Странно и неестествено объркване на граматическите времена в началото.
Повторение на абзаци по смисъл.
Многословен диалог, нехарактерен при общуване между близки хора.
Плъзгане по повърхността на случващото се, изброяване на това станало, онова станало…
Липсва емоция и дълбочина в описанието на героите. Авторката е дистанцирана от това, за което пише. Прави го схематично. Като че ли дори на нея й е безинтересно и скучно.
Ненужни са обяснения като тези, че Матю е нарязал доматите, после останалите зеленчуци и ги сложил във фурната, сякаш някой го интересува това…Бла, бла!
Да му мислят читателите.
Според мен очарованието на едно художествено произведение е в стила и богатството на езика.
Тук стилът се изразява в протяжна регистрация на тривиалното всекидневие.
Роман няма. Къде са редакторите?!
Астролозите и езотериците ни съветват да формулираме желанието си така, все едно вече е реалност и да вярваме, че ще се сбъдне.
Доколкото разбирам, идеята на авторката е била именно с тази цел в цяла книга да опише мечтата си за щастлив живот. Може би с надеждата, че ще се сбъдне в действителност.
Пожелавам й го.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.