Читателски коментари

Не предавай любовта от Хедър Греъм

bisyto (20 декември 2009 в 15:02)

И на мен много ми хареса романа!По принцип ми харесва стила на писане на Хедър Греъм.

Обитателят на времето от Майкъл Муркок

Стефан Чернаев (20 декември 2009 в 14:19)

Хареса ми произведението! Фантастичната идея на М.Муркок как да оцелее човечеството е както шокираща по смелост на въображението, така и заредена с много оптимизъм. Дълбоко зад фантастиката откривам един красив намек: не всичко в този свят е материя, което ми допада.

Предполагам, че в края на произведението е допусната малка грешка вероятно в превода:

В третия абзац отзад напред: „Земята скоро …“ последната дума „временна“, трябва да бъде „времева“.

Може ли да се обади Нина? от Кир Буличов

pepemanshon (19 декември 2009 в 22:50)

Кир Буличов е един изключително интересен автор с невероятни истории. А „Може ли да се обади Нина“ е един от най-любимите ми разкази, не само негови :)

Изгубеният символ от Дан Браун

gost (19 декември 2009 в 19:04)

И няколко допълнителни думи.

1. Жих си добавил една точка, че определих стила на автора като гръмък и надуто сензационен. Но си я отнемам, защото не предвидих колко лошо ще е положението. Гръмки фрази натъпкани навсякъде, където е възможно, включително на места, за които смятах, че е невъзможно. Зашеметяващ поток от нелогични безсмислици, спекулиращи със всичко под ръка. Екстатично възхваляване на Америка без ясна причина освен да се наложи на родния пазар.

2. И пак за неочаквания патриотизъм на Браун. Авторът обявява САЩ за проект на хора, владеещи тайните на миналото и целящи чрез същите тези щати да построят бъдещето. В подкрепа на тази теза обаче няма никакви конкретно приведени доказателства. Всичко, което Браун привежда в защита, са няколко позовавания на неясни източници и много охкания и ахкания на всяка страница. Другата теза, че става дума за група суеверни мегаломани, овластени от не по-малко суеверна , или пък цинична, върхушка, са изкопирали всичко, което би повдигнало собственото им его, въобще не е обсъждана.

3. Знаете ли че: Хванати на Местопрестъплението нямат правото да провеждат операции на територията на САЩ? Всички задачи по разследването на престъпления, издирване и арестуване на престъпника са отговорност на местната полиция или на ФБР, ако престъплението е спрямо федералните закони. Сега не се сещам как точно ЦРУ се намеси в цялата история. След отвличането обаче би следвало да се оттеглят, защото това вече е юрисдикция на ФБР. Преди това, те искат да спрат разпространението на запис, който не съдържа класифицирана информация, порнографски материали или сцени на насилие. Разпространението на този запис е естествено право на свобода на словото, гарантирано от АМЕРИКАНСКАТА КОНСТИТУЦИЯ!!! Възпрепятстването на този запис е много любопитна постъпка от тази гледна точка.

4. Жълто! През цялото време се чудех защо словосъчетанието „отци основатели“ ми звучи толкова познато. Накрая се сетих, че в „Етан от Атон“ на Л. Бюлджолд така се наричаха основателите на усамотеното поселение на края на галактиката.

Изгубеният символ от Дан Браун

gost (19 декември 2009 в 18:14)

Краен резултат: 4.78 от 9.7 точки.

Анализ на резултата:

1. Нищо неочаквано. 0.7 т.

2. Черна коса, светлосиви очи, !50 години!, когато се срещат, прегръдката на Ламбдън е „утешаваща“. 0.75 т.

3. Тук не се дава отговор на този въпрос. 0.0 т.

4. Грешка поради неточна конкретизация. Мислех, че ще става дума за някой орден и споровете му с църквата. 0.0 т.

5. Много помагачи, но злият се разкри много рано. 0.0 т.

6. В крайна сметка, търсенето нещо не е изнесено на бял свят, но не е и точно скрито според автора. 0.5 т.

7. В десятката! 1 т.

8. Тук е много оплетено, но наистина част от решенията са изписани в картини. 0.33 т.

9. Един зъл, но не си играе да симулира никого. 0.5 т.

10. Тук просто запълвах твърденията, а и три беше доста ниска граница. 1 т.

Изгубеният символ от Дан Браун

gost (19 декември 2009 в 18:12)

Ще призная, че чета книгата не за удоволствие, а защото не харесвам автора!!! Желая да докажа, че е предвидим, това че е излишно сензационен и изпразнен от смисъл смятам, че го знам със сигурност. Ето защо, сега записвам очакванията си за книгата и ще ми е интересно да видя до колко съм прав. Естествено резилът не е изключен, но в интерес на обективната критика ще трябва да си нося последствията.

1. Партньорка:

а) Нова, появява се, след като Ламбдън се е разделил с предишната. 0.7 т.

б) Старата, укончателно залепена за него. 0.25 т.

в) Нова, появява се след загадъчното убийство на старата. 0.05 т.

2. Новата ще е между 30 и 38, светли очи, тъмна коса, уязвима и нуждаеща се от утеха. 1 т.

3. Ако някога си намери постоянна изгора, също ще е професорка по религиозна символика. 1т.

4. Ще става дума за артефакт на католическата църква. 1 т.

5. Ще имат помагач през цялото време, който ще се окаже главният зъл. 1 т.

6. Артефактът ще остане скрит за обществеността. 1 т.

7. На тяхна страна ще има представител на закона. 1 т.

8. Загадките ще са скрити в изображения. 1 т.

9. През цялото време ще си мислят, че се борят с голяма организация, но накрая ще се окаже само злия с един-двама подчинени. 1 т.

10. Хепиендът ще включва минимум трима убити до преди това. 1 т.

Очакван резултат: 5.5–8 от максимални 9.7 точки.

Сверка в средата на книгата: 2.78 от 6.2 точки.

Не предавай любовта от Хедър Греъм

Ренета (19 декември 2009 в 12:58)

Романът е просто страхотен!Не можех да заспивам спокойно, като знаех че не сам я довършила.Препоръчвам ви го, просто не знаете какво изпускате.

Джийвс се намесва от П. Г. Удхаус

Недялкова (18 декември 2009 в 10:23)

Както всичко написано от Удхаус и романа му „Джийвс се намесва“ е истинско удоволствие да се чете. Всички, които не са чели дори и един разказ написан от Удхаус, просто са пропуснали нещо наистина много хубаво. Тези, които са прочели, искат да прочетат още и след това още и още. Много забавно, поучително и поднесено с лекота, която те кара да не искаш да спреш да четеш. Четейки произведенията му, всеки има какво да научи за живота, валидно и днес.

Четете и се забавлявайте!

Недялкова

Небесните господари от Джон Броснан

gost (18 декември 2009 в 05:36)

През време на проекта „Манхатън“ също има много жертви. Това кара следващите изследователи да са много по внимателни с атомната енергия.

Именно изследователите имат най-близък поглед върху работата с вируси и най-точна представа с последствията при грешки. Те знаят, че ще са и първите жертви, ако изпуснат нещата от контрол. Според мен това е достатъчен стимул за повишено внимание.

„Щамът Андромеда“ на М. Крайтън е на почти същата тема, филмирана е и дава много повече за доста по малък обем. Една алтернатива на всеубиващия вирус.

Изгубеният символ от Дан Браун

batekosta (18 декември 2009 в 02:01), оценка: 4 от 6

Слажа книжка. Финалът беше предвидим и скучен, а възхвалите на „Американското“ ми дойдоха в повече.

Внимавай какво си пожелаваш от Александра Потър

desity_1936 (18 декември 2009 в 00:03), оценка: 6 от 6

Невероятна книга! Просто е уникат! :)

Небесните господари от Джон Броснан

Deni (17 декември 2009 в 19:48)

По въпроса с бъдещето — вярно звучи тъпо корпорациите да изтребят населението, защото няма кой да им работи (и на кой да продават). Още по-тъпо е да унищожиш земята каквато я познаваме — каква полза да имаш Ферари ако няма къде да го караш. Метафорично казано.

Но това което пропускате е, че работата с вируси е много много сложна. Не случайно първото генетична терапия е била катастрофа — използвали са вируси и съотвено всичко се е объркало жестоко. Просто вирусите са много урсузи, ти пускаш шарка, тя пък става свински грип. И това разбира се е слабата форма на сравнението — не забравяйте вирусите, които убиват бързо и гадно. Те вероятно не биха избили всички — човешката имунна система статистически бързо се нагажда към вирусите — дори да избият 4 млрд., 1 ще остане. А и вирусите бързо мутират, така че вероятно смъртоносните форми в обращение ще намалеят бързо. Но това бъдеще не е точно невероятно. Всички се надяваме да не стане така, но точно затова се пишат такива книги, за да разбереш опастностите без да изживееш апокалипсис.

А самата книга е жестока. Не знам дали е най-добрата, но за този обем е невероятна. Странно, че не са направили филм по нея. Би бил доста забавен :Р

Препоръчвам я на всички над 16.

Истинската история на Маджо от Георги Стоев

авитохол (17 декември 2009 в 18:53)

Много, ама много ми е непонятно, какво точно се опитва да внуши автора! Редовно следя съвременните публикации за произхода ни и не мисля, че той е тюркски. СПИРАМ ДА ЧЕТА! Тук няма нищо неизвестно!

Истинската история на Маджо от Георги Стоев

Камен Иванов (17 декември 2009 в 12:21)

наистина никои неубива заради измислици просто виновните се страхуват

Измерения на чудесата от Робърт Шекли

Charlie_Kosta (16 декември 2009 в 18:51), оценка: 3 от 6

Доста слаба книга от този велик писател.

Шибуми от Треванян

Росица (16 декември 2009 в 17:00)

Чудесна книга.Грабна ме японското в нея, идeята за ред, хармония и съвършенство. Горещо я препоръчвам.

Кръстопътища по здрач от Робърт Джордан

mIRCata (16 декември 2009 в 15:12)

Може би най-скучната книга от цялата поредица. Едвам я прочетох. Надявам се 11-та книга да е по-добре.

Истинската история на Маджо от Георги Стоев

пепи (16 декември 2009 в 08:38)

измислица ама убиха човека

Окото на света от Робърт Джордан

Елейн - 36 (14 декември 2009 в 22:35), оценка: 6 от 6

Еленке, коментара ти не е за тук.

Мечтаят ли роботите за електроовце? от Филип К. Дик

gost (14 декември 2009 в 05:16)

Не знам дали знаеш, но произведенията са качени под заглавията, под които са издадени. Би било безкрайно безотговорно да бъдат преименувани по собствено усмотрение.

А и като се има предвид съдържанието на книгата, не съм сигурен дали „мечтаят“ не си е правилния избор.