Читателски коментари

Всичко, което казваш е истина, но елементът реалност не трябва да се пренебрегва. В края на краищата книгите се пишат за хората, за да получат последните нещо повече от сценария на третокласна холивутска продукция. Ако не някаква житейска мъдрост, то поне малко реализъм не вредят, за да се вживее читателят. Лично аз не смятам, че това е най-доброто на Хайнлайн, но харесвам автора и му прощавам тази книга, като имам предвид, че от онзи период има автори, писали много по идеалистично. 60-те е периода на хуманизма и в тази светлина книгата е простичко средство за популяризиране на мира и пр.

За първи път ги чета. Написани са мъдро. Харесват ми.

Борис VІІ

Това е наи страхотната книга

Случайно реших да се върна към някои от книжките, които съм прочела като дете и се сетих за тази. Оказа се, че част от детското в мен се е запазило. Пожелавам на всички, които се сетят за детското в себе си да се обърнат към детската литература, не защото имат деца, а просто заради самите тях.

Идеалистично — да, но това е типично за Хайнлайн. Човекът си има своите представи за обществото, човека и съотношението индивидуализъм/колективизъм — и ги слага под една или друга форма във всяка от книгите си. В известен смисъл някои от неговите прогнози за обществените проблеми се случват сега, макар и разбира се доста поизкривени, защото реалното развитие на обществото много трудно може да се прогнозира, заради многото фактори и взаимодействия.

Която и фантастична книга да вземеш — във всяка има под някаква форма наивност и идеализъм, даже и да е на Лем — автор, който се опитва да гледа по-реалистично на бъдещето. Та, въпроса за мен е по-скоро книгат да ми хареса като четиво, а реалистичността я оставям за живота :)

много хубаво

Хмммммм. Че книгата е добра — добра е. Вярно, че любовната история вътре е пълен буклук, но останалото не е за изхвърляне.

Колкото до това, че всичко писано от автора е великолепно — категорично не! Ами случано някой да е чел онзи роман, забравих му името, за някаква гробница на инките, инквизицията и още забравих какво? Ще си призная, че началото ме отврати, а по нататък не продължих.

Книгата е великолепна! И как да не е, щом е писана от Джеймс Ролинс.

Чудесна книга!

Носталгията ме залива на вълни.

Това е едно от най-великите съвременни стихотворения, Дамянов е истински гений.

И на кого подражава, би ли ни светнал? Напротив, необичайни са, оригинални.

Закопчалка сребърна роза ползваше лорд Коруин от Амбър. Ама той носи Грейсуондир — меч, не шпага. А и не е вампир.

Това е само част от произведение!

Страхотна книга!Непременно трябва да я прочетете!

Страхотна книга. Една от най-хубавите книги на Рекс Стаут. Препоръчвам я горещо!

Въпросните типчета обикновено вземат книгите от „вторични суровини“ или от разкулачени библиотеки, т.е. разходите им са сравнително ниски.

Браво! Само така !! Каква е тази възрастова (а не дай си Боже и полова) дискриминация?

вероятно не е чак толкова популярна, защо е малко ’измислена’ :-) Иначе признавам, че на места има добри попадения, обаче има и пълни абсурди. Така че за едно прочитане става, за настолна книга и съкровищница на целокупното човешко знание (цитирам по памет) — не става.

Силве, Ако ти харесва този жанр погледни Синухе Египтянина от Мика Валтари или Лешоядите от Дан Димънс

Наско, ще ти отговоря следното: „Който няма какво да каже, да мълчи“ — във Видгенщанов смисъл, разбира се.

Тука (в този сайт поне) се събират и пишат хора, мислещи, т.е. имащи какво да кажат. А петте лева са за кафето с колата в кварталното кафене, където апропо, също се изказват и коментират мнения. Всеки мислещ може, а и трябва да оценява това, което чете, респ. автора. Колкото до оценката — едни му се кланят, други му намират кусури (да речем). Така е в свободния свят.

Г-н Наско, всеки има право да оценява, изхождайки от свои разбирания и убеждения. Поколенията нямаше да познават този човек в противен случай. Вие също сте дал своя оценка, вероятно несъзнателно, като сте нарекли Ботев „велик човек и поет“. Измерителят на оценката не е само числов. Предполагам сте искали да кажете, че каквото и да се каже за Ботев, то ще е малко. Няма! Самият факт, че се говори за Ботев е показателен, че „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Не го убивайте отново с безмълвните си поклони, а го „оценявайте“ смело и пазете духа му жив. Той е копнял за верен другар, с когото да разговаря и споделя, не за онемял поклонник. (За съжаление не помня заглавието, което потвърждава последното мое съждение). Исках още нещо да напиша, но го забравих :D