Читателски коментари от Костадин Бояджиев

Интересно ако анализираме политиката на САЩ за конкуренция с Европа и Азия в сверата на новата енергетика, дали Русия няма да се окаже голямата пречка на САЩ, към доминиране на енергийните ресурси? ОПЕК е едно, ама вече ОПЕК+ е фактор от съвсем различна величина.

Все едно е писал за една от една от дъщерите ми, която е взела характера на тъщата (неукротена от мъжът си до ден днешен).

Задължително четиво за политиците ни, ама пуста му и работа, като не четат.

Книжката е хубава, изключително подходяща за запознаване на подрастващите с индийските приказки. Бих казал европеизирана версия резюмираща части от Махабхарата. Самата Махабхарата е некореспондираща със западната култура и ценности, и може да предизвика културен шок, тук е решен този проблем.

До „един с два“ *Много е общото, най вече похватите на действие, не съм живял в Русия, изобщо не съм бил роден в годините, които описва, но това което чета, е това, което виждам в партята, в която членувам, а и в други за които имам информация. За пример- какво стана с един от нашите. Човека бе с партиен стаж над 40г., вярно служил на партия, и родина. Кой е той не желая да спомена, но бе човек рапознаваем по снимките от социализма, и парламента е гледал дълги години отвътре, и ЦК на БКП, и какво ли още не. Та тоя човечец бе включен в листа на друга партия без негово съгласие, за което без мног да му се иска обяснение бе набързо изключен от партията, в която членува. Не се мина обаче много време, и същата тази партия, която го изключи дисциплинарно, го издигна за независим депутат от нейните листи. Впрочем историята на ББ, и ЦвЦв, и тя е в този контекст. Силна бе и главата за банката, тя пък ми напомня на друг случай с един образ от Сандански. Преди години седим с един прекрасен бизнесмен в един офис намиращ се срещу прозорците на едно ембелматично министерство, та господина от Сандански бе съветник по въпросите с корупцията на тогавашния първи. Та докато си седим, другият отсреща се извини и излезна от едната стая, и влезна в другата стая също офис. Да ама докато излизаше го гледам излезна с издуто куфарче, а като се върна- куфарчето поотслабнало. И кого ми виждат очите с него- господина от Сандански, ама носи найлонова чанта изпълнена съдаржателно. След два часа гледам господина от Сандански, как яростно обяснява от телевизора, как трябва държавата да се бори с корупцията, впрочем каквото правеше всяка седмица поне по веднъж, че понякога и по- често. Интересното бе, че минаха се не минаха 2–3 седмици, и на прекрасния бизнесмен изведнъж му потръгна бизнеса. Пък развитието на кариерата на тоя от Сандански има сериозни сходства с една друга глава от книгата. Та кое да е общото, май повечето. Относно социализма- аз лично изпитвам симпатии към много от политиките на този строй, но обективната истина е такава, че имаше и свои недостатъци, и то такива, че караше мнозина да мечтаят да избягат от държавата. И както завършва тази книга Суворов (Резун), то никой строй не трябва да е такъв, че насила да кара хората да останат. Да не забравяме все пак, че следвайки учението на Маркс, то комунизма е просто следващата стъпка в развитието на капитализма, като в някои отношния дори Маркс критикува социализма в многото му вариации (манифест на комунистическата партия).

Някои обвиняват Суворов, че преувеличава, други казват, че откровенно лъже за порядките при социализма. Моето мнение е, че показва картината в естествени цветове, и краски, но откъм перспективата на гледната точка на човек видял недостатъците, и на двете системи характерни за неговото съвремие. Днес политическата ситуация привидно е твърде различна, но замо погледнете в партийните организации на отделните партии, там в най- голяма степен са се запазили много от похватите на „онова време“. Като член на партия смело мога да потвърдя, че времето все едно е консервирало стълбата за политическо издигане. Днес подобно на времето за което пише, в политическите организации няма особенно значение, нито какво можеш, нито какви компетенции имаш в професионално естество. Важно е на кого си човек, важно е, колко хора имаш зад и пред себе си, важно е да можеш да пазиш гърбът на човека над теб, важно е да можеш да агетираш успешно, па ако ще да разказваш небивалици, ако ще и откровенни лъжи. Суворов дава добър пример в главата „как се става главком“, по подобен начин видях как хора станаха депутати, кметове, председатели на огромни партийни сруктури. Социализма си има своите позитиви, но това съвсем не значи, че описаното от Суворов не е истина. Дори напротив, ако имаше, кой да изкрещи тия истини навреме, то може би онзи социален строй можеше да съществува успешно и днес, или поне огромна част от неговите приемущества да бъдат припознати и внедрени в една нова по- справедлива система.

Безпорно конкретната книга е красиво литературно четиво, НО…

Суворов описва социлаизма с тъмните му краски, това доближава хората до реалност далеч от днешната. Но в книгите си някак не отбелязва, че описаната от него картина е присъща както за СССР, така и за Япония, Германия, САЩ, Англия…

Властта гледана отдолу нагоре, и отгоре надолу има различни лица. Има много мераклии за разузнавачи, за тях тази книга ще е много полезна, а след нейното прочитане, вероятно бързо ще сменят желанието си.

Книга която е добре да прочете всеки, който има претенции да се нарича икономист.

Книгата е написана по интересен начин, обхванат е времеви период, и събития пречупени през различен мироглед. Все пак централно място заема Езоп, представен като човек с много добродетели, живеещ не само за себе си, а и за да подаде ръка на ближния, човек търсещ човещината и общочовешкото право. Книгата дава добър поглед върху съвремието,и като цяло взаимоотношенията в онези времена.

Живо доказателство за културата и творчеството на нашите прадеди.

И все пак контекста на времето е фундамент.

Добре е, че присъстват тук тези истории, но някак са непасващи си, така събрани по конкретния начин, епоса на сътворението, и този за Гилгамеш са, като от една епоха. Останалите от друга. Някак се губи нишката в прехода между ранно Шумерските предания, и тези от по- късен етап. Самите истории са все едно продукт на различни вярвания и възприятия.

Добре, че е шегата, да си кажем истината. С Мор са се опитали по свой си начин да покажат грешките и слабостите на обществото от своето време. Засегнали са проблемите с нравстените добродетели, но както казва Мор в Утопия- „макар да си прав, тези от които зависи да те чуят, няма да го направят“, доста добре се е аргументирал, и защо това е така. Все пак „Възхвала на глупостта“ има своето място в историята, след нея, няма как някой да каже, че преоблемите, които днес виждаме погледнати през огледалото на историята, не са били видими още тогава.

Интересна книга, за всеки, който не е имал сериозен допир с дрогите забранени от закона. Аз лично за себе си открих, колко малко познания имам в тази насока.

….Лудост е да се преследва невъзможното. Но е невъзможно за негодните хора да не се заемат с подобни действия….

Бих казал, че ако се бе замислил още малко, щеше да разбере, каква огромна глупост е изказал. Добре, че братя Райт не са следвали тази философия, добре че не само те не са следвали този път.

…..Веднъж преди време ме нарочили, че съм с късмет. Да си с късмет значи сам да си си го отредил, а късмет значи добри душевни наклонности, добри подтици, добри дела….. А подобни фрази казани, от човек обгераден с роби, прислуга и пр. още от раждане, си е направо цинизъм.

За чудещият се, дали си струва ли си да се прочете- ДА, ДА и още милион пъти ДА.

Неслучайно това се счита за един от най- старите епоси. Честно казано за западно ориентирания ум, и ценности, има неща, които първоначално изглеждат озадачаващи. Ако обаче се абстрахираме, от моралните и етични ограничения на нашето време, пред нас се разкрива съвсем различна картина.

Страхотна книга. Забавно увлекателна, изключително приятно четиво.

Първите няколко страници, лично мен силно ме разочароваха, но след това бих казал, че има моменти на „добри попадения“. Предполагам ако книгата попадне в ръцете на тинейджър, или младеж на двайсетина години, доста ще се позабавлява с техниките описани в нея, дори може да сформира свое верую за пътя на мисълта.