Читателски коментари

Много приятно разказче, всява ужаса, който харесвам в Кинг!

Слаб разказ. Въздействието му, поне в/у мен беше много, много минимално.

Страхотна приказка, четох я със сълзи на очи,а съм я чела и преди години, но я бях забравила. Ценя най много нещата който ме трогват и пораждат истински чувства.

Много тъжно!

Това е прекрасно! Не случайно Кина е удостоена именно с Андерсенова награда.

Толкова нежност и мечта! И дори надежда…

Великолепно! Има си някакъв особен стил руската класика пред останалите и това е.

В трета глава Божидар Димитров пише, че тъй като българите били иранци (това пък как беше установено?), т.е. индоевропейци, то „Казано по-простичко, VII–IX век славяни и прабългари, живеещи на територията на България, са си бъбрели на близки езици, произхождащи от общия някога индоевропейски език, и най-вероятно са се разбирали и без преводачи.“

Олеле! Знайте, моля, че по онова време иранци и славяни са можели да се разбират помежду си точно толкова, колкото и сега. Тоест никак. Какво ли струват другите твърдения на този наш виден учен?

Една от любимите ми книги.Може би не всеки я разбира.

Това ми е една от наи-харесваните от мен книги… Много я харесвам.

Здравеите!Аз отдавна чета Нора Робъртс и смея да твърдя,че тя ми е любимата писателка.Много харесвам тази поредица с Ив Далас както и всички останали неини книги.Близо вече 7 или 8 осем години чета и мога да кажа,че Нора Робъртс си има свои стил на писане,които на мен много ми харесва.

Няма я 4-та глава! Има ли някой книгата да провери дали липсва текст и ако не — къде е мястото на 4-та глава?

Май вече всичко е казано преди мен… няма лъжа! :) Когато се появи в кварталната ни библиотека в Подуене, попадна у дома с куп нови книги. Беше прочетена само от леля Цеца-библиотекарката, наша семейна приятелка. Бил съм на 11 години, нямаше телевизия, а по радиото чакахме неделя, за да слушаме радио-театър (сутрин в 9 ч. за „младия слушател“, а в 16 ч.- за възрастни). Та, книгите бяха нашия прозорец към света. Зачетох предговора и ми се стори безинтересна работа, все едно, че съм попаднал на „Огоньок“… След седмица

родителите ми я бяха прочели и горещо обсъждаха съдържанието. Това ме накара да я подхвана и така ден след ден. С фенерчето под юргана тайно четях нощем, защото трябваше да се връща в читалището. Скоро стана хит в махалата, тъй като минаваше от ръка на ръка. Правехме си шпаги от арматурно желязо и се вживявахме в ролите на добрите. Никой не искаше да е Джакомо Грели… Минаха години, любовта към книгите ми остана, а заедно с това и леснотата на общуване с различни хора. Така се случи, че получих добро образование у нас и вече можех да чета на няколко езика. В библиотеките ми подреждам книгите по автори, независимо от езика, на който са написани…

Много пъти съм се сещал за тази книга, но не можех да я открия никъде. След събитията през 1989 г. един ден се шляех пред сергиите на Плиска, а някаква жена беше изнесла най-различни по тематика книги: прочитни, помагала и разни други-всичко по 2 (два) лева. Заразглеждах и отворих една, която беше увита във вестник.Така се правеше,за да се запазят кориците. И ахнах… сякаш държах античен ръкопис в ръцете си. „Наследникът от Калкута“ в цялото си великолепие ме съзерцаваше в очакване. Проверих състоянието — беше като нова, а аз се чуствах като юноша на първа среща… Попитах пак за цената и жената видимо разтревожена, че ме изпуска като клиент, ми предложи в допълнение „Четиризначните таблици“ на Брадис, едно също легендарно книжле-помагало. Еуфорията ме завладяваше, извадих 10 лв., не дочаках рестото и бързо се прибрах у дома. Сещате се какво съм направил след това… ;)

Очаквах нещо като български аналог на „Наследникът от Калкута“. Прочетох един слаб и написан по ’Партийно’ поръчение приключенски роман. Краят на историята е поредната безобразна комунистическа пропаганда, претупан по жалък начин, поради невъзможността подобен род идеологическо ’четиво’ да се интегрира в жанра.

Ако мнениетята ви за литература съвпадат с тези, които аз съм дал за други произведения на този сайт, може спокойно да прескочите „Остров Тамбукту“ от Марко Марчевски и да се насочите към други много по-добри образци на приключенско четиво. Ако пък търсите глуповата комунистическа пропаганда, мисля, лесно може да се намерят по-синтезирани произведения.

Нивото тук е същото както на карикатурите изобразяващи американски войници, търкалящи се мъртво пияни с Кока-Кола по улиците на Западен Берлин след построяването на стената.

Оценка: слаб. Много слаб.

Написах коментар под № 21, но беше изтрит веднага !

За мен Сопженицин е талантлив и написаното от него е изключително четивно.

Но в същото време е изключително иманипулативно, в неистовото му желание да донатрупа действителността в лагерите.

Описаните от него случаи са били действителност, но има и страхотии, които не са верни, а са просто пряма лъжа.

Работил съм зад Северния полярен кръг, живял съм и съм работил до минус 58 градуса- зимата на 1978/79 година.

При прочитането на двата тома през 1988 година установих 17 неистини /откровени лъжи/, които ме накараха да погледна с друго око на написаното в книгите му.

Така например, той описва картина, при която лагерниците, облечени само по лагерни пижами ,са били принуждавани да спят при минес 40 градуса , в бараки от дъски с по два сантиметра процепи.

Това практически е невъзможно, защото човек при тази температура умира за не повече от два часа.А, видите ли, според Солженицин, те живеели при тези условия.

И още много такива несъответствия намерих в книгата, което ме накара да гледам с друго око на целта , която е преследвал Солженицин .

А иначе, той обича Русия и го доказа с поведението си след завръщане от емиграция.

Завършвам с молба да не триете коментара.Иначе се докосвате до схемата, срещу която той е писал.

Беляев е от по-старата школа фантасти. Той набляга повече на душевността и човешките взаимоотношения, отколкото на свръхчовешките способности на героите си. По това доста ми напомня на Джон Уиндам.

За мен Беляев е автор с огромно сърце и невероятно въображение.

Гор Видал е Уникален!!!!!Калки е най-яка!!

Не мога да отрека, че авторът е вникнал задълбочено в културата на древен Рим. Проблемът е, че произведението доста страни от историческите факти на места, така че трудно бих го признал за исторически роман. Може би най-неприятно в книгата ми беше прекаленото наблягане върху християнството. Като атеист, направо ми стана досадно да чета, колко били готини и хубави християните, милосърдни, добри и т.н. и т.н. Римляните някакви зверове, а те едва ли не агънца. В резултат на религиозните и убеждения, авторът доста се е отклонил от обективността и достоверността. Иначе финалната сцена с Петроний е просто култова, само тя е достатъчна да направи произведението шедьовър.

Удивителна творба! Определено една от любимите ми. Исторически достоверна(спрямо живота на Байрон имам предвид) и същевременно така фантастична. Романа има собствена атмосвера, която те поглъща още от първите страници. Една от малкото книги, които ме накараха да почувствам истински страх заедно сгероите. По-ясно можете да прочете моето възхищение на http://aniezina.blogspot.com/2009/06/blog-post_06.html

Препоръчвам книгата горещо на всеки ентусиаст!

Предложения вариант на Кама Сутра е пълна боза и порнография. Това унило съкращение не бива да претендира даже и за речник на книгата. Може искренно да зарадва ученици на 12 години, но за жалост не дава ни най-малка представа за основните филосовки погледи към секса и живота педложени от древните авори.

Надявам се админите на сайта да го свалят или поне да прикрепят коментар, че версията не съдържа и една десета от обема на оригиналния текст.

Не си губете времето да четете. Това което имете пред себе си е най-„сензационната“ глава в лош превод. Намерете пълната книга от която има какво да научи всеки.