Това е едно страхотно произведение и аз мисля че много малко хора не са го чели и горещо им го препоръчвам.
Това е книга, която определено си струва четенето. Сюжетът,съдържащ в себе си интриги и неочаквани обрати, е много интересен, а авторът засяга теми и въпроси, от които да черпим изводи за себе си. Но какво се изненадваме- това е то класиката!
Книгата е невероятна!Съжалявам,че не съм я прочела по-рано!
Книгата е супер.Направете нещо по вьпроса за втората част на романа, защото тук аз прочетох само пьрвата. Не знам аз ли не сьм я намерила или изобщо я няма.
Във връзка с предишния коментар — книгата вече е качена изцяло. Сравних съдържанието на този файл с това на двата тома, които имам вкъщи и всичко съвпада. Приятно четене! :)
Ето книга, която трябва да се изучава в училище- смислена, интересна, увлекателна, и съдържаща качеството чрез което кара непрекъснато читателя да се интересува от следващото.
Тя и се изучава в училище. В 10 клас :)
наистина е цялата книга, а не само първа част, но форматът е пуб пак показва само въпросителни — има ли изобщо някакъв начин да се оправи това?
Ето такова произведение напълно заслужава званието „шедьовър“. Всяко едно действие, всеки един образ е изпълнен с огромен смисъл, който те кара да продължиш да четеш и да не спреш, докъто не видиш края. Един страхотен шедьовър.
Огромно сходство с Капитан Драйфус
Това е книгата, която ме накара да се замисля за живота. Това е книга , която не се забравя!!!
Шедьовър! А краят е наистина много силен. Чакай и се надявай!
Тази е толкова посредствена, че ми стана лошо, докато я четях. По-голяма боза не бях чел. Може едно време да е била хубава, но сега е далеч… Тази книга не знам кой би я харесал в днешно време освен някои празноглави жени.
ТРОООООООООООООООООООООООООООЛ.
Съжалявам. Поне се надявам да си трол, защото алтернативата е злокобна. Това четирийсетгодишен мъж да се изкаже по подобен начин за световна класика, без да седне дори подобие на аргументация да напише, без да е наясно каква реакция ще предизвика, без изобщо да му пука, че с подобни писания обижда най-вече своята интелигентност…
Трябва да е трол.
Не мога да повярвам, че си написал такъв коментар за този роман.Интересно ми е на колко ли години си и ако това е боза,за теб какво не е…Но все пак отдавна е казано "Разни хора, разни идеали " .
На 40 години съм. От малък съм фен на научната фантастика, но много обичам руските класици — Солженицин, Гогов, Достоевски и Лев Толстой. Също съм голям почител на Умберто Еко, Стайнбек и още много други, но тази книга мен просто ме разочарова.
Аз също обожавам руските класици особено Достоевски. Граф Монте Кристо е роман, който трябва да прочетеш в тинейджърските си години, а не в по-късна възраст. Аз го четох тогава и много ми хареса. Всичко на Дюма ми харесваше когато бях на 15–6 години.
Эмил е съвършено прав! Тази книга просто си е детска, няма как да хареса на възрастен човек…
Зависи какъв тип е възрастния човек — ако е някой от онези така неприятни ми сухари, които нямат капчица фантазия или са „убили“ детето в себе си — да, тогава книгата няма как да му хареса.
За мен книгите нямат възрастови ограничения — хубавата книга си е хубава книга, независимо от стила и жанра. Никога не съм бил фен на Дюма, има далеч по-хубави автори и книги в този жанр, но „Граф Монте Кристо“ все още заема важно място в библиотеката ми (която е посветена основно на фентъзи и хорър, ама това е друг въпрос)
Най-учтиво пиша — грешиш!!! Ако си я чел като малък, а и всичко останало на Дюма, няма начин да не ти хареса…Това си е класика в приключенските романи и за своето време. Сега може да ни се вижда малко наивна, но времената се промениха, много нови автори се наложиха, изискванията ни се повишиха и измениха…Все пак мисля, че едно дете трябва да прочете Дюма, Майн Рид, Емилио Салгари,,,Хенри" и т.н.
Вече се изучава в 10 клас. Нямам търпение да го прочета :)
Че то и по мое време се изучаваше в 10 клас… Какво ще рече „вече“?
„Граф Монте Кристо“ е част от учебното съдържание от 2001 г. насам.
И аз бях много предубедена миналото лято като бях за 10 клас и като видях 2 тома по 600 страници се уплаших ама книгата е страхотна. Мисля, че дори възрастен да си не може да не ти хареса романа. Просто Ал. Дюма пресъздава наистина нрава на човека, добър-да и същевременно и отмъстителен за това което му се е случило несправедличо.
Книгата се отличава с особена динамика на действията, силни и запомнящи се образи.Чете се леко, няма нужда да вникваш в сюжета, а просто ти поднася нещата и изводите за живота на тепсия, толкова леко и фино, все едно мислите на автора са били винаги и твои мисли. Обичам такива книги!
Прекрасна книга! Най-много ми харесват такъв тип книги, а Дюма го е написал уникално! Имах съкратено издание, което прочетох за два дена, но не се задоволих и прочетох двата големи тома. :)
Четох книгата веднъж 10-ти клас, втори път сега след няколко години и смятам, че няма да ми е последния път. Намирам историята за много добре изградена и заплетена. Всяка една глава има своите смисли и значение за цялостната картинка и сюжета.
Помня, че преподавателката ми по Литература я определи като посредствена и без никакви смисли. Спряхме се на двата тома само за 1 час, а отделихме на Дон Кихот много повече време, но лично за мен Граф Монте Кристо е едно невероятно произведение и винаги ще го препоръчвам!
Книгата е невероятно интересна. Прочетох я за първи път на 25 г. И сега отново на 27 г. Знам, че има само 2 г. между първия и втория прочит, но намерих голяма разлика в начина, по който ми въздейства. Това се дължи на събития, които настъпиха в живота ми. А представям си какво ще е ако я бях прочела още в училище. Много съжалявам, че тогава не я прочетох. Нищо, сега поправих грешката. Това е книга за всички поколения. Дядо ми и до ден днешен я препрочита. Когато имам деца и ако те обичат книгите, ще им я препоръчам, и ще се запозная с тяхните впечатления.
Чета книги много рядко, но тази ще остане завинаги в съзнанието ми защото тове е един изключително добър роман.
Като се замисля може и да има правда в идеята, че има книги, които са строго за детската общност и такива, които са за по-напреднали. Според мен обаче „Граф Монте Кристо“ не бива да се преписва към детския лагер. Това като отрицателна характеристика, защото липсва едновалентността на сюжета и неотличимите един от друг герой. Въпреки кратката биографическа справка съпътстваща всеки или почти всеки от героите в книгата образът остава непълен и почти винаги второстепенен. В процеса на четене четящият винаги очаква от някоя пролука да излезе главният герой.
Друга аргументация против това, че книгата е за детския сектор е по-скоро пожелателно, да не бъде преписвана там (въпросът, който си задавам след това е обаче към коя хм, група да препишем книгата тогава) е поради идеалистичната библейско-его-истна концепция, че човек може да изиграе ролята на висш съдник над другите и да решава еднолично кой да умре и кой да бъде радостен до дълбоки старини.
Като книга ориентирана към децата например, и с това завършвам, бих предложил „Чичо Томовата колиба“, субективно и защото сега чета нея. Тя е удачна, защото представя един непозната обществена характеристика днес в нашата част от цивилизацията человеческа и то доста емоционално и същевременно — доволно плътно. Но това всичко само като субективен пример.
Книга, която се чете с всички сетива, след края на която си изпълнен с толкова чувства и емоции. Една от най-интересните, поучаващи и вдъхновяващи книги, които съм чела.
Ще помоля за мнения по следните въпроси:
Книгата от този тип ли е, дето не можеш да ги оставиш до края?
Женски роли има ли? Любимата на главния герой не се брои:-)
Стилът добър ли е?
Съжалявам за многото въпроси, ама книгата ме впечатли с размера си и не знам дали ще я харесам:-)
Книгата е от този тип, дето можеш да я четеш в няколко различни възрасти и да ти даде всеки път по нещо ново. Аз съм го правил три пъти поне до сега.
Мой приятел я нарече някога " детския вариант на Престъпление и наказание"
Основно главният герой е мъж , но присъстват и женски персонажи…
Създай си сама мнение, Войне на светлината, но не се отказвай поне до сто-сто и петдесетата страница, той този автор така си пише-обемно.
Супер, мерси за коментара. Разбира се, че ще си създам мнение, ама за всеки случай попитах…:-)
относно въпросите ти (според мен!):
* Книгата от този тип ли е, дето не можеш да ги оставиш до края? -> да, просто не можеш да спреш да четеш, супер е забавно!
* Женски роли има ли? Любимата на главния герой не се брои -> да, има женски персонажи, които са доста важни, но по-скоро мъжките имат най-съществена роля, както се очаква, тъй като е писана 19ти век
* Стилът добър ли е? -> еми, има доста диалог и се чете лесно
* …книгата ме впечатли с размера си и не знам дали ще я харесам? -> заслужава си докрай и става все по и по-интересно
Мерси всезнайко1:-).
една от любимите ми книги! :)
,,Парижките потайности" също е добра книга.
Най-великото произведение на всички времена. Съдържащо много смисъл и философия в себе си, разкриваща една човешка съдба, предназначена да изпълни божието провидение. Изключителна. Изпълнена с много обрати и спиращи дъха моменти. Всеки един човек трябва да я прочете поне веднъж през живота си. Аз лично не мисля, че това е книга за деца. Има много философски въпроси, сложни диалози и мисли, човешки характери, които едно дете не би могло да разбере. Книгата е предназначена по-скоро за млади хора, тепърва навлизащи в живота, и зрели личности, натрупали опит.
Една от най-добрите книги, които съм чела! Препоръчвам я на всеки, заслужава си всяка страничка!
Прочетох коментарите, и реших да добавя своето мнение тук.
— Спадам към поколението, което четеше и гледаше кино и телевизия…, защото компютри нямаше.
Т.е., към онова поколение което предимно четеше.
_ _ _ _
— Книгата Александър Дюма е написал по действителен случай…, както повечето си книги — но краят там не е щастлив.
(Главният герой си отмъщава, но и сам умира…)
— Четох книгата за пръв път на 14 години (7-ми клас) — четох я в продължение на 24 часа, без да спя — и прочетох двата тома на един дъх.
След няколко месеца я прочетох пак — но вече много внимателно — вниквайки във всяка фраза, и детайл…
И видях, че при първия прочит съм следил само фабулата, а съм изпуснал съществените неща, които се намират между редовете…
— Оттогава съм я чел десетки пъти, и всеки път откривам нещо ново.
Да, времето днес е различно — но хората, и човешката същност не се е изменила…
— Подобно на Виктор Юго, чийто връх в творчеството му е „Клетниците“, така и Александър Дюма-баща има „Граф Монте Кристо“ — която ако я четеш през 1–2 години — винаги ще намериш нещо ново… за себе си, и обществото.
— И двете книги (въпреки големината си) трябва да се прочетат от всеки образован човек… — И да се препрочитат.
— Затова са станали класика в литературата… и киното.
Тази книга е една от най-великите книги на приключенските романи, тип „плаща и шпагата“- До голяма степен тя е олицетворение на френския романтизъм. Уви,на много хора днес ше има се види скучна — разводнено действие, безкрайни диалози и интриги, множество бележки. Тя обаче е характерна за романтизма, а бих казал -и за творчеството на Дюма. „Тримата мускетари“ и „След още 10 години — виконт дьо Бражелон’Луиза дьо Валиер“ са едно от най-обичаните филми и анимации. Но в анимациите или комиксите е „изхвърлен“ половината сюжет и диалози.. Дюма представя много време на сетинат, какво вино пият героите, колко плащат и пр.
Като оставим тази част настрана граф Монте Кристо е забележителна книга — тя е наситена с предателства, коварни заговори, намиране на приказни съкровища, демонстративна показност, напрегнато очакване кулминационни моменти — и с възмездие. До голяма степен тя повлиява на писателите през 18 век (пък и до ден днешен). Темата за възмездието бе засегната и във „V като вендета“ Монте Кристо е пиршество за чувствата. Книгата има много силна библейка проповедност. Впрочем такива са повечето книги на романтизам -Карл Май също проповядва хринстиянството в своите романи, също ни дотяга с безкрайни описания и развлачено действие. И все пак трилогиите Винету, Съкровището в сребърното езеро, Завещанието на инката, Кралят на петрола или трилогията Сатана-Юда Искариотски са класики. Въпреки всички несъвършенства, които споменах, а може би и заради тях книгата си струва да се прочете.
Разбира се, възрастта на четящия не е без значение — книгата би ни направила по-силно впечатление ако сме на 15–16 години и сега разлистваме приключенските романи за първи път. Но тя е въздействащо четиво, дори за по-възрастни хора.
Желая ви приятно четене!
Само да добавя нещо — „граф Монте Кристо“ засяга много теми. Като оставим настрана религиозните моменти и концепцията за идващото възмездие книгата засяга доста сложни теми. Например лицемерието на човешкото общество — подлецът Фернан се жени за Мерцедес и става граф; користолюбецт Данглар забогатява но оставя бащата на Едмон да умира от глад, а собственика Морел да се разори, макар да не мо коства нищо да ги спаси; вкопчен в личния си егоизъм прокурорът Вилфор (който трябва да е неподкупен и безпристрастен) действа прирастрен и осъжда невинен човек на вечен затвор. В същото време добродетелният Морел се разорява. Монте Кристо раздава възмездие, но възмездие и справедливост не са едно и също — възмездието настига децата на злодеите, когато те нямат винат. Йожени е принудена да бяга, смъртта покосява Едуар. Темата за користолюбието, алчността, лицемерието на едно общество в което всичко се купува с пари са вечни. Темата за възмездието — също. Как разбираме кога сме прекалели? На много хора толкова многопластова книга може да не се хареса, днес се четат книги в „холивудски стил“ — наситени с екшън. Ако търсите това — няма да го намерите. Но „Граф Монте Кристо“ е класика и също като „Човекът който се смее“ на Юго прави напречене разрез на едно общество.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.