Читателски коментари (за „Освободителят “ от Виктор Суворов)

До „един с два“ *Много е общото, най вече похватите на действие, не съм живял в Русия, изобщо не съм бил роден в годините, които описва, но това което чета, е това, което виждам в партята, в която членувам, а и в други за които имам информация. За пример- какво стана с един от нашите. Човека бе с партиен стаж над 40г., вярно служил на партия, и родина. Кой е той не желая да спомена, но бе човек рапознаваем по снимките от социализма, и парламента е гледал дълги години отвътре, и ЦК на БКП, и какво ли още не. Та тоя човечец бе включен в листа на друга партия без негово съгласие, за което без мног да му се иска обяснение бе набързо изключен от партията, в която членува. Не се мина обаче много време, и същата тази партия, която го изключи дисциплинарно, го издигна за независим депутат от нейните листи. Впрочем историята на ББ, и ЦвЦв, и тя е в този контекст. Силна бе и главата за банката, тя пък ми напомня на друг случай с един образ от Сандански. Преди години седим с един прекрасен бизнесмен в един офис намиращ се срещу прозорците на едно ембелматично министерство, та господина от Сандански бе съветник по въпросите с корупцията на тогавашния първи. Та докато си седим, другият отсреща се извини и излезна от едната стая, и влезна в другата стая също офис. Да ама докато излизаше го гледам излезна с издуто куфарче, а като се върна- куфарчето поотслабнало. И кого ми виждат очите с него- господина от Сандански, ама носи найлонова чанта изпълнена съдаржателно. След два часа гледам господина от Сандански, как яростно обяснява от телевизора, как трябва държавата да се бори с корупцията, впрочем каквото правеше всяка седмица поне по веднъж, че понякога и по- често. Интересното бе, че минаха се не минаха 2–3 седмици, и на прекрасния бизнесмен изведнъж му потръгна бизнеса. Пък развитието на кариерата на тоя от Сандански има сериозни сходства с една друга глава от книгата. Та кое да е общото, май повечето. Относно социализма- аз лично изпитвам симпатии към много от политиките на този строй, но обективната истина е такава, че имаше и свои недостатъци, и то такива, че караше мнозина да мечтаят да избягат от държавата. И както завършва тази книга Суворов (Резун), то никой строй не трябва да е такъв, че насила да кара хората да останат. Да не забравяме все пак, че следвайки учението на Маркс, то комунизма е просто следващата стъпка в развитието на капитализма, като в някои отношния дори Маркс критикува социализма в многото му вариации (манифест на комунистическата партия).