Читателски коментари от ducasse

Много ми беше скучна книгата, четох я през ред, само за да разбера как ще извърти нещата авторката накрая. И Джейн Остин е имала претупан край на някой от книгите си, та и този беше такъв, на фона на разтягането на повествованието преди това. Вероятно е трудно да се пресъздаде епохата й от съвременна гледна точка, но има елементарни неща, които авторката е можела да спази — най-малко етикета при обръщенията.

Чудесна книга

Много добре написана и разбираема книга.

Много интересна книга.

От една страна си дадох сметка, че въобще не познавам съвременната гръцка история, от освобождението им до края на втората световна война. Те са ни съседи, но изобщо не ме е интересувало какво става там, имала съм за тях изграден стереотип и толкова.

От друга страна същото важи за гърците по отношение на нас. Когато Пенелопа мисли с ненавист за подстрекателя на бунта, тя го нарича българин. Това определение на автора не ме обижда, напротив. Може и да създаваме хаус, но поне ни причисляват към мислещите и действащите. Гърците наистина не ни познават.

Хареса ми, че може да се направи паралел между книгата и протестите в страната ни и в някаква степен предава механизмите на задкулисните игри и последиците.

И най вече готина гледна точка към героите на Омир.

Всичко започва с един рожден ден, един женен мъж и един пакет наркотици. Свеж, динамичен и увлекателен роман, много близък до действителност та.

Устанонових, че написаното отговаря на моментното ми състояние. Книгата е добра и ще я прочета отново по-нататък, но не схванах сюрреалистичният момент. Някакви идеи?

Жанрът не ми е тръпка и не съм чела много. Разказите на Азимов ми доставят голямо удоволствие особено този.

Много се смях на коментарите. Книгата си е нормална за жанра.

Не мислех, че ще е нещо особено, но книгата изобщо не е лоша.

Книгата е хубава.

Книгата е от 1991, но звучи сякаш е от 70-те (тогава вече нямало ли е компютри, та са се потили над пишещи машини?). Няма „горещи“ моменти, но ако някой вярва, че ако си скромен, работлив, мълчиш си, нямаш страхотен външен вид, пак имаш шанс в теб да се влюби страхотен милионер… е книгата е за вас.

Когато за първи път прочетох книгата, бях изключително разочарована. Голям фен съм на „Гордост и предрасъдаци“, която е толкова динамична. На всичкото отгоре преводът ми се стори ужасен, сравнен отново с „Гордост и предрасъдаци“, а книжното издание беше и е пълно с тъпи печатни грешки. С времето толкова започнах да я харесвам и разбирам, че сега не я сравнявам с други книги. Една много нежна и носталгична книга, не непременно по вкуса на всеки.

Обожавам Джейн Остин. На долния цитат се смея винаги, когато го прочета. За мен тя е невероятен описател на характери, вниква и отразява толкова точно човешката природа. От друга страна актуална и до днес, никога демоде (поне за мен): „Този кон изобщо не усети кога стигнахме «Уолкът Чърч». Само вижте предницата му, вижте хълбоците му, вижте как се движи — такъв кон не може да изминава по-малко от десет мили в час. Дори да завържете краката му, пак няма да спре. Какво мислите за двуколката ми, мис Морланд? Страшна е, нали? Добре направена — от градски майстори. Купих я едва преди месец. Беше я поръчал един студент от колежа «Крайст Чърч», мой приятел, много добро същество. Покара я няколко седмици, мисля, колкото да бъде оправдано да се раздели с нея. Точно тогава, по стечение на обстоятелствата, търсех някоя по-лека кола, макар че твърдо бях решил да се сдобия и с двуколка с два коня. Така се получи, че срещнах този приятел миналия семестър на Модлин Бридж, точно когато се връщаше в Оксфорд. «О, Торп, казва той, случайно да ти трябва нещо малко, подобно на това? Колата е отлична, но ми омръзна до смърт». «Да пукна, казвам, ако аз не съм човекът, който ти трябва. Колко искаш?» И колко, мислите поиска, мис Морланд?

— Сигурна съм, че няма да позная.

— Вижте, направена е като за двоен впряг — седалка, покрито място за багаж, отделение за саби, странична оградка, пазеща от кал, лампи, сребърна обковка — всичко е налице. Железните части са почти като нови, даже още по-добри. Той поиска петдесет гвинеи. Веднага се съгласих, дадох му парите и кабриолетът бе мой.“

Една от любимите ми книги. Изключително ми харесва от началото до края.