Читателски коментари (за „Хаджи Димитър “ от Христо Ботев)

  • 1. Наско (12 януари 2009 в 05:30)

    Какви читателски мнения какви пет лева. Кои от нас би могъл да оценява Ботев освен да му се поклоним велик човек и поет.

    • 3. доктор дулитъл (23 януари 2009 в 06:06)

      Наско, ще ти отговоря следното: „Който няма какво да каже, да мълчи“ — във Видгенщанов смисъл, разбира се.

      Тука (в този сайт поне) се събират и пишат хора, мислещи, т.е. имащи какво да кажат. А петте лева са за кафето с колата в кварталното кафене, където апропо, също се изказват и коментират мнения. Всеки мислещ може, а и трябва да оценява това, което чете, респ. автора. Колкото до оценката — едни му се кланят, други му намират кусури (да речем). Така е в свободния свят.

    • 7. Tonoveca (26 юли 2013 в 23:13), оценка: 6 от 6

      Напълно прав си,неговият гении не може да се оценява от такива като нас и изобщо е неоценим! :)

    • 10. to5ov (5 април 2021 в 06:47)

      Нали? :)

      Ботев е стихия, всички ние сме едно нищо в сравнение с него!

      Амин!

  • 2. Pavelcho (23 януари 2009 в 02:47)

    Г-н Наско, всеки има право да оценява, изхождайки от свои разбирания и убеждения. Поколенията нямаше да познават този човек в противен случай. Вие също сте дал своя оценка, вероятно несъзнателно, като сте нарекли Ботев „велик човек и поет“. Измерителят на оценката не е само числов. Предполагам сте искали да кажете, че каквото и да се каже за Ботев, то ще е малко. Няма! Самият факт, че се говори за Ботев е показателен, че „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Не го убивайте отново с безмълвните си поклони, а го „оценявайте“ смело и пазете духа му жив. Той е копнял за верен другар, с когото да разговаря и споделя, не за онемял поклонник. (За съжаление не помня заглавието, което потвърждава последното мое съждение). Исках още нещо да напиша, но го забравих :D

  • 4. PuShKaTa (3 май 2010 в 19:49)

    Стихотворението което търсиш ми се струва, че е „Към брата си“ :) Инак на мен поне интересното за Ботев ми е, че е малко неопределен като жанр. Той е някак по-скоро творение на времето(като Вазов), отколкото на някаква „мода“ от другаде.

  • 5. petia_ruffalo (15 юли 2010 в 23:58), оценка: 6 от 6

    Мисля, че Наско има предвид друго, а именно — всички ние, като българи, знаем кой е Ботев и какво е направил за родината ни, така че коментарите са меко казано излишни. Мисля, че едно такова стихотворение / както и всички други на Христо Ботев/ не може да се нарече просто „невероятно“, не е достатъчно. Затова по-добре да не казваме нищо … Велик поет и революционер! Светла му памет.

  • 6. Ники (16 юли 2010 в 13:53)

    Докторе, Витгенщайн ли си имал предвид?

    Като сме мислещи и пишещи хора, поне да пишем имената на мислещите правилно.

  • 8. Един българин (26 юни 2015 в 23:59)

    Израснах с това стихотворение като песен. Пееше я с пълна душа татко ми и ме зарази и аз да я пея по същия начин. Когато ми е тежко, когато тъга се опитва да ме обърка, си запявам „Жив е той, жив е…“ и си връщам силата. И до днес. И няма сила във Вселената, която може да изтрие Ботев от народната ни памет. Който се опита — сам себе си ще изтрие.

    Вечер, щом тате се връщаше у дома, ме качваше на едно малко столче и казваше: „Хайде, сине, сега да кажеш «Хайдути». Аз ще ти помагам където си го забравил…“ и аз, не знаещ още да чета, казвах пред пламналите очи на тате и мама „… и страшен беше хайдутин за чорбаджии и турци; ала за клети сюрмаси крило бе Чавдар войвода! …“, и сълзи на радост и възхита потичаха от очите на тате, сякаш в стайчето ни присъстваше сам Ботев и се наслаждаваше на едно българско семейство, което го помни и обича…

    Пред очите ми идваха самодивите, за да превържат юнака и в мен заживяваха сами и Хаджи Димитър, и Ботев — непокорни, красиви, силни, прекрасни, сърцати…

    Нямахме телевизия, но имахме много по-голям прозорец към Вселената — душата на поета, душата на бунтовника, на непримиримия борец за правда и за свобода! „Но стига ми тая награда, да каже нявга народът…“

    Бог-България-Ботев… Благодаря!!!

    .

    • 9. Паола (6 януари 2016 в 20:43)

      Ботев е Вселена….Той ни съпровожда от раждането ни за света, до сетния ни час. Той е в кръвта ни, във въздуха, който дишаме….Той е упование, молитва, клетва за бъднините ни….Да помним! И никога да не забравяме, че трябва силно да любим и мразим….и да положим кости в името на клета България. Един само Ботев да имахме ни стига, за да пеем гордо химна и да изтръпваме под трибагреника ни! Неговата огнена поезия е литургия за свободата и величието ни като народ!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.