да се направи нещо, ще дойде зима, ще стане поледица, няма да мога да изкача байра. Имам познат във ВиК по ремонтите, обясних му къде е, той ми каза, о ние отдавна знаем за това място, там трябват специални тръби, дрън-дрън, с две думи нищо няма да направим.

Имайте предвид, че бях проглушила ушите на всички познати с тази авария, защото проблема с корсата, която няма да може да изкачи байра е реален. Накрая случайно се заговорих с един клиент, който дойде в офиса, оказа се че и той работи във В и К. Отново обяснявам за дупката и го питам към кого трябва да се обърна, на кой телефон да позвъня за нея Той ми каза, аз съм човека на който трябва да се обадиш. Беше четвъртък. В понеделник като минах оттам имаше ремонтна група и за два дни приключиха.

Понякога трябва малко, а ефектът е налице. Има различни да се реши всеки проблем, аз определено не съм постъпила по най-умния, но пък имах късмет. Просто не трябва да сме песимисти и само да чакаме. Всъщност това е поуката от книгата.

Уникално произведение. Надявам се да е преведено на много други езици, за да можем не само ние да се насладим. Чудесен автор — спомням си повестта му за лисичето, която прочетох като малка. Противно на повечето, не любовната история, а най-много ме впечатли описанието на положението в тила на войната — цивилното население, местните войски, чуждите войски — победени и победители.

Смятам, че Емилиян Станев е постъпил много милостиво към главните герои. Едва ли в 8-ми клас биха го оценили по достойнство (радвам се, че не ми се е случило тогава), защото загатва много неща, които само хора с богат житейски опит биха разбрали и доловили.

Романът е писан или поне публикуван 1916г. От тази 100 годишна книга се вижда, че няма голяма разлика в писането, даже авторът не се е възползвал от евтина, безвкусна тайнственост . Единствено последните няколко изречения ме натъжиха.