Читателски коментари от Victor

Радвам се, че не само тая тъжна история, а и много други тъжни такива, да не говорим пък за такива с насилие, харесват на толкова много хора. Може да е малко грубо, но човек може да допусне, че на харесващите им липсва това в живота. Аз пък като харесвам весели и лековати дори, забавни и с хумор, може би ми е в повече нещастието и насилието, а ми липсват веселите неща. :)

Да, да, наистина хубава фантастика, каквито напоследък като че не са много. Чакам да я позабравя добре, че да я чета отново, като че беше за отракана оправна девойка на Луната, която прави малко бели и май става герой накрая.

Потребител KrIl е писал за неграмотността и че ще го изтрият, за опростачването и т. н. Нямам против и моето сега да изтрият, но да си кажа. Едно време не бяхме по-грамотни, просто нямаше къде да се пише и да го видят всички, както сега. Даже мога да предположа, че преди бяхме още по-неграмотни.

Само заради тези препирни, които бяха изтрити, ще си приготвя тая книга за четене. :)

Благодаря, 1v4n, че ми отговорихте, макар че не копирахте нито една конкретна лъжа от тоя текст, както помолих. Допускам, че е точно така, както пишете, всичкото това да са лъжи, фалшификации и прочее. Според мен обаче за да се убедят повече хора в това, добре е да се напише по-просто, по-кратко и по-ясно, защото едва ли някой ще си прави труда да търси и да чете източниците, които поменавате. Също така допускам, че вие не помагате тази фалшификация да се идентифицира ясно и недвусмислено като такава, отпращайки читателите към Херман Гьодше, Морис Жоли и т. н. Може дори да се допусне, че го правите нарочно, с цел да прикриете нещо, което иначе на повечето хора се струва ясно, като това, че евреите, англосаксонците или пък някои други управляват света, предизвикват и финансират войните. Или точно определен кръг от англосаксонци, евреи, а може би някакви древни българи, китайци, арийци…

Лично на мен ми се струва, че има хора, задоволени с всичко материално, на които им е ужасно скучно и затова наистина организират разни неща, изживявайки се като господари на света. Е не знам кои са, само предполагам. :)

Здравейте, 1v4n, писали сте:

„Най-известното и широко разпространено антисемитско съвременно издание изобистващо от лъжи за евреите, които многократно са били дискредитирани но продължават да циркулират и днес, особено в интернет.“

Бихте ли посочили, моля, 2–3 от тези лъжи, за които пишете? Ако не ви затруднява, нека да е с цитати…

Благодаря, Emko8. По-добре късно, отколкото още по-късно разбирам, че е хубаво човек да препрочита книги, които е чел като младеж, така че ще я копирам в папката за четене отново.

Много хора цитират това изречение, а аз все се съмнявам в превода или в нещо друго, защото ако е за всички щастието, то тогава защо е необходимо да се добавя, че никой не трябва да бъде обиден, пренебрегнат и т. н.? Щастие за всички. Дотук добре. И после се добавя, че никой не трябва да е обиден. Ами ако е обиден, вероятно няма да е щастлив. Или не разбирам? Ще съм благодарен някой да ми обясни. Ще съм благодарен също и ако има и други, които мислят като мен, пък се обадят.

Ееее, объркал съм darkangel90 с Цар Изрод. Но нищо де, тъкмо да кажа още, че на различни хора, различни неща харесват, например не мога да кажа на мен пък защо толкова ми се е набило в съзнанието, че „Нощни криле“ е много добра книга. То и в нея се върви към Рим, но доколкото си спомням, абсолютно ясно е, че няма нищо общо с историята и това е някакъв друг Рим, просто голям град в измислен свят. При всички случаи благодарности на Цар Изрод, за да се знае кое как е.

Първо да кажа, че Силвърбърг има много добри книги. Тази е изключение, изоставих я вероятно още на 20–30 процента и си рекох, че или на Силвърбърг нещо му е станало, или нямам акъл да я схвана. Но явно не е така, благодаря, darkangel90. Запомнил съм тия по-долу като хубави, изобщо без претенции за някаква връзка с фактите и историята:

Маджипурски хроники, Валънтайн понтифекс, Нощни криле, Замъкът на лорд Валънтайн…

Същото се случи и при мене, Daisie_k. Уж нормални хора, уж интелигентни, но впечатлени много от тая книга. Е прочетох я преди няколко месеца и не помня нищо, ама нищо, освен че не е това, за което много хора я мислят. А може би не са чели друго, тоест чели са малко, и когато това заглавие ги е впечатлило, прочели и хоп, както има една народна приказка, намерила невеста зад врата секира. Тоест омъжва се, отива да живее при мъжа си и по едно време обявява, че намерила една секира зад вратата. А тя винаги там си стои и всички знаят. Може да има и вариант за метла или нещо друго.

Благодаря, Радиана, задето сте написали, че поредицата е интересна. А не бихте ли вие или някой друг все пак да напише поне едно изречение защо е интересна?

Хаха, хахаха, Notman, не, моля ти се, нямам намерение да осквернявам светинята на когото и да било, та била тя Вазов, че и Левски, Ботев и който и каквото ще да е. И аз съм божем малко патреотин. Изказвам личното си мнение относно заглавието, според мене е изключително претенциозно. Изобщо много неща от Вазов са претенциозни. Който мисли другояче и има Вазов за голяма работа, преспокойно може да сметне, че аз не ги разбирам тия работи, не мога да схвана силата и величието на поета, посланието и така нататък, затова си харесвам повече Елин Пелин, щото е прост селянин като мене. И да, появява се връзка с Банки, така му викахме до неотдавна, да, много близо до Банки съм живял:

https://chitanka.info/book/515-utro-v-banki

И все пак, както се вижда по-долу, всички наопаки, Вазов на кестерме. :) Ако позволите тоя народен израз. Почти всички от останалите примери са със значението на думата, което е актуално и днеска, само Вазов не.

Институт за български език

РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

любезен

ЛЮБЀЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, в обръщение за м. р. ед. ч. -зни, прил. 1. Който при разговор се отнася добре с други хора; учтив, внимателен, вежлив. Управителят на стопанството беше един много внимателен, много любезен човек. Д. Калфов, Избр. разк., 44. Къньо, тъй любезен и внимателен по-рано, сега час по час го подсещаше, че е време да се прибере в града и да заработи. Й. Йовков, Ж 1930, 86. Макар и да се показваше учтив и любезен, опитното око на Прангата забележи у него и една слабо прикривана гордост и някакъв стремеж към големство. Т. Влайков, Съч. III, 83. В село Равна бе настанен за учител Лазар Георгиев, момък добър, кротък, любезен. СбНУ XVIII, 574. Поздрави и Недка, която беше любезна да ми даде китка на гарата. Ив. Вазов, ПЕМ, 70.

2. Който изразява, съдържа учтивост, внимание. Нейният поглед [на жената] ме караше да се смущавам, тъй като той биваше ту любезен, ту враждебен. Г. Белев, КВА, 283. Той трябваше да стисне нежно ръката и да продума няколко любезни думи на американеца. Ив. Вазов, Съч. VI, 183. Писаха до всички писатели, както му е редът, любезни писма — да им изпратят даром произведенията си. Елин Пелин, Съч. IV, 142.

3. Който е присъщ на внимателен, вежлив човек. Спасуна имаше заплашителна външност и не можеше да се похвали с любезен нрав. Д. Димов, Т, 228. Трябва да забележим тук, че господин Кратков беше един от поклонниците на госпожицата, .., и затова именно той показа сега в този случай такова особено любезно усърдие. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 385. Доста минувачи имаше; .. Двама даже го спряха с любезно ръкуване. Ив. Вазов, Съч. VI, 43.

4. Остар. и диал. Любим, скъп, обичан. Вие сами сте пренесли големи жертви, изгубили сте любезния си отец в тая война и всичкото ваше състояние станала пища на пламъците, разорени сте! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 100. — Добре дошли, бай Краличев, вие сте ми сега още по-любезен гостенин и брат. Ив. Вазов, Съч. XXII, 28. — Е поседяхме при нежната си и любезна половина десет дена — говореше Гелак. Н. Антонов, ВОМ, 55. Тури ръката си върху главата на младото момче… Името му е Владимирчо, мое любезно дете. З. Стоянов, ЗБВ II, 131–132. Ако сакаш милуване, / дойди, лудо, навечер, / навечер е милуене / със любезна лепа дева. Нар. пес., СбНУ X, 38. ● В обръщение, обикн. в съчет. със собств. или нариц. име за израз на приятелски чувства, уважение или интимност, фамилиарност. — Земята продължава да се върти, любезни Соколов — отговорих аз като разперих ръце. Н. Попфилипов, РЛ, 123. Любезни Босяко,. . наистина доста време има, откакто не съм те поздравил с някое добро известие. Хр. Смирненски, Съч. III, 122. — Готово ли е? — пита госпожата. — Тъй вярно, любезна госпожо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 237. На колене, любезни читатели, долу шапките! Напредя ни е Батак със своите развалини. З. Стоянов, ЗБВ III, 307. „Разбрах сега какви са тия бездни / и в тях народа какъв живей, / казах аз, но учителю любезни, / съмнене мъчи ми едно духът.“ К. Величков, Ад (превод), 104. Слушай, мари Пено, / любезна ми жено! / Кога от селото за полко тръгнахме, / с приятели малко за сбогом пийнахме. Елин Пелин, Съч. V, 147–148.

5. Като същ. любезен, любезният м., любезна<та> ж. Разг. а) Любим мъж, любима жена. Шепнат горските листи, наведени от гъстите вейки, които са виждали бабата и прабабата на твоята любезна да се разхожда под тях. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 29. При всичко това не ме подозряваха още в харема; аз денем още отивах там и се виждах с моята любезна. Св. Миларов, СЦТ, 144. Седи прекрасен Ангел мой / на връх на свети Никола, / под един бор на един стол. / Коя му бе любезната, / любезната, прекрасната, / че тя му бе, че тя му бе / Катеринка Азманова. Нар. пес., СбНУ XLVI, 247. б) Съпруг, съпруга. Отдалечете негова милост от любезната му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 111. C моят любезен сме пред развод. в) Само в обръщение за м. и ж. p., ед. ч. любезни, любезна. Разг. Ирон. За изразяване на неприязнено отношение към някого. — Нито съм ви мила, нито искам повече да се занимавам с вас! Казах ви вече сто пъти, махайте се сега! Нахалник! .. На следния ден — пак. — Добро утро, любезна — рекох, — спахте ли хубаво? — Марш! — извика тя.— Да не сте стъпили повече тук! Я. Антов, Ст, 1978, бр. 1667, 3. Адвокатът се извърна и за пръв път погледна Жак в лицето. — Слушайте, любезни, каква полза да се правите на глупак. Б. Райнов, ДВ, 279. Както виждаш, любезни, нищо не излезе и от твоите маневри, ами я се прибирай в черупката си. Л. Стоянов, X, 162.

◊ Бъди (бъдете, ще бъдеш ли) <така (тъй)> любезен. Със следв. изр. със съюз да. Обръщение при устна молба: бъди (бъдете, ще бъдеш ли) <така (тъй)> добър. Не ще ли бъдете любезни да ми пратите едни панталони, по-дебелшки? Ив. Вазов, Съч. XI, 56. А какво ще рече то: „моля ви се, имайте добрината, бъдете тъй любезен“, какви са тези лигавения!… Ал. Константинов, БГ, 61.

© Всички права върху Речника принадлежат на ИБЕ. Забранено е копиране, разпространение, публикуване или модифициране освен при спазване на изискванията на Закона за авторско право и сродните му права.

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD/

А може ли някой, ама сериозно, а не с виц като Кваzи, да посочи кой и къде някога освен Вазов е употребил думата любезен с това значение? Не изключвам да са включили това значение в речника само заради Вазов, колко му е, цитирам по-долу такъв от БАН. Щом можеше до неотдавна кражбата на кола да е в закона противозаконно отнемане, заради нЕкои съображения, що пък да не са включили тая дума само заради Вазов.

„любезен прил. 1. Който е приятен в обноските си, предразполага към себе си; мил, учтив, приветлив. И сега той се показа особено любезен. Яв. 2. остар. Мил, любим, скъп. Отечество любезно, как хубаво си ти! Ваз. 3. В обръщение, като обръщение — драги, скъпи (обикн. в ироничен смисъл). Любезни разпоредителю!

любезнича нсв. нпрх. Проявявам любезност.“

Иначе, Кваzи, приемам всичко за шега, включително това колко познавам езика.

И аз мисля като Skirmish, а още от дете съм се питал как така може отечеството да е любезно, за любезни хора разбирам — за отечество не. Но като са ми разказвали отвсякъде, че Вазов бил много добър, оставях си любезното отечество в папката, която да преглеждам някога, когато поумнея. Това време обаче не идва и не идва. Може би когато Вазов е писал думата любезен да е имала друго значение? А съм чел и „Казаларската царица“, честна дума. Помня я с някакви косми, които така някак се веели, та може би затова Вазов измислил и думата кичур, но не съм сигурен, забравил съм. За „чука“ помня, че бил той я измислил, може би и влак. Кажете, моля, по онова време думата любезен същото значение ли е имала?

Ех, Nelka, Nelka, да бяхте казали, че не ви харесва. Имам какво да споделя, прочее, защото имаше и филм. Едно време, когато филмът беше млад, така де, нов, една жена, при това лекарка, понеже знаеше, че аз чета фантастика, ми сподели, че е гледала филма, май по телевизията беше, и не могла да го разбере, може би защото не го гледала внимателно. Не помня какво ѝ казах тогава, но да кажа сега, макар че спомените ми за книгата са много стари. Заразяват се хората с вирус, даже май извънземен вирус, обаче много опасен, дихателната система и така нататък. Учени, лекари, зор голям. По едно време се оказва, че едно почти непрекъснато ревящо бебе оцелява и май някакъв старец. Доколкото си спомням, тоя вирус все пак не е плъзнал по всички, а само по ограничен брой хора. Излезе май накрая, че просто трябва да дишаш учестено и ще го утрепаш вируса. Но си има и леко напрежение, че и наука малко. То затова се казва и научна фантастика, защото човек може да научи нещо. Да речем което е проспал в училище или университет. Пък на когото каквото харесва, разбира се. Някаква асоциация ми изниква сега с Рамщайн и „Това не е любовна песен“. :)

Nickbaizel, Все пак популярните му книги вероятно са полезни с това, че запознават хората с тия науки, да речем биха предизвикали интерес към четенето у младежи. А какво бихте казали за Карл Сейгън?

О, Квази, напълно съм съгласен с вас, даже и повече, ама тъпо, та тъпо. Той тоя Саймък и други тъпотии е писал, аз като прочетох едно време „Всичко живо е трева“, така се отвратих от научната фантастика, че изчетох всичко от Саймък, та съвсем да затъпея, защото казват, че който трупа знания, трупа тъга. За това трупане пък пише в друга много тъпа книга, при това с голям обем и казват, че била най-разпространената, продават я даже в църкви. А не са малко и ужасът и отвратителните неща у Саймък, има например заглавие „Смажи лагерите си с кръв“. Друго си е някоя спокойна вампирска любовна история, няма такива тъпотии там. А такива като Саймък по-добре да не се четат, защото въздействат и на психиката, например аз тогава си направих труда и изкорубих един телефонен апарат, махнах му шайбата и го нагласих горе-долу да е като в книгата и го заложих на едно момиче, та като влезе, да се изненада, ама баба му прецака работата, влезе първа и казва: Какъв е тоя телефон?

Tulkas, благодаря, и аз се канех някога да отворя някоя от тия книги, но с тоя отзив за тях вие ми спестихте времето. Моите уважения на онези, които си ги харесват, те пък може да не харесват например това, което аз харесвам и така.