Читателски коментари

Добре е написано харесава ми самата структора !

По- ранните му произведения ми харесват повече.Последните издания са малко трудни за преглъщане.Не се четат леко като Кери или Мъртвата зона.Може пък причината да не е в романите , а във вече завишеното очакване.

Най-добрата книга за мен през последните 10 години разбира се от това,което аз съм изчела .

Романът е страхотен и може да припомни на творците, че шедьоври не са само книгите с мрачни сюжети…

Скъпа г-жо Анастасова,

изключително съм ви благодарен, за това че сте написали толкова приятна и полезна статия, която без съмнение ми влезе в употреба. Със сигурност всички, които я прочетат, ще е оценят подобаващо. Надявам се да продължавате да ни радвате с още информация по този въпрос.

Искрено ваш, Лъчезар

Книгата е великолепна.

Много добър роман

интересно и доста вълнуващо приключение

Една от най-големите (и ловки!) фалшификации в литературата на 20 век… ))

Невероятни стихове . Браво и на преводача !

Този роман е поредното безценно и неповторимо произведение на Антон Дончев. Всяко изречение, написано от неговата ръка е изпълнено с толкова дълбока и толкова разбираема, достъпна за човешкия разум философия. Странно е да прочетеш своите собствени мисли, изречени от друг; предадени с думи, които винаги си търсил, а никога не си намирал. Това е величието на неговата дарба — способността да докосне и изкаже онова, което инстинктивно мислим, но ограничеността на нашето въображение не ни позволява да открием формата, в която са го въплътим.

Тази книга показва каква огромна е пропастта между Николай и Богомил, който му се пада син, но дотук. И как никога не е разбирал баща си, нито е успявал да вникне в дълбочина — и тази книга е един повърхностен прочит на Николай Райнов…такъв, какъвто го е видял неговият неразбиращ син…

Прекрасна и тъжна приказка.Потърсих я,защото я бях заравила,а 5 годишната ми дъщеря искаше да й я разкажа.Благодаря Ви,че я имате.

Произведението се казва „Franchise“ а не „Elections“.

Това е една много скъпа за мен книга.Много интересна,много завладяваща и реална.Една от малкото книги,които харесвам.

Деликатна работа! От най-истинските. Поздравления за Лили Минкова.

Интересно ми е защо тоно е морил евреите. Цкоро ще разбера…

Истински шедьовър , въпреки че краят му предвидих още в главата , в която Базил завърши портрета на Дориан . Незнаех как точно ще бъде унищожен всъщност , мислех , че ще бъде изгорен .

Това обаче няма значение . Романът ме караше да мисля да се възбуждам , напрягам във всеки един момент в който четях .

Хареса ми как се унасях докато чета и реално се лутах между добро и зло , между чувството за морал и греха .

Разбира се ще споделя с вас и любимиия мой персонаж в романа а това е лорд Хенри .

Да точно така — онзи циничен човек , който обаче говори за нещата такива каквито може би наистина са в действителност , не кавито другите ги виждат дори не както той самият си ги представя , защото „Стойността на една мисъл никак не зависи от искреността на човека, който я изказва. Напротив, колкото по-малко е искрен оня, който я изказва, толкова по-голяма ценност има мисълта, тъй като в този случай тя не е изопачена от неговите желания, нито от неговите нужди или предразсъдъци.“

Музиката е уникалана,а сюжета е един от любимите ми.

Тази книга е любимата ми.За мене е шедьовър в литературата!