Е така е то. На моето поколение наливаха в главите и през книги, през телевизия и кино, отвсякъде ужаса на Втората световна, а най-вече на германския фашизъм и как Червената армия на Русия и СССР е победила злото. Би трябвало да знаем, че войната е зло, но явно не става по тоя начин. Та затова и писах, че книгите на тоя човек са потискащи и натоварващи психиката, поне на такива като мен. Предпочитам да чета нещо, което не ме товари с отрицателни емоции, ако мога така да кажа, затова и писах, горе-долу друг човек, който види, да знае, че едно е Дон Кихот, няма ужас, няма такива работи, пък също не е каква да е книга… Може моето образование да не е било на ниво, може и други причини да има, но ми се струва, че понякога с изучаването на някои неща в училище се постига обратен ефект. Да речем Дон Кихот. Казва учителят някоя дума, дори прочитат учениците някой откъс и след това може би си мислят, че няма нужда да четат тая книга, щото са я изучавали в училище, така да се каже. И ако някой ме попита дали според мен това значи, че в училище не трябва да се изучават книги, ще се въздържа за категорично мнение, но ще си запазя едно такова убеждение, че ако един неприятен мен учител ми обяснява нещо за нещо хубаво и ценно, по-скоро би ме отблъснал от него. Затова и много-много не слушах учителите си, а си четях учебника. Може и аз да съм бил причината, тоест не както трябва, но като си припомням някои неща мисля, че по-скоро съм бил попаднал на наистина кофти учители. Прочее съм на 58 години сега.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.