След този разказ — ако допусна, че Господ в някакъв смисъл е баща на Сатаната, ми се струва, че разбирам защо отлага наказанието му за бъдеще .
/По-точно — почти преди края на времето./
Мисля, че е много, изключително трудно, ако си нормален баща, да посегнеш със зло към сина си, дори той да се превърне в нещо неразбираемо, в нещо ужасно, в чудовище. Повечето бащи ще са тъжни, но ще се примирят, ще опитат дори да намерят път към това, в което са се превърнали синовете им …
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.