Читателски коментари

Книгата е наситена с действие и обрати. Писателят има много богато въображение, а в края се е погрижил и вълкът да е сит, и агнето цяло. Авторът пише по начин, по който много харесвам. Определено ще ви хареса и на вас.

Браво бе:)! Харесва ми. На фона на всичко около трафика на хора, нелегалната работа в чужбина и подобните им, може да се каже, че разказът съчетава съвремие и бъдеще.

А на мен изобщо не ми се струва толкова абсурдна идея, м/у другото… Наистина би обяснила доста неща. Нищо, че на тоя свят 1значни обяснения няма.

Човек в казарма е склонен да чете какво ли не. Пет читателя за една книга не са много. Открадването не е доказателство за каквото и да е, освен че извършилият го е склонен да краде.

Според мен книгата е долнопробна.

Явно коментиралите тази книга не си падат много много по приказките. За мен книгата е невероятна, даже в момента я чета за 2ри път. Първия път беше когато бях в казармата и искам да попитам как една „тъпа книга“, може да накара още 5 човека след мен да я прочетат??? Че даже и накрая някои я открадна :) …

Подкрепям!

Книгата наистина е класика. Носи и отрицателните характеристики на жанра, но го прави така, че да не изглежда като недостатък. Страшно добра книга, много над средното ниво.

След като прочетох поредицата,се заинтересувах малко повече за писателя. По думите на Владо Даверов, който пише книгите, а Стоев само разказва, се оказва, че не е истина, че Стоев е бил в училище ,, Олимпийски надежди’’, а кракът му никога не е стъпвал там.Цитат от Даверов ,,Жоро тероризираше издателите си! Той не беше наивен, а изключително брутален човек. Нямаше пари и все натискаше някого, все правеше някакви сметки. Конфликтите му, когато ги имаше бяха или за по-големи тиражи, или за повече пари. Както казва и Оги Младенов, който беше негов издател — от вестниците, с които работеше и продаваше книгите си, Жоро можеше да спечели между 200 и 400 хиляди, не повече. А и Жоро се държеше умишлено като гангстер, никога не спазваше думата си. Даже с Оги сме си говорили, че може би в тези среди е така — уважават те, ако не си държиш на приказката?! Жоро не познаваше нито един бос от тези, за които е писал и твърдял, че лично познава — нито един. А и нито един от тях не потвърди, че го познава. Беше параноик, не знам по каква причина, и гълташе много хапчета. Страшно много хапчета — с шепи. След всяка изява даже се е обръщал към Добрин и с думите: „Сега ще ни убият ли?“-край на цитатите. Дори 20 процента от написаното от Стоев да е истина,пак всичко е ужасяващо.

Някои хора явно не правят разлика между фантастика и простащина. Не мога да разбера как тази простотия въобще може да се нарече произведение.

Страхотен завършек на една невероятна поредица.

Прочитайки книгите на Жул Верн,читателят научава много неща за флората,фауната,географията,мореплаването и още много други неща необходими за обща култура.Макар на места да става малко досадно съм научил много от неговите романи.И тази книга също ми хареса много.

Втората част се нарича ,, Нощта на трифидите’’. Написана е от Саймън Кларк и се намира в тази библиотека.С удоволствие препрочетох ,,Денят на трифидите’’, но втората част е много по-интересна.

Прочитайки тази книга,си помислих,колко ексцентрични са свръхбогатите.Другото,което те кара да си помислиш е,колко много човешки съдби зависят от тях.Разбира се,че началото на всяко богатство е предшествувано от престъпление,но нищо не е само черно или само бяло.Според мен огромната алчност на някого, води и до препитание за много други хора.С това разбира се не оправдавам престъплението,но с фалита на някоя фирма,губят препитанието си много невинни хора.Може би с тази алчност,развитите капиталистически страни просперират.Книгата е страхотна.

Тази книга я бях чел преди около 20 години и много ми хареса.Сега преди да я прочета, наскоро бях прочел,,Обитаемият остров’’на братя Сругацки.Макар и с различен сюжет двете книги много си приличат,но въпреки всичко книгата е много интересна и увлекателна.Само заради тази прилика поставям оценка 5.Иначе си е за 6-тица

Струва ми се, че е можело да се лишим при превода от масата лични местоимения. Освен това, кратките форми на притежателните са ни приятели…

"— Бедният! — извика той. — Какво мога да направя? Какво да помогна?

— Вие не можете да помогнете на умрелия човек — отговорих аз. — Но вие можете да ни помогнете. "

Жестоко! Много ми хареса!!!

Интересен разказ, и много реален според мен.

Разказа много ми хареса, идеята е чудесна!

Хубава и забавна книжка.Аз лично съм се смяла доста,поднесена е по много-лек и ненатрапчив начин и се чете на един дъх.

Книгата си е направо класика в научната и приключенската литература. Незнайно защо не е особено популярна в България. Заслужава си четенето.

уникална книга прочетох я на един дъх препоръчвам я