Читателски коментари от Костадин Бояджиев

Очаквах повече. Анализът на лудостта на отделните личности е твърде повърхностен, дори в болшинството случаи, трудно можем да говорим за анализ, по-скоро за повърхностни умозаключения. За пример - на Тиберий с лека ръка е пришито умствено разтройство, но на майка му Ливия, която мнозина историци описват, като социопат, жена, която е имала колекция от отрови, които пак според историците е обичала често да използва, убила не един свой близък роднина. Жена, за която се счита, че е неформалният управляващ в Рим, то тя е представена, като майка, направила нужното, синът и да наследи властта в империята. В заключени, ако книгата попадне в ръцете на читател с нищожни познания по история, то може би ще му бъде полезна, но в противен случай, по-добре да се потърси друго четиво.

От край време историята се ползва за политически цели, а научният елемент остава на заден план. Конкретно относно фактологията в българската история, то не веднъж ми е правило впечатление, че родните историци се опират главно на български источници, и при разминаване на фактите са склонни да дават превес на факти от наши литературни произведения, пред факти от официални документи и кореспонденция от чуждестранни източници. Относно произходът на нашата нация, то в наше време, лесно може да се изясни въпроса с помощта на ДНК анализ, и ако не е станало, то рано или късно ще стане, ама да не се окаже, че след това, ще трябва да пренапишем голяма част от историята си.

Очаквах да има информация за самите опити (тестове, резултати и пр.). Авторът основно е наблегнал, на това, че институциите в САЩ „заобикалят закона“ или просто не се съобразяват с него.

Дали ни харесва или не, то явно отстрани така изглежда историята ни. Големите победи на войската ни в голяма част от случаите е просто грабеж от мирното население и безсмислено разрушаване на това що други са градили с кръв, и пот. От малък съм се чудил, как така с лека ръка пренебрегваме факта за унищожението на 52 болярски рода, от човек, който дължи почти всичко що той и близките му са получили, именно на тези родове. А ако се върнем назад във времето и кажем на Кирил и Методий, че еди ден ще станат незаобиколими личности в нашата история и, че ще честваме празници в тяхна чест, то просто сигурно са щели да ни помислят за луди. Пародираме Македонците за тяхният прочит на историята, ама ние явно не сме много по- различни.

Една от личностите, които считам, че е задължителна за изучаване в училищата, и подобно на Василий Ян, следва да се покаже, тези „велики победи“, на необразования, но безкрайно хитър, подъл и безскруполен предводител, докъде могат да доведът светът. Задължително следва да се изучава, защото буквално утрешният ден, може да ни донесе „новият Чингис хан“, който да ни върне в средновековието (в добрият случай).

Романът дава добър поглед на този исторически период. Видно е, че автора се е придържал към официалната историческа линия, като същевременно поддържа интереса на читателя по интересен начин.

Очаквах повече.

Книгата е много приятна за четене. Историческата обстановка е добре представена.

Много приятно четиво. Наистина ви пренася в древен Рим.

Много полезна книга, особено за подрастващите, доста би могла да им обогати културата.

разсъждения х (малко цинизъм + много истина) = Ницше

Никак не мога да съжеля тези убити, безспорно някаква част от тях са били честни и почтенни хора, но голяма част от тях са били далавераджии и спекуланти играещи си с живота на своите съграждани. Сега също е пълно с такива, които унищожиха бъдещето не на няколко хиляди човека, а на цели две поколения, като по всичко личи, че скоро поколенията ще са вече три. Същите все повече се „утвърждават“, като усешни български политици и бизнесмени, а много от тях са нищожества, които заслужават именно народен съд.

А.Азимов отново блестящо показва, как мирогледът ни се формира на база фактологията на обкражаваща ни среда, „Падането на нощта“ е много добра илюстрация, на това колко големи разлики поражда фундаментално променено обстоятелство.

Много по- слаба от „заявката“ на заглавието. Но то и в края на книгата г-дин Холей сам си казва, че личната му философия съдържа в голяма степен нуждата от печелене и притежаване на пари, щото с тях си купува време за да прави това което иска.