Читателски коментари от Victor

Mirindaa71, Фантастиката е голяма, така да се каже. Едни харесват повече научната фантастика, технологии, Космос, други друго. Ако кажете кое ви е по-интересно по принцип в книгите, вероятно ще има хора, които да предложат нещо, което са чели и вероятно би харесало и на вас. Навремето мен ме впечатляваха изключително много фантастичните разкази, публикувани в края на списание „Космос“, например от Рей Бредбъри, Клифърд Саймък, тогава го превеждаха Клифорд. Може да отворите нещо от Робърт Хайнлайн, Силвърбърг, а едва ли сте пропуснали „Пътеводител на галактическия стопаджия“

Бих помолил всички да говорят само от свое име, защото, DamianSl1, например казва „ние, християните“. Няма да питам кои вие и кои точно християни, предполагам, че се изразявам доста ясно. Моля, пишете само от свое име. А иначе тая книга естествено я отпечатаха преди 89-а, хаха, щом нещо ще се хули, особено ако е на запад от Калотина, ще се печата здравата. И после тия цензори и началници, от които това зависеше, се втурнаха на запад като невидели, право във вертепа. :)

„Всички екстри“, друга книга на този автор, е доста добра и си струва да се прочете. Градче в Тексас, как живеят там хората, кои за какви се имат, наследници на германски преселници, мексикански черноработници, един съдия, който се опитва да направи нещо добро с помощта на закона, ама надали. „Тексаска история“ не съм чел, но може да я прочета само заради „Всички екстри“. На вас какво не ви хареса? Кое е „дъра-бъра“, както се изразявате?

Тази книга, както и други подобни, издадени и най-вече одобрени за издаване при социализма, трябва да се чете не с едно наум, а с няколко неща наум. По-младите, които не са живели при управлението на ЦК на БКП трудно биха си го представили. Каквото и да се издадеше по онова време за страна извън т. нар. социалистически лагер, то със сигурност съдържаше громене на капитализма, както се е изразил друг човек тука. При всички случаи, ако случайно някой автор се изхитряваше и не громеше директно, то тогава сядаше един литератор, миропомазан от ЦК на БКП и извайваше един предговор, в който обясняваше колко е хубаво при социализма и колко е лошо в останалите страни. Задължително беше да се посочи и руски-съветски пример, автор, книга, няма значение, важното беше сърпът и чукът да не се пропускат, както и пентаграмата, на която казваха петолъчка. Питал съм, обяснявали са ми като дете, че била с пет лъча, като петте континента. До такава степен ни лъгаха и манипулираха, че се получи обратен ефект, дори когато посочваха истинските проблеми на свободния свят, ние мислехме, че и това е лъжа. Моите уважения към Марко Семов, но чел съм го с едно наум, а Симеон Идакиев, който напоследък се мярка из новините е писал откровени лъжи, само да потърся дали го има тука и ще ги посоча. Нещо беше за детска порнография насред европейски голям град.

Книгата е много добра. Може авторът да е новата звезда на юридическия трилър, както пише, но точно тази книга според мен не е юридически трилър. Ние в България и изобщо в страните, прекъснали развитието си заради т. нар. социализъм, може би по-трудно схващаме понятията за свобода, демокрация… Така че в тая книга човек може да научи много за тези неща. В един провинциален град в САЩ един съдия се опитва да е на страната на справедливостта и закона, но невинаги това е възможно, а често едното пречи на другото.

Но пък после по едно време минава и из дебрите на Балкана и доколкото си спомням има добри думи за българите. Но беше отдавна, когато го четох, та чакам съвсем да забравя, та тогава да опитам пак. Всъщност четох го след OCR за грешки, иначе не съм сигурен щях ли всичко да прочета. :)

И все пак, моля, бихте ли казали защо? Какво ѝ е на книгата?

Хубаво, благодаря за коментарите на всички дотук, но би ли написал някой поне с 5–6 думи защо е хубава, какво в нея ви се харесва, такива работи…

Operation_Z, с риск да не спазя съвсем точно правилата, изказвам моите благодарности за това, което сте написал. Доволен съм, че винаги се намира някой като вас, почти винаги де, който да напише нещата както са. То и преди, но още повече сега, като ти каже някой добър ден, трябва да прецениш дали не е някакъв пиар похват за зарибяване, хаха.

Е така е то. На моето поколение наливаха в главите и през книги, през телевизия и кино, отвсякъде ужаса на Втората световна, а най-вече на германския фашизъм и как Червената армия на Русия и СССР е победила злото. Би трябвало да знаем, че войната е зло, но явно не става по тоя начин. Та затова и писах, че книгите на тоя човек са потискащи и натоварващи психиката, поне на такива като мен. Предпочитам да чета нещо, което не ме товари с отрицателни емоции, ако мога така да кажа, затова и писах, горе-долу друг човек, който види, да знае, че едно е Дон Кихот, няма ужас, няма такива работи, пък също не е каква да е книга… Може моето образование да не е било на ниво, може и други причини да има, но ми се струва, че понякога с изучаването на някои неща в училище се постига обратен ефект. Да речем Дон Кихот. Казва учителят някоя дума, дори прочитат учениците някой откъс и след това може би си мислят, че няма нужда да четат тая книга, щото са я изучавали в училище, така да се каже. И ако някой ме попита дали според мен това значи, че в училище не трябва да се изучават книги, ще се въздържа за категорично мнение, но ще си запазя едно такова убеждение, че ако един неприятен мен учител ми обяснява нещо за нещо хубаво и ценно, по-скоро би ме отблъснал от него. Затова и много-много не слушах учителите си, а си четях учебника. Може и аз да съм бил причината, тоест не както трябва, но като си припомням някои неща мисля, че по-скоро съм бил попаднал на наистина кофти учители. Прочее съм на 58 години сега.

Ох, да. :) Аз дори четох цЕлата тетралогия „Йосиф и неговите братя“. Приискало му се на Томас Ман да попреразкаже и разтегне едно хубаво част от Библията. И като почнал, няколко килограма… Все пак се е постарал там, където Йосиф бива показван на жените около бодигарда на фараона. И другото, което запомних, така и така, по памет карам, но вероятно мога и да цитирам точно, ако трябва. Фараонът, или май беше … телопазителят нарича жена си розово пингвинче. И се стреснах, какви пингвини в Египет… Както ме стресна и бобът в Библията, по времето на цар Давид, пък съм чел, че бил внесен от Америка. Но нищо де, сигурно наминават пингвини и около Египет, а може според Томас Ман (или преводача) да са някакви нилски. Добре, че ги нямам на хартия книгите от тая тетралогия, че да ги хвърля не върви, а ако няма човек място, само пречат и събират прах. Специално тая тетралогия на Томас Ман според мене е като писана от софтуер, а г-жа Николчина да е здрава и щастлива да ни казва, на такива като мен де, колко са прости и не разбират великите хора като Ремарк, Ман, … и за малко да кажа Май. Но не, Карл Май е добър писател, писател като хората, не е в небесата като Ман, небесата на недостижимото за простите като мене. :)

Стана ми някак по-спокойно, като прочетох, че и други хора са на моето мнение. Изключително потискащи са книгите на тоя човек. Прочетох преди около 20 години няколко и повече няма да пипна. Ако на някого са необходими такива тъжни, потискащи, отвратителни неща, да чете и да бъде здрав. А хората, на които животът и без това не е цветя и рози нямат нужда от … то да беше някакъв … Стивън Кинг поне е така да се каже ясен, че е измислица, не че на Ремарк не е. И все пак продпочитам извънземните на Кинг, ако трябва нещо потискащо да чета, отколкото действителните ужаси на Ремарк, които се помнят цял живот. Не, благодаря.

Може би не помня, а може би и не са ми обяснили в училище за какви точно романи пише в началото Сервантес. Дано сега обясняват на децата ясно и кратко в какво време е писана книгата, какви книги тогава са били популярни. Ей така, учител, който знае и разбира, пък може и да предава знания, за 2–3 минути да обясни на децата тези неща, че да могат те, ако се заинтересуват, да разберат. А и да подсетят например тук-там, че да речем мъдростите, които рицарят предава на оръженосеца си са общо взето християнство. Сега поне това не е забранено и преследвано както беше преди 89-а.

Реших да поровя по библиотеката и да напиша някой коментар. И аз съм на това мнение. Трите книги са много добри, наистина е учудващо защо не са достатъчно популярни. Според мен граничат с фентъзи. Описаните светове са впечатляващи, аналогиите със съвремието са добри. Чел съм ги преди поне 10 години, изчаквам още малко ищеси ги прочета пак.

Благодарности на преводача Юлиян Стойнов. Нямам честта да го познавам, но зная, че е от хората, които нямат нищо против преводите им да се четат дори от хора, които не са платили.

Според мен една от най-добрите научни фантастики. Запомня се, има всичко, така да се каже, краят е също много добър, а космическият кораб е трепач.

Е не е пък чак толкова лош преводът, колкото го изкарахте. Човекът си е направил труда, а вие го „наградихте“ едно хубаво. То прочее и вас не ви бива особено много например в правописа. Само не се засягайте. :)

Има един майтап. "Гледам, чета Библията, ама ме е страх да натисна „За връзка с автора“,. :)

На много хора, особено на жени, тази книга може да се стори прекалено мъжка, така да се каже. Войници, война, някакви работи за оръжия и самолети, на места може да им се стори скучно. На други може да се стори нещо остаряло, ама то Втората световна, ама преди сто години… Но все пак, моля, замислете се… В много класации на важни и значими книги тази е на едно от първите места. Значи има защо. При това не е скучна, не е досадно за четене. Прочетете я, за да знаете какво се има предвид, когато някъде видите „Параграф 22“. Мой познат беше запомнил само жълтите гащи, ама все е нещо… :)

Нека четат тоя разказ младите, които не помнят социализма. Нека се замислят. Нека питат тези, които помнят социализма. Така беше. Лошото е, че пак нататък се запътваме, или ни запътват. Нищо не е даденост, свободата трябва да се отстоява всеки ден. Иначе държавата пак ще ни подари разни работи, вече започна.