Читателски коментари (за „Освободителят “ от Виктор Суворов)

Някои обвиняват Суворов, че преувеличава, други казват, че откровенно лъже за порядките при социализма. Моето мнение е, че показва картината в естествени цветове, и краски, но откъм перспективата на гледната точка на човек видял недостатъците, и на двете системи характерни за неговото съвремие. Днес политическата ситуация привидно е твърде различна, но замо погледнете в партийните организации на отделните партии, там в най- голяма степен са се запазили много от похватите на „онова време“. Като член на партия смело мога да потвърдя, че времето все едно е консервирало стълбата за политическо издигане. Днес подобно на времето за което пише, в политическите организации няма особенно значение, нито какво можеш, нито какви компетенции имаш в професионално естество. Важно е на кого си човек, важно е, колко хора имаш зад и пред себе си, важно е да можеш да пазиш гърбът на човека над теб, важно е да можеш да агетираш успешно, па ако ще да разказваш небивалици, ако ще и откровенни лъжи. Суворов дава добър пример в главата „как се става главком“, по подобен начин видях как хора станаха депутати, кметове, председатели на огромни партийни сруктури. Социализма си има своите позитиви, но това съвсем не значи, че описаното от Суворов не е истина. Дори напротив, ако имаше, кой да изкрещи тия истини навреме, то може би онзи социален строй можеше да съществува успешно и днес, или поне огромна част от неговите приемущества да бъдат припознати и внедрени в една нова по- справедлива система.