Читателски коментари

Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд

(Изтрит профил) (18 ноември 2008 в 00:20), оценка: 6 от 6

Истински шедьовър , въпреки че краят му предвидих още в главата , в която Базил завърши портрета на Дориан . Незнаех как точно ще бъде унищожен всъщност , мислех , че ще бъде изгорен .

Това обаче няма значение . Романът ме караше да мисля да се възбуждам , напрягам във всеки един момент в който четях .

Хареса ми как се унасях докато чета и реално се лутах между добро и зло , между чувството за морал и греха .

Разбира се ще споделя с вас и любимиия мой персонаж в романа а това е лорд Хенри .

Да точно така — онзи циничен човек , който обаче говори за нещата такива каквито може би наистина са в действителност , не кавито другите ги виждат дори не както той самият си ги представя , защото „Стойността на една мисъл никак не зависи от искреността на човека, който я изказва. Напротив, колкото по-малко е искрен оня, който я изказва, толкова по-голяма ценност има мисълта, тъй като в този случай тя не е изопачена от неговите желания, нито от неговите нужди или предразсъдъци.“

Книга за операта от Любомир Сагаев

Франческа (17 ноември 2008 в 20:12)

Музиката е уникалана,а сюжета е един от любимите ми.

Гордост и предразсъдъци от Джейн Остин

nevinceto69 (16 ноември 2008 в 23:05), оценка: 6 от 6

Тази книга е любимата ми.За мене е шедьовър в литературата!

Нерон вълкът от Христо Калчев

Андриан Ангелов (16 ноември 2008 в 14:04)

Романът е невероятен.На скоро започнах да я чета и съм очарован!

Щастливият принц от Оскар Уайлд

Симона (16 ноември 2008 в 07:43)

Разказа дийствително е много интересен и поучителен.Заслужава си да я прочетеш..Лично на мен ми остави голямото впечятление..Как принцът, който е позлатие и има право да не му пука..влиза в ролята на другите и разбира всъщността на суровия живот.

Бойните ровове на Крарт от Дейв Морис, Оливър Джонсън

Дамян (14 ноември 2008 в 23:17)

Марине, остави един скайп за връзка — да обсъдим предимствата на КМ на живо!!

Американски богове от Нийл Геймън

Денислав Симеонов (14 ноември 2008 в 11:05)

Книгата е адски интересна и, най-вече, образователна. Досега не съм чел подобни книги от жанра Фентъзи и затова не мога да я характеризирам спрямо останали заглавия. Препоръчвам я на хора, които са заинтересовани от различни митологии и които искат да прочетат произведение и от този жанр, а не са го правили досега.

Приятно четене :)

Хлебарката от Радослав Колев

i_m_i (14 ноември 2008 в 09:47), оценка: 1 от 6

Золтане, защо ти прочетох мнението и реших да видя за какво става въпрос…

Хлебарката от Радослав Колев

Pavelcho (13 ноември 2008 в 21:45)

АХХААХАХАХАХАХАХХА, г-н Пиаченца, как лошо са Ви наредили в този разказ! И още нещо г-н Пиаченца… дано не сте прототип на автора.

Немили-недраги от Иван Вазов

Ванеса (13 ноември 2008 в 20:58)

Харесва ми !

Четивото е много добро !

Хлебарката от Радослав Колев

ЗОЛТАН (13 ноември 2008 в 01:00)

Мисля, че е нужно да се „прегледаш“.

Арабина от Джеймс Джойс

Валентин (12 ноември 2008 в 23:29)

Преводът не е много добър.

Записки по съвременна история 1918–1945 от Милен Семков

Олга (12 ноември 2008 в 16:22)

Ясно, запомнящо се. И другите автори на учебници биха могли да се постараят: хубаво би било да се поучат от този свой колега.

Моята борба от Адолф Хитлер


Прекрасно четиво , за да разбереш смисъла не е нужно да си съгласен с написаното и е нужно , да си прочел повече от две глави .

Адолф е блестящ политик , познаващ историята човек , художник , философ психолог и прочие , жалко че е посветил живота си на зли цели .

Но не само той и Сталин са хората които трябва да съдим от това време … :)

Корпорация „Безсмъртие“ от Робърт Шекли

Мрачния Пискун (12 ноември 2008 в 00:47)

Култова книга… задължително трябва да се прочете!

Приказка за рибаря и златната рибка от Александър Пушкин

Вергил (11 ноември 2008 в 23:19)

Една прекрасна приказка

Моята борба от Адолф Хитлер

Keira (11 ноември 2008 в 20:37)

Да,според някои хора тази книга е пьлна с глупости и тем подобни но,според мен това е едно много великолепно четиво,а и зависи човек как приема информацията…Това е една страхотна книга….Хора не се страхуваите от историята………

Шестото клеймо от Дан Браун

Диди (11 ноември 2008 в 13:54)

Чрез основния си похват, противоречието: силна вяра, последвана от силното й отрицание, авторът изключително ефективно поразява хората, у които тя не е стабилна, хората, които се двоумят. Манипулира съзнанието ни, като създава усещането, че няма вече нито едно сигурно нещо, на което можем да се опрем в житейските несгоди. Църквата досега е играела тази роля. Оказва се обаче, че в самото й сърце се случва огромна лъжа, измама, на която стават свидетели милиони хора по целия свят, и на която в крайна сметка повярват. Уповават се на чудо, което всъщност не се е случило.

Аз бях изключително възхитена от тази книга докато я четях, но когато доближих развръзката и разбрах, че авторът прави ОГРОМНО отрицание на християнството чрез нея, бях отблъсната. Не може обаче да му се отрече способността да убеждава. Дори и невярващ човек може да се замисли и да изтръпне от вълнение, когато чуе невероятно силната и харизматична реч на Карло Вентреска в защита на християнството. И после невероятното разочарование да се разкрие какъв е всъщност той и всичките му престъпления.

Финалът е по американски тривиален и плитък. Героите по никакъв начин не са повлияни от случилото се — остават си същите, еднакви схващания, еднакъв „лек“ научен цинизъм. Дори привличането между тях е стандартно и предсказуемо. Характерът на Лангдън е мекушав и нерешителен, постоянно губи битките с хашишина, в повечето случаи поради неловкост и страх, а Витория е нереалистично смела и нападателна. Би било нормално в момента на загубването на баща си, който за нея е единствен родител и близък, да страда повече. Вместо това малко след научаването на страшната вест за смъртта на Леонардо Ветра тя вече е способна да се шегува, пък макар и мрачно, за положението, в което се намират двамата с професора.

Прочетох я за два дни с такъв интерес, а сега дори не искам да я погледна

Приказки за боговете от Беа Нади

Мария Магдалена (10 ноември 2008 в 18:20)

Книгата е гениална и много точно разкрива отношенията между двете главни сродни души. Добре е да се прочете от всеки, който търси отговор за любовта между две души, и особено за връзката между две сродни души. Идеално четиво за хора, търсещи духовно познание. Авторката Беа Нади предава на читателя много от своите прозрения за духовните светове, за съществата, които ги обитават. Бих нарекла поредицата БУКВАР, УЧЕБНИК, полезен за много търсещи умове.

Пътят на кинжала от Робърт Джордан

Бойко (9 ноември 2008 в 19:50)

Великолепно написана поредица, с герои доближаващи се до Толкин и характери правдиви като при Стивън Кинг. Няма грешка!