Читателски коментари

Едно от най добрите произведения на миналия век,три пъти съм я чел преди повече от 10 години, и просто е уникална написана е много увлекателно може да се чете от всяка възраст, а все едно е писана днес от група фантасти и генни инженери.Вижте кога е писана книгата ,а предсказва всичко (според мен) за сто години напред

Това не е научен труд, ами жълт печат. Така и не разбрах каква е връзката на Балхара с България. Библиографията на Добрев е смешна, да не говорим за тази в предишните му издания. Лингвистичните му познания са в областта на фолкетимологията или изцяло некоректни. И ще дам 2 примера. Думи като та-те, ма-ма, ба-те, ка-ка, ле-ля, чи-чо се срещат по цялата планета, защото са звукоизобразителни бебешки думи (прави ли впечатлиене че се повтаря една и съща съгласна, т.е. възникват, докато детето още се учи да говори) и следователно не могат да се използват като сигурни аргументи. Памирските езици, които се споменават често, се говорят от малобройно население (от 1000 до 5000 души), не са имали писменост (някои са все още безписмени), и е доста вероятно да изобилстват от чужди заемки (новоперсийски, арабски, узбекски, тибетски). Без позоваване на сравнителен етимологичен речник анализът на Добрев не струва пет пари. Пример: думата хубав, която е новоперсийска (защото е с -б-, а не с -п- както е в средноиранските езици), е проникнала по един или друг път от новоперсийски в памирските езици и в български и сръбски (най-вероятно през кумански, печенежки, алански или староосмански и то в периода СЛЕД 10–11 век). Ако е била наследена от езика на прабългарите и преминала в старобългарски (в който действат славянски езикови закони) ПРЕДИ 10 век, щеше да звучи като хупав или хъпав. Но това авторът очевидно не го знае, а гони вятъра по клисурите на Имеон.

Живял съм и съм работил зад Северния поларен кръг.Години.Затова, когато четях книгата открих 17 /седемнадесет/ броя неистини — /груби лъжи/, описани гениално и увличащо от автора.

1/ Спомнете си за затворниците по пижами, които при 40 градуса студ са заставяни да нощуват в бараки от дъски с двусантиметрови процепи . Два часа са достатъчни на човешко същество за да умре, камо ли да преживее една нощ;

2/….Да продължавам ли? Преди 25 години открих тези несъответствия и разбрах, че писателят е гениален, но от какво е бил мотивиран да преувеличава и да използва явни неистини при описване на живота в лагерите?

Това той и някой друг знае.

Иначе обича Русия и го доказа с поведението си след завръщането си.

определено роман, писан от човек на вие с компютрите

но иначе забавен

Романа си е хубав, вярно е на места е трудно за схващане, но е много увлекателен!

както книгата1928г-така и филма1961г-са за мен шедьоври.

пообърках се! роман ли е или техническа литература?

Очаквах малко повече от този наистина много добър писател! Чел съм романа му Черити който е страхотен, този също е на ниво, но можеше и по добре.

Лично мнение!! :)

Първите 2 книги бяха доста добри… но се стигна до там. Едвам прочетох 3-та а четвъртата така и не почнах… И аз си падам по вампири, проблемът с книгите на Мейер според мен е , чесъсредоточава трърде много около любовта между Бела и Едуард. В един момент просто ти умръзват целувките, прегръдките и тям подобни.

На фона на всичко,което става около нас днес,романът звучи много актуално и

убедително.Провокира мисленето ни,доколкото все още можем да мислим.

Радвам се, че ти харесва. Всички хора сме различни и това го намирам за нормално и хубаво, иначе щеше да е много скучно. Изразявам мнение и нямам намерение да се оправдавам защо или как не ми харесва книгата. Нито с твоя пост нито с някой друг, тази книга ще вземе изведнъж да ми хареса. Не ми харесва и това е. Просто не виждам смисъла да ми обясняваш как се четат книги, нито да ме учиш да разбирам смисъла им. За мен в тези книги ма Майер такъв липсва. И не са ми интерсесни.

Аз може да съм първата, но повярвай няма да съм последната.

Нямам за цел да се заяждам, но се дразня винаги, когато някой се опитва незнайно защо да промени моето собствено мнение по даден въпрос.

Лек ден и леко, смислено четене!

Невероятна приказна история!Макар,че отдавна не съм дете,тази книга ми даде възможността да се върна отново назад във времето ,където Фантазията има специално отредено място.Показа ми ,че детето в мен е още живо и съм много щастлива от факта.:)

Немога да се сдържа да не пусна още един коментар!!!

Просто книгата е толкова … нямам думи за този роман! Еднооо голямо БЛАГОДАРЯ към писателката! Дори да е малко фантастика с тези вампири и върколаци, те кара да се замислиш, че има истинска любов! И мъките, през които минава героинята, когато най-искренната и любов я напуска… толкова красиво описано!!! … и все пак щастливия край! :) (поне до следващата част от поредицата)

ВеЛиКоЛеПеН роман(!!!)

Драга, Осиана, книгата е страхотна и много увлекателна! Може би трябва да прочетеш първите 3 книги от поредицата, преди да прочетеш 4тата! Явно не си разбрала за какво става въпрос… ти си първият човек, който казва, че не му е интересна (поне аз за друг незнам)! Но… различни вкусове!

Страхотен роман! Това е един от най-истинските, увлекателни и заинтригуващи романи, който съм чела! Авторката е наистина много талантлива! Неможах да се отделя от книгата… докато не я прочетох! Както беше и с първата част от поредицата! Още утре отивам да си купя и „Затъмнение“ !!!

Романът е супер. Държи те в напрежение през цялото време — заслужава си да се прочете

И аз съм чела книгата като малка. Обожавах приключенските романи и си спомням, че книгата я прочетох на един дъх. Толкова ми хареса, че след това съжалявах, че нямаме още книги от същия автор в домашната библиотека :).

Страхотна е!

Както винаги Б. Димитров не защитава своите тези като посочва изворите историографията от които черпи информация но на него не му е и нужно има хора които го смятат за месия. Иначе евала, че поне обяснява въпроса за робството и владичеството другото е кратък преразказ на сериозни научни трудове един от които (От Галиполи до Лепанто) мисля, че може да се намери в Моята библиотека.

Мисля, че това е първият роман за Джак Ричар.

Книгата се чете на един дъх.

Стилът на Лий Чайлд донякъде напомня на Мики Спилейн и Джон Кларксън, но сюжета му е по-добре организиран.

Книгата си заслужава.