Страшно мразя, когато към нещо се подхожда с големи претенции, но още повече мразя, когато претенциите са без покритие.
Тръгнах да чета книгата заради ударната реклама, която й направиха. Надявах се, че като Шифъра ще ми даде някоя интересна тема за размисъл, въпреки че в последствие и тя се оказа страшно раздута. Така или иначе, „Изгубеният символ“ се оказа още по-нескопосана от очакванията и дори без скъпоценните камъни понякога откривани и във най-отчайващите бунища. Освен да изразя личната си неприязън към автора, исках и да спестя време и недай си Боже, грешни пари на другите читатели.
Позицията ми може би не е правилната, но за разлика от всички останали позиции си е моята. Ето защо, трудно бих отстъпил от нея. Разбира се, бих се замислил, ако ми се приведат доводи в полза на Д. Браун, но нищо не обещавам.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.