„През пустинята“ е началото на пространен приключенски епос в Ориента, в него „Поразяващата ръка“ е заменен от Кара Бен Немзи и всичко се развива по познатия шаблон, от черните по душа злодеи та чак до благородните туземци, неразбрани от света.
Малко ми додеяха пространните описания и религиозните противопоставяния на исляма и християнството, разхвърляни почти безразборно из книгата. От послеписа разбрах, че това са всъщност шест различни разказа публикувани в периодичния печат (предино в католически вестник) и това обяснява липсата на синхрон дори и след преработката и обединението им.
Освен, че не обича крадливите и притворни гърци и подтисниците турци, Карл Май мрази и конете на арабите — изби поне половината от споменатите в книгата, а всякакви човешки отпадъци остави да се скитат на воля…
Като цяло, намирам че индианските му романи са с една идея по-добри.
Не съм сигурен, че ще дочета поредицата — май времето за това е безвъзвратно отимнало.
P.S. Малко носталгия не вреди, освен ако не ти стане скучно.
Но пък после по едно време минава и из дебрите на Балкана и доколкото си спомням има добри думи за българите. Но беше отдавна, когато го четох, та чакам съвсем да забравя, та тогава да опитам пак. Всъщност четох го след OCR за грешки, иначе не съм сигурен щях ли всичко да прочета. :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.