Винаги съм харесвала поезиятя на Петя и специално това стихотворение,което говори за прекрасната и космична душа. Първоначално погледнато, навявя тъга и самотност, но тя не е сама. По свой начин е щастлива и с необятна душевност, също като морето.Благодаря ти Петя, за прекрасната поезия, която остави след себе си.Ти винаги ще живееш в сърцата на хората !
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.