Читателски коментари

Нимфадора Тонкс е от Хъфълпаф. Може би имаш предвид майка й- Андромеда Тонкс, сестра на Нарциса и Белатрикс. Слъгхорн е страхливец и нагаждащач. Драко е може би единственият, който е принуден и неразбран.

Здравейте, хора!

Денят е прекрасен — мир, здраве, топлота, ситост, ден без бомби и разрушения…..Народното ни събрание най-после има председател от 11-ия опит. да се избере. Денят е 8 — ми декември — празник на студентите и наш празник, заедно с тях. Деняг е първи от поредицата дни, в които България има световен шампион в бокса. Благодарим ти, Кубрате, благодарим на хората свързани с тебе и около тебе, на брат ти Тервел, на родителите ти, екип……..Честито на всички! Превъртам лентата назад, когато и ние бяхме студенти, първия осми декември, първите по-сериозни връзки, а за някои първи и последни. Времената бяха други, хората бяха други, ние бяхме други. Мъча се да си спомня коя книга от онова време е нашият „Да убиеш присмехулник“, кой автор от нашите е Харпар Лий /жена е, за сведение на някои хора, макар че към днешна дата това не е от голямо значение/ Това с коментарите, въпреки, че някои от тях са от типа „колко дявола могат да се съберат на върха на една игла“ или пък „че студената вода завира по-бързо от горещата“ много ми допадна.

Иначе книгата се чете спорно. И как няма да се чете, като това е една книга на капиталистическия реализъм, дори от зората на капиталистическия реализъм. Няма значение дали ще наречем книгата класическа или юношеска. В нея юношите могат да прочетат за свои си неща, възрастните пък — да преоткрият себе си, да коригират мерника по отношение на подрастващите и децата си и въобща по отношение на хората и събитията около себе си. Бих казал, без да звучи натрапчиво, книгата е забавна, но поучителна. За това какви поуки ще си направи всеки един от читателите зависи от него самия. Авторката е един катализатор-хроникьор, който е оставил дълбока следа в литературната нива. Кой ще върви по браздата или ще кълве около нея си е негова работа, но и той да е жив и здрав!

Няма възможност да се спра на всички моменти, които ме впечатлиха в книгата, но едно ми направи неотразимо впечатление — действието се развива пред компютърната ера, преди наличието на смартфони, преди компютърните игри. И в тези времена децата играят наистина, децата правят от сняг и кал снежно-кален човек. С действията и разсъжденията, с реакциите си показват, че стават истински хора.

Чао, хора! Бъдете живи и здрави! бъдете българи! Бъдете хора! Четете!

Благодаря и на платформата Читанка.

Впрочем това е място, където можеш да намериш много, където влизаш за едно, а откривъш дрего и после второ, трето…..

Влязох да потърся Доктор Живаго. Уви! Посрещна ме любезно съобщение, че книгата не е достъпна по молба на издателство Колибри, тъй като имали ново издание.

Влязох в сайта на Колибри да си поръчам книгата, да я купя.

Посрещна ме в сайта им следното:

Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер и ние ще се свържем с вас за приемане на поръчката.

Оставих телефонен номер, но реших да се обадя на посочения телефон.

Посрещна ме някоя, която с доста раздразнен тон ми каза, че на телефона поръчки не приемат и че няма време да си губи времето с мен. Тази със сигурност не е чела „Да убиеш присмехулник“ и др. Така, че очаквам с нетърпение отнякъде да попадна on-line или да си купя книгата. Няма да е от Колибри, видя се.

А ето и съобщението в Читанка:

Книгата и произведението са временно забранени за четене по молба на изд. Колибри, тъй като предстои ново издание. Ще бъде достъпна отново на 1 април 2026 г.

книгата много ми хареса. не ми беше тежка, а героите ми бяха много симпатични.

Много, много ми хареса книгата. Препоръчвам я!

Много хубава книга. Спуска те до дълбините на душата ти и после отново те възвръща. Пречистен. Да, не е за всеки. Но беше за мен.

прочетох книгата заради коментарите, но не съм особено впечатлена. криминалната интрига никаква я няма. сетих се кой е убиеца още преди средата. не проумявам тя как така го обича като той постоянно я унижава. след едно въргаляне тя направо се предаде, макар че той пак я обиди. и тези безкрайни описания кой какво си мисли без почти никакво действие са ми направо отегчителни. четях ги по диагонал. иначе книгата е много еротична. трябва да е в тази категория.

Не ме разбирайте погрешно. По-необразован, в смисъл, имащ желанието, нямащ ресурсите. Сега — всичко на тепсия, но по-прост, ограничен народ. Не искащ, не вярващ, глухоням. Така описателен, строг и дълбок е Димов, че ми се ще да го познавах. Не се впуска в меланхолии, в същото време има описателност за всички — аз се повълнувах главно от тютюнопроизводството, търговията и износа. Но за други, любовта е там, историята (през очите на автора) също присъства в детайл. Тежко, но удоволетворяващо четиво.

Прочетох го за първи път на около 15 години, като част от задължителната литераутра в училище.

Чета го за втори път сега, на 26 години.

Толкова повече осъзнах и съзрях.

Едни времена, които ми се ще да преживее повече от сегашните.

Една трудност, бедност, същият грозен хайлайф, ама по-необразован от сегашния.

Това е моят поглед. Уникално четиво. Не можех да се наситя. Всички емоции преминаха през мен, Димов е бил извън времето си! Не напразно е бил репресиран, за да можем сега да осъзнаваме и разсъждаваме. Прочетете. Заслужава си.

Или преводача, или оформителя е допуснал досадна техническа грешка: някои глави са наименувани ЕЛ а в оригинала са НИКО.

Стандартна основна линия на сюжета, но все пак интригуваща. Уви, само толкова. Дразнещ вулгарен език на героите, посредствено описание на ужким еротичните сцени. След като се разкрият картите (става ясно какви са душевните травми и терзания на героите), темпото направо умира и последната една трета е направо досадна. Накратко: много посредствен роман. Авторката има къде-къде по-добри творби. Тази не струва.

Според моето скромно мнение това е най-доброто произведение на Ботев.

Открих тази книга случайно, имам голям интерес към Бразилия и по-специално Рио де Жанейро и именно така я открих. Започнах я и прочетох всичките 8 книги за нула време. Това е една от най-уникалните поредици, която съм чела, изключително голям интерес има във всяка от историите, а последната беше върха на предходните истории. Няма да съжелявате, ако ги прочетете, силно препоръчвам.

Приятно четиво с интересна криминална линия. Но, типично за американските писателки, главните герои за по-малко от седмица вече са влюбени и говорят за сватба. Сериозно? Друг неприятен момент е следния цитат: „Плоският й стомах се спускаше към гъвкавите и гладки бедра.“ Или авторът не е наясно (стомахът е вътрешен орган), или преводачът нещо е объркал. Не успях да намеря онлайн книгата в оригинал за да проверя. Не на последно място е развръзката: жената крепи тялото на ранения мъж, но успява бързо да стреля и да убие? Рамбо в рокля?

съгласна съм за характера на героинята. всички я мачкат, а тя си мълчи. абсолютно нелогично като се има предвид че властта е в нея. сюжета много ми хареса и докрая не знаех кой е убиеца. обаче трябва да кажа че всичките тези извратени семейни отношения ми дойдоха в повече.

Ооо супер трилър,много ми хареса…чакам и следващите книги от поредицата

книгата е интересна. бързо се развива интригата, но края не ме изненада. напомня много на една друга книга на авторката, която много ми хареса.

Втората част е още по-брутална откъм пророчества. Особено оная история с иглите…

Тази книга бе началото на един дълъг и неравен път за мен към"досадното християнство".

Исках да бъда като Лигия.А и кое ли тринадесетгодишно момиче не би желало да бъде красива и специална принцеса?!

И сега вече старо 58 годишно момиче ,пак ми се иска да съм крехката и смела принцеса от романа , устояла до края .

Интересна е историята на Римокатолическата Църква,наследница на езически Рим и взаимствала от него много от прилаганите мъчения .

книгата е много приятна и забавна. хареса ми много. главните герои са много симпатични.

книгата много ми хареса. отначалото бях малко объркана, но после ме грабна и не можах да я оставя!

Одно слово — Post-Russia.