Гости от космоса от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Би ли ми казал коя е повестта. Благодаря ти предварително.
Изгубеният символ от Дан Браун
Всеки има правото да остави мнението си за дадена книга или автор- независимо дали положително или отрицателно. Всеки от тук коментиращите е прочел „Изгубеният символ“ и всеки различно го е възприел — както виждам, повечето мнение не са положителни. Преди да прочета част от романа, прочетох и мненията, но предпочитам първо все пак да се запозная с една книга, да й дам шанс, преди да се изкажа за нейния сюжет. Е, честно казано, не ми допадна. И заставам зад това си мнение — слаба книга! Но никой не мога да задължа да мисли като мен, всеки от нас различно възприема дадена творба.
Убийството в „Ориент експрес“ от Агата Кристи
Каква зависимост от номерацията ?
От Дан Браун прочетох първо „Шестото клеймо“. Стори ми се страшно интересна, и за това с огромни очаквания започнах „Шифърът на Леонардо“. И ми беше скучно, скучно, скучно!!! Винаги съм намирала какво да похваля в една книга, защото все пак тя е труд, а всеки труд трябва да се уважава. Но си мисля, че някой трябва да уважава и нас, читателите. Добре, че успях да прочета малко от книгата, та навреме се спрях да си я купя (винаги купувам книгата, ако ми допадне като стил). Благодаря на Моята библиотека за спестените 22 лв, с които си купих две страшно интересни книги:)
Страшно мразя, когато към нещо се подхожда с големи претенции, но още повече мразя, когато претенциите са без покритие.
Тръгнах да чета книгата заради ударната реклама, която й направиха. Надявах се, че като Шифъра ще ми даде някоя интересна тема за размисъл, въпреки че в последствие и тя се оказа страшно раздута. Така или иначе, „Изгубеният символ“ се оказа още по-нескопосана от очакванията и дори без скъпоценните камъни понякога откривани и във най-отчайващите бунища. Освен да изразя личната си неприязън към автора, исках и да спестя време и недай си Боже, грешни пари на другите читатели.
Позицията ми може би не е правилната, но за разлика от всички останали позиции си е моята. Ето защо, трудно бих отстъпил от нея. Разбира се, бих се замислил, ако ми се приведат доводи в полза на Д. Браун, но нищо не обещавам.
Не разбирам защо, ако някой не харесва даден автор и неговите произведения, трябва да ги чете, а още повече да ги обсъжда.Значи все пак имате интерес към него и творбите му.Аз например, не харесвам филмовата поредица „Джеймс Бонд“ и не гледам филмите, няма логика да се насилвам да го правя.Така че това е и съветът ми към вас Уважаеми читатели и коментатори: след като не ви допада Дан Браун като писател,просто не четете неговите книги и не оставяйте ненужни според мен коментари! Всеки писател си има своята аудитория и вместо да си губите времето да пишете какво не ви харесва,по-добре намерете обичания от вас автор, и напишете това,което ви ХАРЕСВА! Ако не ви харесва контексът,който авторът на „Изгубеният символ“ се опитва да остави,то само мога да го цитирам: „Дребните умове винаги заклеймяват нещата,които не разбират..“
Хубав разказ. Ще ми се да прочета цялата повест, от която е част.
Романтика от Диана Кирова
Очарована съм от разказа.Харесва ми логичната несвързаност на сюжета.Това е истинската романтика,ако не гротескна,то черна.Поздравления за авторката.
Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд от Поля Мешкова, Диню Шарланов
Тези факти трябва да се преподават и в училище!! Това е трагичната истина за покосяването на всички по заможни българи. Една важна подробност е , че са заграбили имуществото им — предателите — комунисти освен убийци, са и крадци
Никойне е оцелял от тази масова сеч!
Репресиран — бил съм с дете на 8 години.
Билбо Бегинс или дотам и обратно от Джон Р. Р. Толкин
Прочетох книгата за Билбо преди повече от 20 години.
Бях на 16 или 17 години и буквално изчетох книгата от корица до корица за по-малко от 24 часа. Хареса ми.
И си мисля, че някои книги наистина трябва да се четат на определена възраст. И да се препрочитат — примерно, след 20 години !
Е, в моя случай имах и удоволствието някои неща така да се подредят, че да прочета и всичко останало за историята на Средната земя, малко преди да започнат снимките на филма, а после естествено гледах и филма.
Струваше си !
Но за мен историята на Средната земя започва с /цитирам по памет/ : „…имаше една дупка в земята, а в нея живееше един хобит …“ !!
Вампирсвил от Елън Шрайбер
Прочетох първите две книги за изключително кратко време, останах очарована от запленяващата история. Самата аз съм маниачка на тема „вампири“, така че очаквам с нетърпение да дочета и другите 3 книги…
Сияние от Стивън Кинг
М книгата е страхотия …. не съм чел много кинговски неща но …. това като го намерих …. на един дъх …. страхотно и толкоз … а филма … при положение че го оценяват с някаква неистова оценка … мисля че е и достатачно условие книгата да е е е ее еееее е е е ииии замириса на море :) весели празници на всички че прекалих с коментарите
Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес
M …. чел съм още 4 5 нещица на маркес …. не съм го рабзирал никога но …. в тая ъ ъ …. не знам с мъка я прочетох … каво намерихте в нея ? кое изпуснах …. пък защо после ше се питам :)
Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд
М книгата е просто перфектен рони. С една дружка си говорихме и каза че всеки намирал себеси в някои от трите персонажа :) хенри базил или дориан…аз лично съм за дориан … наскоро гледах филма … абсолутна глупост макар че доста го хвалят хората но …. може би е щото не са чели книгата :) лично за мен велико велико велико ….
Алхимикът от Паулу Коелю
М и тук мнение да изкажа и аз че сепак капацитетите трябва да си казват тяхното :) с малкия принц или малкият че тук държим на правопис … няма нищо общо :) сидхарта на хесе прочетете … там вече ок :) но но но :) мен тая книга доста ме вдъхнови промени и така нататак но …. след като прочетох сидхарта малко по иначе се мисли но …пак но но :) заслужава си четенето лека приятна забавна с достатачно доза мисъл философия и кой каквото и както иска да намери :)
Захир от Паулу Коелю
М ето и аз да напиша поне с главна буква да почна. И точка слагам но не съм по правилата ето изпуснах запетаята . Та за куелио с малкоа буква съжелявам навик ми е … Готин е автора аз лично с изключение на брида съм чел всичките му чудесии .. става готин е но малко прекалява със да не кажа краденето грубо е …. взаимстването :) дори не и плагиатството … колкото до захир някаде в топ 3 бих я сложил на куелио пък и зависи кой как се чусъва докато чете както е преживял … неживял надживял така :) но … лично аз мисля че алхимика вероника решава да умре и край река пиедра седнах и заплаках са по по :) което слага захир на ….. 4 …. мм и 5-та планина забравих :) маи зависи от реда на четенето :) но определено която и да прочетете първа куелювска книга ще ви грабне .. затова … четете :)
Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър
Само искам да кажа, че забелязах грешката при членуването — да не помислите, че съм неграмотен.
Радвам се, че като цяло, положителните мнения преобладават. Аз също мисля, че това е изключителен роман. Това е от малкото книги, които след като прочетеш веднъж, отново и отново препрочиташ пасажи от нея (ако те е впечетлила, разбира се). Понякога просто я отварям на случайна страница, зачитам и се кефя. Струва ми се, това което я прави страхотна, е че при появата си , тя е нещо ново — стилът на Селинджър е несрещан и неповторим
(Вероятно днес има имитатори). Всъщност тя е изпълнена с остроумия — незнам защо автора на коментар 7 мисли обратното. Това, че те грабва още с първите изречения е напълно вярно, както отбеляза Петя. Никоя друга книга не ме е впечетлила толкова. Истиа.
Мефисто от Асколд Якубовски
След този разказ — ако допусна, че Господ в някакъв смисъл е баща на Сатаната, ми се струва, че разбирам защо отлага наказанието му за бъдеще .
/По-точно — почти преди края на времето./
Мисля, че е много, изключително трудно, ако си нормален баща, да посегнеш със зло към сина си, дори той да се превърне в нещо неразбираемо, в нещо ужасно, в чудовище. Повечето бащи ще са тъжни, но ще се примирят, ще опитат дори да намерят път към това, в което са се превърнали синовете им …
Задочни репортажи за България от Георги Марков
За по младите да припомним, как тъпия социалистически строй правеше хората идиоти.
Искате да си купите нещо, например, цветен телевизор или строителни материали. Като нормален човек без връзки отивате в магазина или склада на Топливо. Там и други като вас дочули, че ще пускат необходимите им винаги дефицитни стоки, започват да образуват опашка.
Някой започва да прави списък по реда на пристигане.Идва края на работния ден, необходимата ви стока все още я няма. Тогава някои от по задните в списъка идиотчета казва:
-Довечера в 24:00 часа ще правим проверка, който го няма отпада от списъка.
В 24:00 часа, друго идиотче казва :
–Сутринта в 5 часа ще правим проверка.
Ако все още сте нормален човек и не сте спали пред магазина, на сутринта в списъка няма да ви има и няма да си купите необходимата ви стока.
Да, такава беше социалистическата действителност.
Чудесно е, че е имало талантлив, честен човек като Георги Марков да опише по такъв добър начин някои от простотиите на социализма.
Читателски коментари